💡 Майкъл Кофман, старши сътрудник в американския мозъчен тръст Carnegie Endowment for International Peace, се завърна от двуседмичен престой в Украйна и публикува актуална и подробна оценка на ситуацията по фронтовата линия.
Основният му извод е, че от юли ситуацията за украинските сили се е влошила значително. Русия не постига оперативни пробиви, но успява да поддържа постоянен натиск по почти цялата линия на съприкосновение и постепенно натрупва тактически успехи. В следващите редове можете да откриете някои ключови формулировки и факти от неговия анализ.
1. Обща оценка
Дроновете продължават да са отговорни за повечето загуби в жива сила и техника, като фронтът се определя от преплитащи се зони на ангажимент с огън от дронове и артилерия на 20-25 км от предната линия на войските. Това обикновено се нарича „зоната на унищожение“ (kill zone).
2. Зоната на унищожение
Една от ключовите динамики през тази година е „теглене на въже“ между руските и украинските сили за превъзходство в тази зона и нейния относителен обхват. Това определя инициативата на земята и цената за настъпателните и отбранителни операции. Руските сили постепенно изместват тази зона през годината. Украйна държеше превъзходство и тя беше директно над руските линии. Сега зоната на ангажиране е много по-равномерно разположена над двете воюващи страни, което успя да елиминира досегашното предимство на Украйна в операциите с дронове.
3. Ролята на дроновете и артилерията
Звената за БпЛА работят да потискат и изместват отрядите на противника по-далеч от фронта. Артилерията обикновено се използва за удари по близки точки за изстрелване на дронове на 3-5 км, докато дронове с по-голям обсег удрят артилерия, логистика и вражеските отряди за дронове по-назад. От руска страна подразделението „Рубикон“ остава водещ проблем за операторите на дронове – не просто работата на самите отряди, а защото обучават други руски звена да копират подхода им, фокусиран върху украинската логистика, отряди за БпЛА и прехващане на дронове за разунаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR).
4. Украински загуби и адаптация
Една от наблюдаваните промени е, че балансът на загубите в редиците на ВСУ се е изместил от пехотата към поддържащи роли – оператори на дронове, логистика и т.н. Напред има много малко пехота и сега в много украински бригади пехотата понася по-малко загуби. ВСУ продължава да се адаптира, например чрез масово използване на наземни безпилотни превозни средства (UGV) за логистика и в някои щурмови роли. Повечето звена сега имат взвод, рота или батальон, специално за UGV. Те изискват по-високи умения и обучение за използване, но носят значителни обещания, намалявайки загубите.
5. Контраатаките и разузнаването
Различията в подходите, използвани от ВСУ за контраатаки, са забележими: някои звена прилагат скъпи тактики, подобни на руските щурмови звена, други – традиционни комбинирани операции, подкрепени от дронове, а трети дронове в комбинация с пехотата. Успешните щурмове се ползват от системно разузнаване, потискане на вражески дронови отряди и артилерия, заедно с ефективна координация с щурмуващата пехота. Подобни елементи се виждат в контраатаките на ВСУ около Купянск.
6. Фронтът и тактиката на просмукване
На терен войната продължава да се определя не от окопи и плътни отбранителни линии, а от малки позиции от по 2–3 души с големи разстояния помежду им. Тези постове не са нито огневи точки, нито наблюдателни пунктове. Фронтът е ронлив, а самото присъствие не означава контрол.
Руските сили извършват инфилтрация, разделяйки взводовете на групи от по 1–2 души, които се опитват да проникнат измежду украинските позиции. Целта им е да напреднат колкото се може по-навътре зад украинските линии, да се окопаят и после да натрупат сили. Много от тях намират смъртта си, но някои успяват да пробият.
7. Сивите зони и загубите
Крайният резултат е значителна „сива зона“, в която никой не е напълно сигурен кой контролира какво, което прави бойното пространство трудно за картографиране. Руските и украинските позиции се преплитат в градовете и по горските пояси. Затова реалната ситуация може да е много по-добра или много по-лоша от това, което „изглежда на картата“.
Броят на убитите руски военнослужещи се е увеличил значително през тази година, но дялът на ранените е намалял, тъй като шансът за оцеляване е много по-нисък. Ранените са много по-трудни за евакуация в зоната на поражение. Руският напредък тази година е постигнат на висока цена под формата на безвъзвратни загуби на личен състав.
8. Темпът на загуби и набиране
Безвъзвратните руски загуби (над 25 000 месечно) постепенно са доближили темпа на набиране (30 000–35 000 месечно), така че Москва е принудена да се фокусира върху запълване на липсите, а не върху разширяване на силите. Качеството продължава да спада. Дезертьорството в руските части също се увеличава.
Подходът на руските командири им позволява да поддържат натиск и постепенно да „изтъргват“ позиции по фронта, но не създава инерция и не дава възможност за оперативно значими пробиви. Затова и „лятната офанзива“ всъщност се превърна в целогодишна кампания.
9. Зимата и времето
Зимата не е благоприятна за инфилтрационни тактики. Няма укрития, въздушната поддръжка на Русия и ударите с УМПК намаляват, а настъплението става по-трудно. Затова фронтът може да се стабилизира през тази зима, както се видя и миналата година.
Лошото време едновременно подпомага и ограничава двете страни. Украйна може да извършва ротации, да попълва и укрепва силите си. В момента обаче условията по-скоро облагодетелстват руските части, тъй като те са в настъпление, а украинската отбрана до голяма степен разчита на действието на дроновете.
10. Механизирани атаки и мини
Наскоро руската армия поднови механизираните щурмове, които до голяма степен остават слабо ефективни. Въпреки това неутрализирането на един „щурмови“ танк изисква 30–40 FPV дрона, а понякога и повече – в един скорошен случай бяха необходими 70. Мините продължават да бъдат най-ефективният начин за обездвижване на бронирана техника и спиране на подобни атаки.
11. Ключови проблемни зони
Основните проблемни зони по фронтовата линия са Покровск и Костянтинивка, от Хуляйполе до Покровске по границата между Запорожка, Днипропетровска и Донецка област, както и областта около Лиман, където руските сили бавно напредват към Святогорск и пътя Изюм–Славянск.
Ситуацията в Покровск се влоши с времето, тъй като руските сили продължиха да се промъкват през бригадите на ВСУ, които държат южната част на града. Постепенно украинските позиции изтъняха. Влошаването на времето през последните седмици позволи на руските войски да вкарат повече хора в града.
Ако Покровск падне, следва Мирноград и „чувалът“ се затваря. Непосредственият резултат ще е това, че руските сили ще могат да оперират дронове от Покровск, което ще бъде използвано, за да изтласкат украинските части още около 15 км или повече. Украйна има отбранителни линии, към които може да се изтегли, и да прегрупира отбраната.
13. Резерви и последствия
Украйна изпрати подкрепления, за да стабилизира фланговете, но това може да не е достатъчно, имайки предвид степента на проникване. Евентуална контраатака на този етап ще има висока цена ще донесе последствия за други сектори като Запорожие, които ще останат без резерви. Покровск не е обкръжен, но проблемът е, че дроновете сега влияят на огневия контрол в дълбочина, така че е много по-трудно да се изтегли техника и да се евакуира личен състав. Късно изтегляне от града, подобно на Авдиивка, сега е по-проблематично.
14. Оперативната стойност
Градът има оперативна стойност. Загубата му отваря път за руските сили да продължат своето настъпление към границите на Донецка област и да разширят оста западно от Краматорск. Това обаче не означава, че тези градове могат да бъдат превзети бързо, така че значението не бива да се преувеличава.
Напредъкът на Русия през тази година беше незадоволителен, особено по осите, които самата тя приоритизира. Цената също беше висока спрямо ограничената превзета територия. Но Покровск може да се превърне в неприятен епилог на тази история – особено ако доведе до ненужни загуби.
15. Други сектори
Голяма част от руското настъпление се случва югозападно от Покровск – около границата между Запорожка, Днипропетровска и Донецка област – и в последните седмици започна да се ускорява. Украинската отбрана около Хуляйполе изглежда все по-разпокъсана. Този район изглежда е с по-нисък приоритет както за Русия, така и за Украйна.
16. Тенденции
Липсата на резерви означава, че ВСУ трябва да действат „на пожар“. Контраатака в Покровск би оставила малко сили за стабилизиране на положението другаде, например в Запорожие. Затова е възможно руските сили да постигнат по-големи придобивки по тази ос.
Въпреки това руските войски продължават да се представят слабо в тактическо отношение и не постигат целите си. Отчасти това се дължи на масовия цинизъм и фалшифицирана информация в техните структури – части докладват за позиции и настъпления, които изобщо не са се случвали.
През 2024 г. Русия намали разхода на техника, тъй като подобни атаки не бяха ефективни, като ги замени с рязко увеличение на разхода на жива сила – темп, който изглежда неустойчив. През 2026 г. Русия ще се изправи пред проблем: нарастващите загуби ще надвишават темповете на набор.
Ударните кампании също са важен фактор. Русия атакува газови мощности, обекти за съхранение и компресиране, и се стреми да фрагментира допълнително енергийната мрежа на Украйна, която е изправена пред студена зима с режим на тока в големите градове.
Украйна постигна напредък в развръщането на нови, евтини прехващачи на дронове, а много от тях показват потенциал за мащабно въвеждане в силите за ПВО. Броят на свалените руски ударни дронове продължава да расте.
Но ВСУ има остра нужда и от голям набор от сравнително евтини способности с обсег 30–300 км. Пропастта отвъд 30 км остава, а много украински части имат цели, които няма как да поразят в руския тил, особено на 100–150 км зад линията на контакт.
Личният състав остава един от най-големите проблеми на Украйна. Мобилизацията се затруднява от корупция. Самоотлъчките отслабват бойната сила повече дори от загубите – проблем, който се задълбочава. Към подхода на управление и генериране на сили също има много какво да се желае.
17. Извод
Русия продължава своето „лятно настъпление“ вече четвърта година, без да е постигнала никакъв решителен пробиви, но и без да спира. Загубите са колосални и за двете страни. Украйна успява да се адаптира тактически, но стратегическата инициатива си остава руска.
Най-големият въпрос през следващите месеци е дали Русия ще успее да превземе Покровск преди пълното настъпване на зимата и дали Украйна ще съхрани достатъчно резерви, за да избегне по-сериозни отстъпления през 2026 г.
Устойчивaта подкрепа за Киев и натискът върху Русия остават ключови, за да може ВСУ да стабилизира голяма част от фронта през зимата и да продължи битката и догодина.