Билецки записа обръщение от Святогорск, който Путин обяви за превзет

🇺🇦🎥 Бригаден генерал Андрий Билецки застана в центъра на Святогорск и посочи подразделението, което контролира града – 60-а отделна механизирана бригада към Трети армейски корпус на ВСУ, начело със сами него. В кадъра се вижда Успенската лавра, манастир на Украинската православна църква (Московска патриаршия) на високия бряг на река Северски Донец. Разпознаваемият ѝ силует позволява мястото на заснемане да бъде установено визуално. Шест дни по-рано руският президент Владимир Путин обяви, че същият град е преминал под руски контрол.

„Обръщам се към руското военно и военно-политическо ръководство. Свалете клоунските носове и шарени перуки. Не изглеждайте като глупаци. 60-а механизирана бригада на Трети армейски корпус контролира изцяло града. Фактически това е наша тилова зона“, заявява Билецки на видеото, публикувано в канала на корпуса.

Изявлението, което Билецки опровергава, беше направено на 1 септември в Бишкек, Киргизстан, след края на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество. Пред журналисти Путин изброи 14 населени места, за които твърди, че са преминали под руски контрол през изминалия месец, и включи „освободения“ Святогорск към тях. В същото изказване той посочи, че настъпващите руски сили се намират на между 1,5 и 4 км от Краматорск, Славянск и Дружкивка. По време на същото посещение Путин определи като „призив към държавен тероризъм“ предупреждението на украинския президент Володимир Зеленски, че руското небе става опасно за гражданската авиация.

Ключови елементи от тези твърдения обаче не издържаха на елементарна проверка – включително спрямо руската система за отчитане на териториалния контрол. Ежедневните оперативни сводки от Министерство на отбраната в Москва не са съобщавали за превземането на Святогорск нито в деня на изявлението, нито след него. Руски военни канали, които обичайно споделят докладите на ведомството, директно отхвърлиха твърдението на върховния главнокомандващ: „Това е просто лъжа.“ Според актуалната карта на DeepState, най-близките руски позиции се намират на около 9,5 км от Святогорск, а разстоянието, което дели руските войски от Краматорск и Славянск, е около 12 км – поне 3 пъти над горната граница, заявена от Путин. Нещо повече, фронтовата линия в този участък не е претърпяла почти никакви изменения в последните месеци.

Най-нагледното опровержение обаче дойде не от карта, а от заснети на терен видеокадри. На 2 септември военният кореспондент на „Донбас.Реалии“ Серхий Горбатенко влезе в Святогорск и засне улиците му. На кадрите се виждат украински знамена, работещи магазини и местни жители, като не се забелязват никакви руски военнослужещи или знамена. Шефът на Донецката областна военна администрация Вадим Филашкин коментира, че няколко кадъра от Святогорск са били достатъчни, за да се изпари поредното „постижение“ на Кремъл. Началникът на градската военна администрация Володимир Рибалкин също потвърди, че градът остава твърдо под украински контрол.

Записът на Билецки е най-силният публичен елемент в тази верига, тъй като включва четири компонента на проверимост, които липсват в изявлението от Бишкек. Той идва от офицер с име, чин и конкретна длъжност, а не от анонимна сводка. Посочва конкретна армейска част, която носи отговорност за твърдението. Заснет е на място, разпознаваемо по силуета на лаврата и следователно подлежащо на визуална проверка. Освен това е публикуван на конкретна дата, което прави твърдението подлежащо на потвърждение и във времето: ако обстановката се промени, записът ще остане свързан с тази дата, а името на командира – с казаното в него.

Подобен модел не е нов, но този път посоката е обърната. През август руското министерство на отбраната на два пъти обяви за превзети населени места в Сумска област, за които по-късно става ясно, че остават в украински ръце – Новокостянтинивка на 25 август, опровергана още същия ден от групировката „Курск“, и Писаривка на следващия ден. Тогава твърдението тръгна от ведомството, а войските на терен го отрекоха. Сега то идва от върховния главнокомандващ, докато Министерството на отбраната мълчи: ежедневните му сводки не потвърдиха нито превземането на Святогорск, нито предполагаемото приближаване до ключовия „крепостен пояс“ – градската агломерация на Краматорск, Славянск и Дружковка.

Украинската страна предлага и обяснение за изявлението. Ръководителят на управлението за комуникация на групировка „Обединени сили“ на ВСУ Виктор Трегубов го определи като измислица, свързана с края на лятната кампания. Според него сроковете за постигане на поставените цели са изтичали в края на лятото и отчетът е трябвало да покаже резултат по всички направления. Тази интерпретация се вписва в оценката на The Economist от края на август, според която Путин е избрал ескалация, вместо да признае, че лятото не е донесло очакваната промяна на фронта.

Оперативната ситуация дава обяснение и защо отговорът идва именно от Трети армейски корпус. Той пое участъка Борова–Лиман през юни 2025 г. и към днешна дата отговаря за над 150 км фронтова линия, която според Билецки възлиза на около 1/8 от цялата линия на съприкосновение и най-дългият участък, поверен на украински корпус. Под негово командване са 53-а, 60-а и 63-а механизирана бригада. Към юни, когато корпусът навърши една година в реални бойни условия, украинското командване му приписа спирането на настъплението на три руски армии и над 34 000 руски загуби в жива сила. През март 2026 г. опит за пробив към Лиман беше занулен след интензивни сражения, продължили 4 часа. По оценка на The Independent от май корпусът вече не само се отбранява, а изтласква противника назад в части от своя сектор, обхващащи 12,5% от поверения му участък. Военният журналист Богдан Мирошников посочва, че през последните три месеца линията на съприкосновение на лиманското направление се е отдалечила от Святогорск, а не се е приближила към него.

Святогорск се намира на река Северски Донец, около 35 км северно от Славянск, и контролира северния подстъп към агломерацията Славянск–Краматорскм ядро на последния голям укрепен пояс, който Украйна държи в Донбас. Оттук идва и тежестта на думата „Святогорск“ в изречението, произнесено в Бишкек. Ако градът наистина е превзет, разстоянието до укрепения пояс би се свило рязко и това би подкрепило тезата, че руската лятна кампания е постигнала значим оперативен резултат.

Според Институт за изследване на войната (ISW) към края на август под руска окупация се намират 79,89% от Донецка област, а според изчисленията на DeepState руският териториален прираст през юли е 36 кв.км. Тези показатели сами по себе си не биха могли да изключат локално настъпление срещу даден град, но не подкрепят картина на широк оперативен пробив до непосредствените подстъпи на Краматорск.

Терминът „тилова зона“, използван от Белицки, също се нуждае от уточнение. В чисто военен смисъл това е пространството зад непосредствения боен ред, което се използва за логистика, придвижване и ротация на подразделения, но в условията на съвременната война то не е синоним на безопасна зона. В Святогорската градска община живеят 1087 цивилни, а градът остава без ток, водоснабдяване, аптека и болница. Кадрите на Горбатенко показват хора, приспособили своето ежедневие към постоянна заплаха за живота от дронове и артилерийски обстрел. Самият Билецки уточнява в записа, че местното население може да се придвижва без сериозни трудности, но бронежилетката остава силно препоръчителна.

В лаврата продължават да живеят монаси и миряни, които отказаха да я напуснат. Руската страна използва принадлежността на манастира към Московската патриаршия като част от своята пропагандна реторика за неговото „освобождение“, но обителта беше поразена от руски обстрел още през първото лято на войната. На 1 юни 2022 г. снаряди паднаха върху братските корпуси и убиха трима от обитателите на лаврата, сред които беше архимандрит Галактион и монахинята Варвара; още един монах по-късно почина от раните си. Три дни по-късно до основи изгоря дървеният храм на скита на Вси светии – най-разпознаваемата сграда на обителта след пещерните ѝ църкви.

Святогорск беше окупиран през юни 2022 г. и освободен на 12 септември същата година при светкавичната контраофанзива на украинските сили в Харковска и Донецка област. След тончо 5 дни, на 12 септември, се навършват 4 години от неговото освобождение – период, през който градът беше обстрелван, обезлюден и лишен от голяма част от инфраструктурата си, но въпреки всичко продължава да удържа на непрекъснатия руски натиск.

Боят за Шевченко: как 155-а бригада удържа южния подстъп към Покровск

🇺🇦⚔️🇷🇺 Две щурмови групи от 155-а отделна механизирана бригада „Анна Киевска“ към Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са прекарали денонощие в обсадена и горяща къща в село Шевченко южно от Покровск и всеки от тях е бил ранен, преди брониран автомобил да ги евакуира около 6 ч. сутринта. Действието се развива през март 2025 г. по разказ от командирите на двете групи с позивни Вини и Суми, публикуван на 4 септември 2026 г. в YouTube канала на бригадата – около седем месеца след окончателното падане на Покровск под руска окупация.

Шевченко лежи на южния подстъп към Покровск. Руските войски започват да го превръщат в укрепен възел още през началото на 2025 г. На 2 януари анализатор на DeepState описва замисъла: селото да се превърне в опорен пункт, от който пехота и техника да бъдат прехвърляни за по-нататъшното настъпление. Бригадата влиза там през март и се включва в улични боеве.

При въвеждането в селото общата численост на украинските групи, според разказа, надхвърляла сто души. Засадата вече била подготвена, разказва Суми: разтоварването от БТР попаднало под кръстосан огън, към който се включили и минохвъргачки. Когато огънят от единия фланг не достигал целта, по групите стрелял другият. По думите му постоянен обстрел в продължение на 30–40 минути може да превърне всяка сграда в развалина. Оцелелите са се вмъкнали в първите къщи по улицата – надупчени от куршуми, но празни – и оттам започнали да отблъскват приближаващите руски групи.

Разказът е включва и редица опити за подвеждане. Приближила се група извикала, че са свои, а на въпроса към коя част се причисляват отговорила: 74-а бригада. В украинската армия няма такова съединение, казва Суми, но униформите изглеждали почти същите като истински украински, а около ръкавите увивали жълти ленти за разпознаване – същият отличителен знак, с който по това време излизат украинските групи. Суми открил огън.

Дроновете присъстват в разказа в три роли – за разузнаване, за насочване на огъня и като непосредствено средство за поразяване. Оператор с позивна Дрончик предупредил, че врагът се опитва да обходи къщата, и оставил ориентир при съседния гараж; след последвалия автоматен откос четирима противници паднали наведнъж. По-късно, когато оцелелите вече били събрани в една сграда, украинската страна е използвала координатите, предадени по радиото, и насочила тежки бомбардировъчни дронове „Баба Яга“ към руските позиции. След ударите гласовете отсреща заглъхнали. Сутринта дрон водил и бронирания автомобил при изтеглянето. Водачът съобщил, че заради повредено колело трудно управлява машината, но продължил.

Руската страна е използвала дроновете по същия начин. Екипажите започнали да пускат боеприпаси върху покрива на къщата, в резултат на което в даден момент я подпалват. Хората останали вътре, докато таванът се свличал. При един от опитите за проникване в къщата вътре влетяла граната, а от кухнята украинските военнослужещи отговорили с автоматен огън и своя граната. Решението било да удържат до тъмно, защото стотината метра до следващото укритие не можели да бъдат преодолени на светло от група, която трябва да пренася ранени на носилки.

Цената на боя личи от изброяването на ранените. Вини съобщил по радиостанцията за трима ранени; малко след това хората му и тези на Суми се озовали в една сграда – общо 7-8 души, всички до един били ранени. Военнослужеща на име Оля, с изцяло раздробена ръка, предала автомата и боекомплекта на Суми, оттам нататък стрелял ту със своето оръжие калибър 7,62 мм, ту с нейното 5,45 мм. Самият той имал осколка в белия дроб и две прострелни рани в крака. След 4 денонощия без сън започнал да халюцинира фигури в щурмово снаряжение, които обикалят около укритието. Ранените се разсмели едва когато бронираният автомобил излязъл на нормален път.

Ключовият извод в края идва от изявлението на самата 155-а бригада. След този епизод, се казва в разказа, съединението удържало пътя още половин година и отбило всички щурмове от юг към Покровск; нито един опит на врага да пробие отбранителната му полоса не е завършил с успех. Тогава врагът намерил друг път към града.

Този друг път е известен. Покровск е под руска окупация от февруари 2026 г. Институтът за изследване на войната (ISW) не регистрира украинско присъствие в града след 28 януари, а съседният Мирноград пада на 4 февруари. Кой точно е другият маршрут, видеото не посочва. Участъкът, за който двете щурмови групи са платили с осколка в белия дроб и раздробена ръка, реално е бил удържан, но това в крайна сметка не успя да спаси Покровск. Неудобният обратен извод е също толкова важен: непробитата отбрана на този участък не е спряла настъплението, а е принудила противника да потърси друг маршрут.

Материалът е публикуван от самата бригада и това определя начина, по който трябва да бъде четен. Суми и Вини са участници в боя, а не независими наблюдатели; версията им не е потвърдена от външен източник. Подробности като броя на въведените военнослужещи, продължителността на обкръжението и загубите на противника също не са независимо удостоверени. Кадрите от дроновете показват уличен бой, но сами по себе си не доказват представената последователност на събитията.

Публикацията има и репутационен пласт, който бригадата не споменава. Съединението е сформирано в началото на 2024 г., а през есента личният му състав преминава обучение на полигони във Франция и Полша по международна програма. В Украйна се връща през декември 2024 г. и веднага поема задачи на Покровския сектор. В края на същия месец редакторът на „Цензор“ Юрий Бутусов описа тежки проблеми в 155-а бригада – с командването, въоръжението, подготовката и масовото самоволно напускане на частта, включително по време на самото обучение във Франция. Според негови данни близо 1700 военнослужещи са напуснали съединението преди първото му бойно излизане, командирът е сменен веднага след боя, а Държавното бюро за разследвания започва производство за превишаване на служебни правомощия и дезертьорство. Френската страна потвърди отделни случаи на бягство, но ги определи като незначителен дял. Три месеца след връщането си от Франция частта воюва в Шевченко; година и половина по-късно публикува собствената си версия за това как е водила този бой.

Появата на видеото точно сега има и конкретен оперативен контекст. В описанието към него 155-а посочва, че Покровск и отбранителната ѝ полоса са попаднали в зона, която противникът държи под непрекъснато дроново наблюдение и огневи контрол, и че като отговор бригадата е създала аналогична зона за руските сили. Показаният епизод е от по-ранния период, когато директният визуален контакт с противника все още е бил всекидневие, а изходът от стрелковия двубой е можел да реши кой контролира дадена улица. Между онзи период и сегашната ситуация лежи промяната, която направи пехотния щурм значително по-скъп и за двете страни.

Анализ: през август Украйна върна повече земя, отколкото Русия превзе

🇺🇦⚔️🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) освободиха най-малко 129,81 кв.км. територия през месец август, докато руската армия окупира 90,35 кв.км. в целия театър на бойните действия. Това съобщи Институтът за изследване на войната (ISW), който цитира обобщени данни, актуални към 1 септември 2026 г. ISW описва своята оценка за украинския напредък като консервативна, тъй като методиката ѝ вероятно подценява освободените земи около Лиман. Дори с най-оптимистичния прочит на руското настъпление, което взима предвид и проникванията на малки разузнавателни отряди, общата площ, превзета от руска страна достига 123,53 кв.км. и отново е по-малко от украинската.

С оглед на продължаващите предизвикателства пред руската офанзива, Кремъл постави поредния срок за постигане на минималната поставена цел пред т.нар. „специална военна операция“. Украинският президент Володимир Зеленски съобщи на 23 август, че руският президент Владимир Путин е разпоредил превземане на цялата Донецка област не по-късно от 31 декември 2026 г. За да се случи това, руската армия трябва да поеме контрол върху Костянтинивка, Славянск и Краматорск. По реконструкция на украински медии това е поне 15-ият краен срок, поставен от самия Путин от 24 февруари 2022 г. насам. Предишните 14 са отдавна изтекли, без нито един от тях да е спазен. Най-ранният предвиждаше целият Донбас да бъде превзет още през септември 2022 г. Важно е да се отбележи, че дори този срок е 8 години след началото на конфликта в източния регион, избухнал след нахлуването на украинска територия на „кримската група“, водена от Игор Гиркин, кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация.

Аритметиката на последния срок може да се провери сравнително лесно. Руската армия окупира 21 170 кв. км. или 79,89% от Донецка област, и трябва да овладее още около 5305 кв.км, за да установи контрол над цялата ѝ територия. Луганска област вече се намира под руска окупация на 99,77%, поради което реално оставащата територия от Донбас, която Москва все още не контролира, се намира в Донецка област.

През август ежедневният темп на руския напредък по целия фронт възлизаше на средно около 2,91 кв.км, а ако включим и инфилтрациите – проникванията на малки пехотни групи в оспорвани зони – 3,98 кв.км. До обявения срок остават 116 дни. Дори ако допуснем, че целият темп по фронта от Харков до Запорожие бъде концентриран в Донбас и Русия не губи територия другаде, до края на годината това би значело около 340 кв.км. Общо са нужни 5305 кв.км. При запазване на средния темп от 2,91 кв.км дневно за овладяването на оставащата площ чисто аритметично биха били нужни близо 5 години.

Тенденцията в дългосрочен план е дори по-показателна от показанията за отделен месец. През август 2025 г. руските войски окупираха общо 505,55 кв. км и настъпваха средно по 16,65 кв.км дневно. С такова темпо чисто аритметично оставащата част от Донбас би могла да бъде овладяна за около 10 месеца и половина. През юни дневното придвижване спадна до едва 1,03 кв. км. Ускорението до 2,91 кв. км през август успя да върне едва под 20% от миналогодишния темп за същия месец.

Картата на френския експерт Клеман Молен, която през последните дни се споделя широко в социалните мрежи и обозначава окупираните територии по години, визуализира същата тенденция: червената зона от 2024 г., оранжевата от 2025 г. и жълтата от 2026 г. намаляват именно в тази последователност.

Костянтинивка показва защо. Руските войски проникнаха в града за първи път през октомври 2025 г. През първите дни на юли 2026 г. зоната, в която беше установено руско присъствие, възлизаше на около 36,98% от територията на града. Към 1 септември този дял вече е 72,23%, но близо година от първото проникване Костянтинивка все още не е напълно превзета. Москва я обяви за овладяна още на 5 юли.

Разминаването между официално обявеното и това, което може да бъде наблюдавано на терен, се повтаря почти ежедневно в по-малки мащаб. На 5 септември руското министерство на отбраната обяви за превзето село Куртовка, разположено северозападно от Костянтинивка. Руски военен блогър поясни и оперативната цел: според него овладяването на населеното място би позволило да се прекъсне връзката на Дружковка с Алексеево-Дружковка. ISW отбеляза, че най-близките руски позиции, за които има налични доказателства, се намират на около 10 км оттам.

Характерът на сраженията за Костянтинивка обяснява цената на руския напредък. Украинският анализатор Костянтин Машовец описа на 26 август ситуация, при която основните руски войски все още не са навлезли в по-голямата част от града, а вътре действат малки предни пехотни части с по няколко военнослужещи. По описанието му украинските сили продължават да поддържат северните и северозападни квартали, докато основните части са изтеглени от югоизточните райони зад река Криви Торец.

Това не е класическо маневрено настъпление, а бавно и постепенно проникване на малки групи, при което напредъкът се постига къща по къща. Идентичен подход се наблюдава и северно от града. В първите дни на септември руската артилерия започна да обстрелва подстъпите към селището Алексеево-Дружковка, след като дотогава районът беше обстрелван основно с реактивни системи за залпов огън. Въздушните удари са насочени и към Райско, южно от Дружковка.

Оперативната логика изглежда е насочена не толкова към самите населени места, колкото пътни артерии, по които се снабдяват украинските позиции. Когато дронови ретранслатори позволят устойчив контрол на безпилотни летателни апарати над конкретен пътен участък, снабдяването може да бъде силно затруднено или прекъснато и защитата да бъде принудена да се изтегли без класически щурм. Сходен механизъм беше наблюдаван в боевете за Костянтинивка и сега се прилага отново на север.

Второто направление на руския натиск се разгръща от юг. Офицер от щаба на украинска бригада разказа на 2 септември, че към Добропиля периодично тръгват колони от по 10 до 15 бронирани машини с разчет поне една да достигне целта си. Според ISW секторът е приоритетен, защото през него т.нар. крепостен пояс около Славянск, Краматорск, Дружковка и Костянтинивка може да бъде обходен от югозапад. Опитът за настъпление към Славянск от североизток през Лиман при началото на пролетно-лятната кампания се провали.

По украински данни, които не са независимо потвърдени, руските загуби от началото на 2026 г. възлизат на около 267 000 души, от които близо 155 000 убити. Между 70 и 80% от тези загуби според същите данни са понесени на участъка при Костянтинивка.

Оттук нататък теренът става единствено по-труден, не лесен. Торецк удържа 14 месеца и падна на 7 август 2025 г. Покровск се задържа от февруари 2024 г. до края на февруари 2026 г. ВСУ се изтеглиха от Сиверск на 24 декември 2025 г. И трите са сравнително малки миньорски градчета.

Но „крепостният пояс“ не представлява поредица изолирани цели, а е свързана урбанизирана зона, в която Дружковка и Костянтинивка зависят от същата пътна мрежа като Славянск и Краматорск. В последните два града от съвсем друг мащаб по площ, плътност на застрояването и предвоенно население. ISW смята, че от февруари 2022 г. насам руската армия не е показвала способност да обходи по фланговете или да разсече градска зона с подобен размер.

Именно затова от 13 май 2026 г. ISW престана да уточнява конкретен срок. Институтът заяви, че забавящият се темп на руското настъпление и специфичният характер на терена правят неизвестно дали превземането на оставащата площ изобщо е по силите на Москва.

По-ранна оценка на ISW от декември 2025 г. все още имаше конкретна времева прогноза: с устойчив темп от 9,3 кв.км дневни завоевания онази част от Донбас под украински контрол би могла да бъде превзета до август 2027 г. Още тогава обаче експерти уточниха, че есенният темп е бил обусловен от сезонни условия. DeepState достигна до идентично споразумение по своите изчисления: пълна окупация на Донецка област до края на годината е непостижимо, а и за 2027 г. няма изгледи това да бъде постигнато.

Междувременно Киев не просто се брани. От 29 януари 2026 г. по направлението Олександривка няма да се провежда настъпателна операция от украинските подразделения. На 12 август Зеленски съобщи за 745 кв. км. върната територия и 26 селища, върнати обратно под украински контрол. По-консервативна оценка от страна на ISW говори за 627 кв. км.

През август към това се прибави и украинско контранастъпление при Лиман, чийто обсег според ISW не е изцяло отразен в наличната картография. Именно този напредък повишава общия украински териториален резултат за месеца.

Променя се организацията на отбраната. На 26 август Зеленски обяви две нови оперативни формирования в рамките на отбраната на Донбас. Бригаден генерал Андрий Белецки пое сектора от направлението Лиман до района на агломерацията Краматорск–Костянтинивка, а бригаден генерал Денис Прокопенко – сектора при Добропиля.

Под командването на Белецки минават 11-и и 19-и армейски корпус, които държат Славянск и Краматорск. Главнокомандващият на ВСУ генерал-майор Михайло Драпатий назначи полковник Емил Ишкулов начело на 11-и корпус, а бригаден генерал Валерий Скред, който дотогава изпълняваше длъжността, оглави 19-и.

Самата инфраструктурна стойност също се руши в хода на инвазията. Индустриалният Донбас получаваше вода по изкуствения канал Сиверски Донец–Донбас с дължина от 131,6 км, осигуряващ над 90% от обемите на водоснабдяване в областта. Язовирната стена, която захранва канала, беше разрушена през април 2022 г. и оттогава той не функционира. Москва отговори със строителството на новия водопровод Дон–Донбас.

Самият канал вече присъства в оперативните сводки северозападно от Костянтинивка – като отбранителен рубеж, а не като инфраструктура.

Населението също намалява рязко. В Дружковската община са останали 2695 цивилни при около 9500 през март, а през август беше предприета принудителна евакуация на всички семейства с деца. Градчето, което е разположено между Костянтинивка и Краматорск, се обезлюдява с бързи темпове още преди да започне евентуален щурм.

Има обаче фактор, който може да промени тази динамика. The Economist писа на 30 август, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че след известен период на колебания лятото Путин е направил избора си на курс към ескалация: между 300 и 400 хил. допълнителни души, масиран удар по украинската енергийна система и засилена хибридна война срещу съюзниците на Киев.

Зеленски спомена планирано привличане на допълнителни поне 300 хил. души след изборите за Държавна дума в периода 18-20 септември. Мобилизационният указ от септември 2022 г. продължава да бъде в сила, тъй като никога не е отменян, и по тази логика за нова вълна не би бил необходим нов указ. Наблюдаваното ускорени на руското настъпление през август също подсказва, че тенденцията не е необратима.

Сценарият оабче се сблъсква с дефицита на личен състав. През първото полугодие на 2026 г. са подписани около 200 хил. договора за служба срещу 196 700 руски загуби за същия период, по украински данни. При запазване на тези стойности набирането компенсира загубите и оставя сравнително малък нетен прираст.

На фронт, където дроновете ограничават силно възможността за маньовър, повече личен състав позволява повече малки пехотни инфилтрации, но сам по себе си не създава условия за оперативен пробив.

Ограничения има и сезонният аргумент. През есента на 2025 г. украинската армия все още не разполагаше с два от факторите, които ISW днес посочва сред водещите причини за забавянето на руското настъпление – прекъснатия от февруари 2026 г. руски достъп до Starlink и украинското преимущество при използването на дронове.

Проверката на тази оценка е близка и няма да чака 31 декември. Тезата, че руското командване е изгубило способностите за превземане на Донбас с темпо, което има някакъв политически смисъл, ще отслабне, ако Костянтинивка бъде овладяна изцяло и руският напредък към Дружковка и Краматорск надхвърли нивата от миналата година, или ако настъпващите руски сили достигнат изкуствения канал Сиверски Донец–Донбас и успеят да се задържат там. До края на годината обаче това е изключително слабо вероятно, особено като се имат предвид реалностите на бойното поле.

FPV-дрон уби жена, тръгнала пеша от Дружкивка с ръчна количка

🇺🇦💔 Възрастна двойка от Дружкивка, град от украинския „крепостен пояс“ в Донецка област, събра документи и малко багаж на ръчна количка и пое пеша по маршрута за напускане на града. По пътя двамата бяха покосени от дрон камикадзе, управляван от руски оператор, в резултат на което бяха тежко ранени и по-късно жената почина от раните си в болницата. Случаят беше заснет и описан на 27 август от сборна бригада „Хижак“ към Департамента на патрулната полиция на Украйна, чиито медици се притекоха да окажат първа помощ на място.

Кадрите от дрон и екшън камера на един от медиците показват къс асфалтов път покрай ограда от бетонни плочи в покрайнините на застроен квартал. Количката стои изправена насред мястото на взрива, а торбите все още са вързани за нея. Наоколо тлеят дрехи, по асфалта са разпилени документи и лични вещи. Дронът се е взривил непосредствено до двамата: мъжът е получил множество рани по долните крайници, а жената – тежки травми, включително частични ампутации на краката и на пръсти на ръката.

Синът им дотича, след като чул виковете. „Как стана така, мамо?“, попита той. Именно неговия глас беше чут от медиците на бригадата, които работеха наблизо.

Медиците успяха да стабилизират ранените. За евакуацията им бригадата използва наземен роботизиран комплекс – дистанционно управлявана гъсенична платформа, способна да изведе ранен от място, до което спасителен екип и автомобил не могат да достигнат, без животът им да е подложен на опасност. Записът от дрона показва платформата да се придвижва без придружаващ екип по улица измежду разрушени къщи. В последните кадри, вече по здрач, тя достига до бял пикап в пункт за евакуация.

По-късно жената е починала от раните си в болничното заведение. Три дни преди удара градската комисия по техногенно-екологична безопасност в Дружкивка взе решение централната градска клинична болница да преустанови своята медицинска дейност до 7 септември заради рязкото влошаване на обстановката със сигурността в общината. След като решението бъде изпълнено, градът остава без лечебно заведение, което е способно да приема тежко ранени.

Съпрузите са напускали града по начин, който вече се налага дори в рамките на организираните евакуации – пеша. В обширни части от града просто не влизат автомобили заради постоянното присъствие на руските FPV-дронове. Полицейските екипи „Бял ангел“ оставят колите по-назад, стигат пеша до хората и извеждат маломобилните с обикновени ръчни колички. Евакуацията се извършва от полицията, Държавната служба за извънредни ситуации и няколко благотворителни организации, а тежките медицински случаи се поемат от „Лекари без граници“. Процесът напредва бързо: според полицията към 19 август в общината са оставали около 3300 цивилни, а към 1 септември – около 2600, при това без нито едно дете.

За семействата с деца е разпоредена задължителна евакуация. Местната община попада в зоната, за която областната комисия по техногенно-екологична безопасност спусна нареждане за задължително извеждане на семействата с деца, включително по принудителен ред, като евакуацията продължава. Към 2 септември в цялата Донецка област са останали около 350 деца, за които важи тази мярка.

Преходът към пешеходна евакуация не е настъпил изведнъж. На 22 юни руски FPV-дрон порази автомобил с цивилни в частния сектор на Дружкивка и уби 47-годишния шофьор и 48-годишната му съпруга, която се возеше предната седалка. Разследващите органи предприеха досъдебно производство по разпоредбата от Наказателния кодекс на Украйна, отнасяща се до военни престъпления. През юни цивилните все още имаха възможност да напускат града с автомобил. През август автомобилите вече не влизат в част от кварталите, а ръчната количка се превръща от битов предмет в средство за евакуация.

На прицела на руските дронове попадат дори екипите, отговорни за евакуацията на цивилното население. Руски дрон порази автомобил на евакуационна група „Феникс“ към Службата за извънредни ситуации на Украйна (ДПСУ) именно в пределите на Дружкивка. Прокуратурата е документирала 43 отделни случая в цялата страна на повторни удари, при които операторът на дрона е атакувал отново, след като на мястото са пристигнали спасители.

През юли 2026 г. руската армия в Украйна уби 437 цивилни и рани най-малко 2610 други, сочат обновените данни, публикувани от Мониторинговата мисия на ООН по правата на човека. Броят на убитите е с 30% над  този за юни и със 70% спрямо същия месец на миналата година. Според данни от мисията дронове с малък обсег са причинили 111 от смъртните случаи и 710 от раняванията – общо 27% от всички цивилни жертви за месеца. Това е най-високото месечно ниво на подобни загуби от началото на войната на 24 февруари 2022 г.

Ръководителят на мисията Даниел Бел обобщи събраните сведения накратко: „Мнозина описват усещането, че дронове с малък обсег ги преследват само защото опитват да вършат всекидневни неща: да купят храна, да разходят кучето, да карат колело, да работят в двора или да достигнат до сигурно място.“ Последното от изброените е именно онова, което се е опитвала възрастната двойка от Дружкивка.

Мащабът си проличава най-ясно от числата от украинската прокуратура. По данни, представени от главния прокурор Руслан Кравченко на 4 август 2026 г., от началото на пълномащабната война руските FPV дронове са убили 967 цивилни и са ранили близо 7000. Броят на регистрираните от прокуратурата случаи на атаки с този вид средства за поразяване срещу цивилни нараства рязко. През 2022 и 2023 г. случаите са общо 187. През 2024 г. те достигат 2685, а през 2025 г. – 7787. От началото на 2026 г. до изявлението на Кравченко са регистрирани още 2614, а Донецка област е една от четирите области с най-много такива случаи.

Самият начин, по който се управлява един FPV-дрон, свежда до минимум възможните обяснения за такива случаи. Операторът го управлява до момента на удар и получава картина на живо от бордовата му камера. Това само по себе си не доказва какво точно е разпознал операторът и с какво намерение е атакувал, но в случаи като този трудно би могло да се намери друго разумно обяснение. Двамата цивилни няма как да са били взети погрешка за военнослужещи, имайки предвид гледката на двама възрастни хора с натоварена ръчна количка, посред бял ден, на открит път.

Институтът за изследване на войната (ISW) оценява подобни действия като системна практика в редиците на руската армия в Украйна, а не като поредица от несвързани епизоди. Все повече започва да се налага и терминът „човешко сафари“, станал популярен сред населението в прифронтовите райони, т.е. издирване и поразяване на цивилни с FPV-дронове. Независима комисия на ООН стигна до заключението, че атаките от този вид срещу цивилни в Херсон са преднамерени, и ги определи като престъпление срещу човечеството. Отделно произнасяне за зачестилите случаи на територията на Донецка област все още няма. Членовете на сборна бригада „Хижак“ дават недвусмислена оценка на случая: „Русия продължава целенасочено да убива мирни жители на Украйна.“

Публикациите на различни украински подразделения със записи от служебни камери, кадри от дронове и гласове на екипите се превръщат в един от основните документални източници от градове, до които вече е изключително трудно да достигнат репортерски екипи.

Дружкивка се намира по направление, по което руските силите правят опити да настъпват към Краматорск, който се намира на около 14 км по права линия в северна посока. Докато фронтовата линия се приближава, зоната, в която пешеходците попадат в обсега на FPV-дроновете, се измества все по-навътре в жилищните квартали. Заедно с това расте и разстоянието, което един възрастен човек трябва да измине пеша с багажа си, за да се евакуира от нея.

В това градче днес войната вече не започва там, където свършват къщите. Тя е на улицата пред тях. Тя е над главите на възрастните хора, тръгнали пеша към единствения изхода на града. И доста често единственото, което ги дели от нея, е разстоянието, което могат да изминат пеша, преди някой непознат да ги забележи от камерата на дрон.

След удара количката на възрастната двойка остава изправена върху асфалта. Торбите все още са вързани за нея, а документите са се разпилели наоколо. Всичко необходимо за напускането на един дом е събрано на едно място – но вече няма кой да го отнесе докрай.

„Как стана така, мамо?“, пита синът на двамата възрастни в записа. Въпросът е за случилото се точно пред очите му, но отдавна е надхвърлил трагичната съдба на даденото семейство. На този въпрос готов отговор няма. И може би именно затова не бива да преставаме да го задаваме.

Билецки и Прокопенко поемат две групировки войски в Донецка област

🇺🇦⚔️ Двама от най-известните командири на Украйна ще поемат командването на по една групировка войски в Донецка област. Президентът Володимир Зеленски обяви назначенията на 26 август след проведено съвещание в Запорожие, посветено на обстановката на фронта. Начело на групировките ще застанат бригадните генерали Андрий Билецки и Денис Прокопенко.

Решението се вписва в сравнително ново ниво на украинската командна верига. До октомври 2025 г. между Генералния щаб и бригадите действаха две временни командни структури: оперативно-стратегическите и оперативно-тактическите групировки войски. На 10 октомври тогавашният главнокомандващ Олександър Сирски съобщи, че и двата вида структури прекратяват дейност, а задачите им преминават към групировки войски (сили), изградени върху основата на оперативните командвания.

Заедно с това беше разформирована групировка „Днепър“, известна преди като „Хортица“, а „Таврия“ беше преобразувана в групировка „Юг“. В същото време армейските корпуси поеха свои зони на отговорност и започнаха да се подчиняват на по-горното ниво в командната верига. Сирски обясни закриването на тези структури с отпадането на нуждата от междинно звено между Генералния щаб и корпусите. Оттогава насам групировката е командното ниво непосредствено над корпуса. При същото преустройство Командването на обединените сили, ръководено по това време от Михайло Драпатий, получи собствен участък от фронта с подчинени корпуси.

Каква точно ще бъде формата на новите структури обаче не е обявено. В публикувания от Зеленски текст на английски се посочва, че групировките „ще бъдат създадени“. В пряката му реч на украински, цитирана от „Украинска правда“, президентът казва, че позициите в областта ще бъдат подсилени „благодарение на две обновени групировки“. Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди, който също участва в съвещанието, ги определи като новосъздадени. Досега не е публикуван указ или заповед, който да посочва техният състав, граници и подчинение.

Разликата между изявленията не е само стилистична. „Обновена групировка“ предполага трансформация на вече съществуваща структура и нейната зона на отговорност. „Новосъздадена групировка“ би значела появата на допълнителна командна структура в Донецка област, изградена около два корпуса, а не около оперативно командване. След октомври 2025 г. установената практика е групировки да бъдат изграждани именно върху оперативните командвания, което прави първото тълкуване по-вероятно. Единственото ясно установено засега е кой ще ги командва.

И двамата назначени офицери в момента командват корпуси. Билецки е начело на 3-ти армейски корпус от март 2025 г. и на 1 октомври същата година получи чин бригаден генерал. Корпусът отговаря за Лиманското направление, а самият Билецки го описва като лаборатория за промени. През април той обяви намерение да замени около една трета от пехотата с наземни роботизирани комплекси. Билецки е основател на полк „Азов“ и на 3-та отделна щурмова бригада, а на 26 август Зеленски му връчи ордена „Златна звезда“ на Герой на Украйна.

Прокопенко командва 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“ – първото ѝ корпусно съединение, което обединява 6 бригади. Той ръководеше отбраната на Мариупол през 86-те денонощия на пълно обкръжение и се върна на служба след размяната на пленници. Налаганият от него модел в корпуса се характеризира със стандартизирани процедури, продължителна подготовка и стремеж към запазване на личния състав.

Донецка област остава участъкът, подложен на най-силен руски натиск. Руското командване продължава щурмовете по оста Костянтинивка–Дружковка, но според данните на Института за изследване на войната (ISW) за 24-25 август няма потвърден руски напредък въпреки отчетените 19 щурмови действия по сектора. Геолокирани кадри показват украински сили, които удържат или са си върнали позиции, заобиколени преди това от руски инфилтрационни групи югозападно от Костянтинивка.

Основните оперативни цели на настъплението остават Костянтинивка, Славянск и Краматорск, 3-те опорни точки на отбранителната линия, известна като „крепостния пояс“ на Донбас. Отговорност за Костянтинивка  и Славянск досега носи 11-и армейски корпус, отбеляза на 15 август военнослужещият и журналист Юрий Бутусов, призовавайки зоната на отговорност на Билецки да се разшири именно в тази посока. Аргументът му бе, че силите на 3-ти корпус се намират наблизо, а линията Славянск–Краматорск е най-подходящият естествен отбранителен рубеж, с който Киев разполага. 11 дни по-късно Зеленски обяви тези назначения.

Другата основна тема на съвещанието бе обстановката в Запорожка област, където президентът пристигна лично. Към военните командири на срещата се включи и началникът на областната военна администрация Иван Федоров. Руските сили оказват натиск към Орихов, Степногорск и Гуляйполе, а фронтът се придвижва към областния център.

Обстановката по трите направления е различна. При Орихов противникът е променил тактиката си и вместо фронтални атаки се опитва да обходи града по фланговете, засега без успех, сочат сведения на говорителя на Украинската доброволческа армия Сергий Братчук. При Степногорск украинските части са изтласкали руските сили и удържат позициите си срещу контраатаки. При Гуляйполе и река Гайчур броят на руските атаки е нараснал, но без потвърден напредък. Зеленски нареди да се засили отбраната на областния град и на региона, „особено на онези участъци, от които зависят други градове и общини“.

На съвещанието бяха взети и две решения, останали в сянката на съобщението за Донбас: да се увеличат производството и поръчките на наземни роботизирани комплекси и да бъде въведен по-системен подход към ударите на средна далечина. Президентът уточни, че необходимите за това кадрови решения вече са съгласувани.

Става дума за категорията удари, наложила се в украинската военна употреба под названието middle strike – поразяване на цели на разстояние 30-300 км зад фронтовата линия, най-често командни възли, складове и логистични обекти. Отделни екипажи съобщават и за удари по цели на над 500 км. Бровди, чийто сили са отговорни за голяма част от тези операции, заяви през май, че ударите на дълбочина 180 км променят хода на войната. Офицер от 3-ти армейски корпус отдаде стабилизирането на фронта в зоната на корпуса точно на същата категория удари.

Коментирайки назначенията, Бровди написа, че новите структури ще действат в пълна координация със Силите за безпилотни системи и че веригата от разузнавателния сензор до огневото средство ще бъде възможно най-къса.

Ако обявените назначения бъдат оформени със заповед, която предоставя на Билецки и Прокопенко зони на отговорност, надхвърлящи тези на собствените им корпуси, това ще бъде първата съществена промяна във командна структура след смяната на главнокомандващия на 21 юли, когато Драпатий замени Сирски.

Досега новото командване се придържаше към кадрови промени в централния апарат. При първата вълна назначения на 30 юли бяха сменени командващият Силите за логистика и началник-щабът на Сухопътните войски. Издигането на две от най-разпознаваемите фигури с едно командно ниво нагоре в Донбас би било промяна от още по-голям мащаб. Вероятно тя ще е насочена към Славянск–Костянтинивка, а не към целия периметър на Донецка област.

Възможно е обаче и по-ограничено тълкуване на същите факти. Употребата на думата „обновени“ в пряката реч на президента, липсата на обявено преназначаване на двамата офицери и обстоятелството, че никой не е съобщил за промяна в зоната на 11-и корпус, допускат вариант, при който става дума за преименувани и подсилени вече действащи групировки. При него Билецки и Прокопенко биха запазили командването на своите корпуси, като получат и нови подчинени части. В такъв случай обявеното представлява усилване на конкретен участък, а не преустройство на командната верига.

Анализ: Русия свива плацдарма западно от Нитриус северно от Лиман

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руското командване започна частично изтегляне от предмостието си западно от река Нитриус, северно от Лиман. Щурмови групи на Силите за отбрана на Украйна си върнаха контрола над позиции във и около Ярова, Олександривка, Карповка и Коровий Яр, заварвайки повечето от тях изоставени. Отстъплението идва през четвъртия месец от украинските контраатаки срещу издатъка северно от Лиман. То оставя на Москва по-плитко предмостие, което продължава да поддържа натиска върху града от север, но изисква чувствително по-малко хора за отбрана.

Основният натиск, който прави съкратената линия по-изгодна за руските войски, идва от Шандриголове. Украински части са се закрепили в южната част на селището и водят боеве за основната му част. Други сили са подновили щурмовите действия от север след по-ранни неуспешни опити и също се приближават към него. Значението на Шандриголове личи от самото руско изтегляне: съкратеното предмостие би било по-лесно за изоставяне, ако руската пехота не успее да изтласка украинските части от селото.

Развитието се потвърждава частично и от руски източници. На 8 август Z-блогър призна, че украинските сили са навлезли в северната част на селото и че Новоселовка, Дробишево, западната част на Лиман и Ямпол не се намират на руския преден край. Това е важно признание от информационна среда, системно преувеличаваща собствения си напредък и премълчаваща загубата на позиции. Институтът за изследване на войната (ISW) го отрази в картата си за същия ден. По-широката картина остава непроменена: според оценка на института от 23 август руската армия е заложила на настъпление към Славянск от североизток през Лиман още в началото на пролетно-лятната си кампания, но досега не постига успех по тази ос.

Оста Шандриголове–Ярова има и по-дълга оперативна история. През декември 2025 г. украинският военен наблюдател Костянтин Машовец я определи като направление на главното усилие на 144-та мотострелкова дивизия от 20-а общовойскова армия – т.е. като ос, по която руските войски настъпваха към реката. Тогава в същата отсечка се съобщаваше и за присъствието на 237-и танков полк от 3-та мотострелкова дивизия. Днес по същата линия се движат украински групи, но в обратната посока. За осем месеца оттогава именно посоката на движение по тази ос се е обърнала.

Съкращаването на линията на контакт освобождава личен състав и техника. Поддържането на предмостие отвъд река изисква оборудвани преходи, охраняван коридор и постоянно снабдяване под противниково наблюдение. Изтеглянето към по-къс периметър премахва голяма част от тези изисквания, а освободените подразделения могат да бъдат прехвърлени към участъците, в които клинът северно от Лиман е най-тесен. Цената е загубата на територия, завладявана на етапи през 2025 г. В замяна руското командване запазва основната част от северния фланг към Лиман с по-малко сили.

По източното рамо на клещите украинското настъпление продължава южно от Нове. Украинските войски се спускат по тактическите височини и си връщат поредица от опорни точки по високите места след няколко седмици тежки и скъпоструващи боеве. Картината получи и независимо потвърждение. Геолокирани кадри от 18 август показват руски удар по артилерийска позиция на ВСУ североизточно от Нове. Въз основа на тях ISW заключава, че Киев вероятно си е върнал Катериновка и Нове и продължава да държи Нови Мир – в разрез с твърденията на Москва. Източник, който следи руската групировка войски „Запад“, съобщи на 25 август, че по линията Редкодуб–Нове се водят контраатаки, които продължават и от север.

Това рамо също има по-дълга история. Контраатаките срещу издатъка започнаха в края на май, когато картографи и анализатори отчетоха украинско движение през Нове и съседната Катериновка. През юни Силите за отбрана контраатакуваха при Нове и Липово в посока Зелена долина и според оценката на ISW от 13 юни напредваха през бойните порядъци на руските сили. Натискът около Борова не идва само от юг: на 11 август руски военен блогър призна за напредък на ВСУ при Богуславка, североизточно от града. Между началото на контраатаките в края на май и достигането на височините южно от Нове има три месеца боеве за отделни опорни точки. Това е постепенно изтласкване, измервано в метри, а не пробив.

Загубените височини сега са подложени на интензивни удари с управляеми авиационни бомби (КАБ). Това са боеприпаси с разгъващи се крила и насочване по спътникови координати, които руската авиация може да пуска, без да навлиза в обсега на армейската ПВО на ВСУ. Ударите се нанасят по терен, който руската пехота не е успяла да задържи. От този район украинското командване насочва подкрепления в северните покрайнини на Колодязи, както и на изток – към Ивановка и западния бряг на река Жеребец.

От юг контраатаките постигат по-ограничени резултати. Руските позиции там са по-устойчиви, а атаките – постоянни. При последните боеве украинските сили прочистиха остатъка от Ставки и съседните полета от по-ранни руски инфилтрации и засилиха придвижването си на север към залесените дерета западно от Колодязи. Действията обаче все още имат характер на инфилтрация, а не на установено настъпление по фронта. В района се е образувала широка сива зона с преплетени и застъпващи се позиции, в която няма как да бъде очертана ясна линия на съприкосновение.

В крайна сметка решаващо значение има ширината на руския клин. В източната му част най-близките точки на двете украински рамена са на около 6,2 км една от друга, а разстоянието между най-предните щурмови групи е около 2,6 км. Тези стойности са измерени непосредствено по картата на сектора и не се основават на геолокирани кадри.

Подобни кадри от вътрешността на този участък на практика липсват от месеци и това не е просто пропуск в отразяването. Киев поддържа строг режим на оперативна сигурност и почти не допуска публикуването на материали от сектора. Москва също ограничава по-голямата част от информацията, но по информационни и пропагандни съображения, а не заради собствената си оперативна сигурност. Последиците от въпросния режим се виждат в картите на ISW: институтът отчита геолокации по периферията – югоизточно от Борова на 18 август и източно от Диброва на 23 август – но почти нищо от вътрешността на клина.

Потенциалното отклонение между откритите карти и реалната обстановка може да се оцени по друго направление. За Олександривския участък в Днепропетровска област, откъдето свободно се публикуват повече кадри, командването на Десантно-щурмовите войски отчете над 745 кв. км. освободена територия в периода от 29 януари до 12 август. Картите на ISW показват около 627 кв. км за същия интервал, при това за Олександровски участък заедно със северната част на Гуляйполски. Разликата е близо 1/6 и не е изненада, тъй като самият институт признава, че консервативната му методика подценява напредъка на ВСУ.

Украинското командване обясни и механизма, който поражда открояващата се разлика. В доклада си от 12 август Десантно-щурмовите войски уточниха, че част от знамената в освободените села са били издигнати на безопасно разстояние от реалните позиции именно по съображения за оперативна сигурност. Според ISW това значи, че украинският преден край вероятно вече се е намирал отвъд изброените населени места. Ако така се действа в сектор, от който постъпват сравнително много материали, разликата между картата и реалното положение в лиманския сектор вероятно е по-голяма, а не по-малка.

В обратната посока разминаването е значително по-голямо. На 29 юни руският президент Владимир Путин заяви, че руските войски са прочистили по-голямата част от Лиман и се намират на 8-9 км от Славянск. По оценката на ISW за същия ден руските въоръжени сили са поддържали присъствие вследствие на напредък или инфилтрации – в едва 4,3% от Лиман и са достигнали на близо 19 км от Славянск. Месец по-късно, на 29 юли, командирът на 37-и мотострелкови полк твърдеше, че неговата част прочиства града при отсъствие на съществена съпротива. Наличните данни обаче сочеха украински контрол над преобладаващата част от Лиман, ако не и върху целия град. Това разминаване между заявеното и доказуемото показва с каква доза предпазливост трябва да се тълкуват руските твърдения за сектора.

Но алтернативният прочит на същата фактология също има своите основания и не бива да се пренебрегва. Украински батальон с безпилотни системи, действащ в лиманския участък, съобщи на 12 август, че руското командване поставя силен акцент върху сектора и прехвърля там нови екипажи за управление на дронове. Натискът югоизточно от Лиман също не е спрял. На 10 август руски военен блогър призна, че сведенията за руския напредък в района си противоречат и че пълен руски контрол над горите южно от Лиман е малко вероятен, докато украинските сили държат Ямпол. Той отбеляза също, че малки украински щурмови групи са достигнали Диброва и Озерное. На 25 август друг руски канал вече твърдеше, че Озерное е превзето. Или селото сменя контрола си, или се сменя единствено разказът за него – без външна геолокация тази разлика не може да бъде установена.

ISW отчита, че на 24 и 25 август настъпателните действия северно от Лиман и източно от Славянск са продължили, но без потвърден напредък. Съкращаването на предмостието е съвместимо не просто с постепенно изпразване на клина, но и с прегрупиране за нов натиск от по-компактна база. Разликата между изтегляне и прегрупиране ще стане видима по това къде ще се появят освободените руски части – срещу Шандриголове или в друг участък от фронта.

Ако украинската страна затвърди постигнатото, Русия вероятно ще се принуди да напусне не само остатъка от предмостието западно от Нитриус, но също и значителна част от полетата и височините между Нитриус и Жеребец, превземани на етапи през 2025 г. Ликвидирането на клина би забавило чувствително руското настъпление към Лиман и би позволило на Украйна да укрепи северния фланг към Славянск. Така руските сили биха загубили възможността да щурмуват Славянск директно от изток, преди да са овладели Лиман. Подобно развитие би облекчило и украинското предмостие източно от река Оскол при Борова: през реката биха могли да се прехвърлят подкрепления към районите южно от Купянск и към останалите опорни точки в западната част на Луганска област. Линията на фронта би се изправила между Константиновка и Борова.

Руска армия нарече „жива сила“ невъоръжен велосипедист край Дружковка

🇷🇺💥🇺🇦 Официалният Telegram канал на 3-та гвардейска общовойскова армия на Южния военен окръг на Въоръжените сили на Руската федерация публикува видео, на което FPV камикадзе дрон изчаква от засада и поразява цивилен мъж, който се придвижва с велосипед по път край Дружкивка в Донецка област. В публикацията той е посочен като „жива сила на противника“, а военнослужещи от 4-та бригада са представени като извършители на неговото „унищожаване“.

Кадрите са заснети от камерата на дрона. Той не атакува веднага, а известно време следва велосипедиста, изравнява скоростта си с неговата и постепенно скъсява разстоянието. Приближаването заема по-голямата част от записа.

Мъжът се движи по тясна отсечка с храсталаци и суха трева. Носи раница, бейзболна шапка и часовник на лявата ръка и е облечен в тъмно спортно яке с бяла лента по ръкава. По него не се виждат никакво оръжие, каска, бронежилетка или камуфлажно облекло.

В последните секунди дронът се приближава на няколко метра. Мъжът се обръща назад и поглежда право в камерата. На самото видео е добавен подигравателен надпис „Намали скоростта!“ и завършва с проблясък и съобщение за изгубен сигнал.

Изразът „жива сила на противника“ е служебен термин от руската военна лексика, с който се обозначава личният състав на противниковите въоръжени сили. В публикацията са използвани и същите глаголи, които обичайно описват поразяването на боен разчет: „унищожиха“ и „ликвидират“.

Между тази терминология и видимото на кадрите обаче има очевидно разминаване: записът показва човек в цивилно облекло, който се придвижва с велосипед и не носи видимо оръжие или снаряжение. Не самото изображение, а дадената от канала квалификация превръща поразяването му в докладван „боен резултат“.

Каналът твърди, че ударът е бил нанесен с дрон КВН („Княз Вандал Новгородски“) – евтин камикадзе дрон с изглед от първо лице (FPV), продукт на научно-производствения център „Ушкуйник“ в Нижни Новгород, който според руските данни се управлява по оптичен проводник.

При тази технология сигналът за управление се предава по оптично влакно, а не по радиочестотен сигнал. Това прави дрона неподатлив на обичайното заглушаване и позволява запазването на стабилна картина до момента на удар. Конкретният вид не може да бъде разпознат от самия запис и се посочва само от канала.

Разстоянието до цивилния обаче позволява той да се вижда съвсем отчетливо. В последните секунди мъжът се вижда в близък план – от дистанция, на която отсъствието на оръжие, каска, бронежилетка и снаряжение е безспорно.

Публикацията не идва от теч на необработени кадри от операторски разчет. Каналът, от който е споделена, е официален медиен ресурс на 3-та общовойскова армия, използва емблемата на съединението и поставя на кадрите воден знак с неговото название. Видеото е предварително монтирано, включително с добавяне на надпис върху изображението.

На същата армия руските ведомства приписаха обявеното „превземане“ на Костянтиновка на 3 юли. В своя оценка от 18 август обаче Институтът за изследване на войната (ISW) посочи, че руската армия вероятно е затвърдила само част от позициите, в които по-рано са проникнали. Според геолокирани кадри от периода между 6 и 18 август предният край на боевете в източните и централните части на града се е разширил.

Следователно публичното представяне на удара не може да бъде сведено единствено до действия на даден разчет. Записът е обработен и споделен от канал, който има роля на официален ресурс на армията, поради което отговорността за начина, по който случаят е представен, се пренася в структурата, която управлява този канал.

Дружкивка се намира на около 20 км южно от Краматорск, върху пътната ос между него и Костянтиновка. Градът е част от т.нар. „крепостен пояс“ Славянск–Краматорск–Дружкивка–Костянтиновка, който Украйна брани още от 2014 г. До това лято Дружкивка беше разположена в украинския тил.

В оценката си от 18 август ISW регистрира напредък на руските сили в тактическия участък Костянтиновка–Дружкивка. Същевременно руски военни блогъри оспориха част от съобщенията на руското министерство на отбраната за превзети населени места в района.

По отношение на Андреевка, западно от Дружкивка, чието превземане беше обявено на 17 август, един от блогърите отбеляза, че селото се намира на 15 км отвъд известната дотогава фронтова линия. Неговата оценка съвпадна с тази на ISW.

Три седмици преди публикуването на записа говорителят на Националната полиция в Донецка област Павло Дяченко описа пред „Громадске радио“ същия модел на поведение. По думите му в Дружкивка няма ток, вода и газ, руските обстрели включват управляеми авиационни бомби и реактивни системи за залпов огън, а евакуацията протича много активно.

„Руснаците много активно ловуват цивилни с дронове. Извършват атаки с дронове дори по хора, каращи велосипеди или опитващи се да се придвижат пеша“, заяви Дяченко на 3 август. В един град без гориво и обществен транспорт велосипедът и ходенето пеша са сред малкото останали възможности за местните жители.

Ударите по цивилни в Дружкивка не са изолиран случай, а системно поведение на руските войски. На 22 юни камикадзе дрон порази лек автомобил и уби 47-годишния му водач и неговата 48-годишна съпруга. Донецката областна прокуратура образува разследване за военно престъпление.

Сутринта на 3 юли друг дрон удари цивилен автомобил на шосето и рани четирима местни жители, които се евакуирали от града. На 2 август Националната полиция съобщи за още двама пострадали при удари с FPV дронове в Дружкивка. В рамките на същото денонощие тя регистрира общо 1267 обстрела по фронтовата линия и жилищните райони на Донецка област.

Международното хуманитарно право разграничава участниците в бойни действия от цивилното население и забранява умишлените удари по цивилни. Те губят защитата си от непосредствено нападение единствено за времето, през което участват пряко във военните действия.

Ключов е реалният статут и поведението на човека, а не името, което нападателят му приписва. Правилото включва изрична презумпция при съмнение: когато статутът на едно лице не е ясен, то трябва да се смята за цивилно. Нападащата страна е длъжна да извърши нужната преценка и да вземе възможните предпазни мерки.

Етикетът, поставен в описанието на видео, сам по себе си не отнема тази защита. Записът запазва значение независимо от текста, с който е публикуван – както показва и вече образуваното разследване за нападение от 22 юни.

Съдбата на мъжа от видеото не е установена от независим източник. Записът прекъсва в момента на удара, украинските институции не са съобщавали за този конкретен случай, а самоличността остава неизвестна. Не е установена и датата, на която са заснети кадрите. Известна е само датата на публикуването им – 23 август. Видимата растителност е съвместима с края на лятото, но не позволява по-точно датиране.

С оглед на съвкупността от видимите белези на целта, тя категорично може да бъде характеризирана като цивилна. Мъжът е облечен с ежедневно облекло, не носи оръжие или защитна екипировка и се придвижва с велосипед в район, от който евакуацията на населението все още не е приключила. Тези обстоятелства не доказват, че е цивилен, но изискват подобна възможност да бъде разглеждана като основна, докато не се появят доказателства за противното.

Украинските специални сили върнаха Андреевка-Клевцово и плениха 30 руснаци

🇺🇦🛩️🇷🇺 Украински дронове атакуваха Москва и Подмосковието през изминалата нощ, а кметът Сергей Собянин съобщи за 637 безпилотни летателни апарата, насочени към столицата. Това е втора вълна срещу същия район само за последните 48 часа. В нощта срещу 16 август към него се насочиха около 600 машини, а най-големият склад на Wildberries в Русия изгоря.

По предварителни данни на Собянин противовъздушната отбрана е свалила 180 дрона над Подмосковието до 5 ч. сутринта. По-късно кметът увеличи броя им на 197, а през деня съобщи за още 40 дрона, унищожени на подстъпите към столицата. Съдбата на останалите не е обяснена в нито едно от официалните изявления, а обявеният брой на прехванатите дронове не подлежи на независима проверка.

Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов съобщи за трима ранени. 10-годишно момиче е било ранено от отломка в Раменское, жена е пострадала в Богородски окръг, а 27-годишен мъж – в Коломна. Най-тежката материална щета според Воробьов е изгоряла частна къща в село Кузнец, Павловопосадски район.

Попадения и падащи отломки са отчетени в Богородск, Воскресенск, Коломна, Орехово-Зуево, Раменское, Павловски Посад, Ступино и Електростал. Повредени са жилищни сгради, търговски павилиони и няколко подстанции. В Електростал е изгорял автомобил, а пожари са възникнали в алуминиев завод в региона и в жилище в Люберци.

Един от дроновете е ударил склад на Wildberries източно от Москва. Компанията потвърди попадението, но определи щетите като незначителни: отломки са повредили стената на сградата.

Именно резултатът отличава тази атака от предходната вълна. В нощта срещу 16 август търговецът изгуби комплекса си в Коледино край Подолск – най-голямата си логистична площадка в Русия, с площ около 250 000 кв. м. Обектът беше поразен с ударни дронове FP-1 на украинското предприятие Fire Point на 420 км от границата.

Тогава гореше и съседният логистичен парк „Северное Домодедово“ с площ над 540 000 кв. метра, който не е собственост на маркетплейса. Собянин докладва за 201 унищожени дрона в Подмосковието и загинал 83-годишен мъж в Раменски район. Министерство на отбраната обяви общо 822 свалени апарата за същото денонощие.

Областното енергийно дружество „Мособленерго“ съобщи, че над 5000 абонати са останали без ток, след като дронове са поразили съоръжения, захранващи различни жилищни квартали. Така се очерта и втората ос на ударите – енергийната, различна от логистичната. Почти едновременно тя се прояви и на около 2000 км разстояние.

В окупирания Крим „Крименерго“ обяви, че южният енергиен район на полуострова е бил атакуван и част от селищата са останали без ток. Дружеството определи електроснабдяването в северозападната, южната и източната част като затруднено. На цялата територия на окупирания полуостров са въведени ограничения в потреблението и оперативни изключвания според обстановката в отделните райони.

Мащабът на атаката се простира далеч отвъд столичния регион. Министерството на отбраната на Руската федерация докладва 791 свалени дрона от самолетен тип през изминалата нощ над Белгородска, Брянска, Владимирска, Волгоградска, Воронежка, Калужка, Курска, Липецка, Орловска, Ростовска, Рязанска, Тулска и Тамбовска област, над Подмосковието и Краснодарски край, както и над Крим и акваторията на Азовско и Черно море.

Вълната не е започнала с падането на тъмнината. Между 8 и 20 ч. московско време вчера министерството съобщи за още 316 унищожени дрона. Това значи, че натискът се поддържа денонощно, а не с единични нощни залпове. В окупираните части на Донецка област властите съобщиха за 1 загинал и 10 ранени.

Ударите продължиха и в обратната посока. Командването на украинските ВВС съобщи, че са свалени или неутрализирани 111 от общо 147 руски дрона през същото денонощие. Петима души бяха ранени в Изюм в Харковска област, сред които 9-годишно момче, а украинските власти съобщиха за най-малко 10 убити в руските удари срещу региона през нощта.

Ден по-рано украинските атаки по руска територия отнеха 7 живота. 6 души загинаха в белгородското село Колосково, на около 15 км от границата, като сред жертвите е 14-годишно момче. Жена загина и при атака по промишлен обект в Астраханска област.

Кампанията срещу логистичната мрежа на Wildberries продължава от 18 юли, когато два паралелни удара в подмосковния Електростал и Котовск в Тамбовска област убиха 8 служители и раниха над 80. Оттогава поредицата от удари се разпростря от окупирания Крим до Урал – на разстояние от повече от 2000 км.

По оценка на Министерството на отбраната на Украйна 7 от 10 най-големи логистични склада на търговеца са извадени от строя, а общо поразените обекти са над 20. Обяснението, дадено от президента Володимир Зеленски още при първите удари, е, че мрежата снабдява руската армия с компоненти за дронове и друго оборудване с двойно предназначение, включително навигационна апаратура.

Военното приложение на част от стоките, продавани в платформата, е документирано и от независими източници. В Wildberries се предлагат бойни FPV дронове, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери и прицели. Тези обяви са описани от Defense Express, а наличието им беше потвърдено от CNN и Fortune.

Недоказано остава по-тясното твърдение, че конкретно поразените бази са обработвали военни поръчки, а не потребителски стоки. За ефекта върху снабдяването на фронта обаче свидетелства и руски командир на бригада. Той призна, че частите му вече пестят камери, витла, контролери и батерии за своите безпилотни апарати, защото компонентите са изгорели в складовете на търговеца. Продажбите на военно снаряжение през платформата също са спаднали рязко.

Икономическото значение на Wildberries обяснява защо компанията присъства в съобщенията за удари почти всяка седмица. Групата генерира годишен оборот от 70-75 млрд. евро – малко над 2% от руския БВП – и обработва около половината онлайн поръчки в страната.

ВТБ и Сбербанк са отпуснали на групата кредити в размер на около 13 млрд. евро. Така държавните банки поемат част от риска, свързан с мрежа, чиито площадки са разположени на открито край магистрални и жп възли и не разполагат със специализирано прикритие. Според Института за изследване на войната Москва просто няма достатъчно средства за ПВО, за да защити всяко съоръжение в своя тил.

Логистичният склад се различава от рафинерията и военния завод и по още един съществен показател. Той не се ремонтира като сложна технологична инсталация, а изгубеният му капацитет се компенсира от други площадки. Именно този резервен капацитет постепенно се изчерпва от поредицата удари.

Атаката от 18 август обаче не доведе до поражения от същия порядък. Тези 637 дрона оставиха след себе си трима ранени, поразени подстанции в различни райони и складова стена. Два дни преди това 600 дрона унищожиха четвърт милион квадратни метра складова площ.

Следователно масовостта не води автоматично до големи поражения. Разликата между 16 и 18 август може да сочи или различен подбор на целите, или намаляване на броя на големите непокътнати обекти, останали в обсега на украинските дронове.

Проверимият показател в следващите седмици ще бъде посоката, в която се разширява списъкът с цели. Ако следващите вълни продължат да се връщат към вече поразени площадки с все по-малък материален резултат, кампанията вероятно е достигнала пределния си ефект срещу най-големите логистични обекти. Ако обаче „Мособленерго“ и „Крименерго“ започнат да отчитат все възстановителни дейности, отнемащи все по-продължителен период от време, тежестта на кампанията ще се е преместила от логистиката към електрическата мрежа на руския тил.

„Арена-М“ свали седем дрона и остана без боекомплект

🇷🇺🛡️🇺🇦 Руският комплекс за активна защита „Арена-М“ е свалил 7 украински FPV дрона, атакували един и същ танк, преди машината да бъде унищожена от следващите. Това е първото свидетелство, че системата е способна да противодейства на безпилотни апарати в реални бойни условия, като в същото време дава най-конкретната досега представа за нейните ограничения. Числото произлиза от Дмитро Путята, специалист по бойна употреба на безпилотни летателни апарати, който заедно с Роб Лий от Foreign Policy Research Institute е разговарял с едно от украинските звена, участвали в боя.

„Роб Лий и аз разговаряхме с едно от подразделенията, участвали в тази операция, и проверихме дали системата работи ефективно, или не. И за съжаление тя работи. При един танк системата унищожи 7 FPV дрона“, написа Путята в X на английски. По думите му за унищожаването на един танк са били нужни между 15 и 20 дрона, а танковете в щурма са били седем.

Кадрите са част от видео, публикувано на 7 август от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) – месечен отчет на Центъра за специални операции „Алфа“, който води вътрешната класация на службата по брой на поразените цели. Андрей Тарасенко, анализатор на бронирана техника, обърна специално внимание на един конкретен кадър. T-72Б3A с бордови №133, оборудван с „Арена-М“, се движи с празни касети за противоснаряди. Към момента, в който дронът, унищожил машината, достига до нея, танкът очевидно е бил изразходвал противоснарядите си.

Именно тук си проличава и основното количествено ограничение на комплекса. „Арена-М“ носи 12 шахти с противоснаряди, разположени в периферията на купола; броят се потвърждава както от западни издания, така и от руски описания на системата, а според разчет на Defense Express покритието е организирано по два боеприпаса на сектор. Ако за унищожаването на един танк реално са нужни между 15 и 20 FPV дрона, боекомплектът на активната защита може да се изчерпи още преди атаката да приключи. Седем успешни прехвата са реално инженерно постижение, но сами по себе си не променят крайния резултат.

Тарасенко посочва и защо проблемът не може просто да се реши с добавяне на допълнителни боеприпаси. Новите шахти за тях биха блокирали люка над моторно-трансмисионното отделение, през който екипажът получава достъп до двигателя и трансмисията при поддръжка и ремонт в полеви условия. Размерите на самия комплекс и ограниченото свободно пространство по външната част на машината поставят същата граница. Следователно това не е особеност на конкретния екземпляр, а ограничение на компоновката: възможният боекомплект зависи от геометрията и конструкцията на танка, а не единствено от избора на производителя.

Произходът на системата обяснява защо боекомплектът е именно такъв. Комплексът със заводски индекс Т09-А6-1 произлиза от съветска разработка от 80-те години на миналия век, проектирана за свалянето на противотанкови управляеми ракети и гранатомети – т.е. на заплахи, които обичайно идват поединично или по няколко. Конструкторите работят по интегрирането му в T-72Б3 и T-90M поне от 2019 г.; отделни машини с него се появяват през 2024 г., а изпитания с бойна стрелба с T-72Б3 бяха излъчени по руската държавна телевизия още през 2021 г. В началото на януари 2026 г. представители на Министерството на отбраната на Руската федерация съобщиха, че е завършена софтуерна актуализация, която добавя режим за борба с дронове.

Първото публично документирано бойна употреба беше регистрирана на 24 юли 2026 г. край село Маяк в Донецка област. Кадри на Центъра за специално предназначение „Омега“ към Националната гвардия на Украйна показаха FPV дрон, който удря кърмата на T-72Б3A без видима реакция от страна на комплекса; машината се придвижваше в рамките на колона от 10 танка. Специализирани издания представиха случая като неуспешен боен дебют и припомниха възражение, формулирано от руския военен анализатор Виктор Мураховски още през ноември 2025 г.: радарът се затруднява да открива малки дронове от композитни материали и пластмаса, които летят бавно, ниско и по непостоянна траектория. Дали новите кадри показват същия бой или по-късен щурм, различните издания предават противоречиво.

Разминават се значително и описанията на защитавания сектор. Kyiv Post твърди, че 12 пускови устройства осигуряват почти кръгово покритие, докато Defence Blog определя кърмата като най-уязвимата област, тъй като радарът и пусковите устройства на „Арена-М“ са ориентирани основно напред и встрани. Попадението от юли беше именно в задната част на машината.

Останалата бронирана техника в същото видео показва колко необичайна остава машина като танка №133. Тарасенко описва произведеният през 2025 г. T-72Б3M, оборудван само със заводските анти-дрон решетки и реално без допълнителна активна защита, както и T-90M с импровизирана метална конструкция на купола и напълно открит корпус. Активната защита все още не е стандарт в руските бронетанкови сили, а се среща при отделни машини сред значително по-голям брой танкове, които разчитат на пасивни и импровизирани решетъчни конструкции.

Сравнението с чуждите аналози показва и колко ограничена остава базата за оценка. Израелската система за активна защита Trophy има продължителен боен опит с танковете „Меркава“, докато „Арена-М“ влезе във войната с практически недоказана ефективност срещу дронове, подкрепяна дотогава основно от твърдения на производителя и компютърни анимации. Междувременно проекти с отворени данни, които проследяват руските загуби на бронирана техника, са документирали най-малко 150 потвърдено загубени T-90M, което обяснява натиска върху руските конструктори да осигурят активна защита дори за най-способните машини.

Отчетът на „Алфа“ за юли – материал на СБУ, който завършва с покана за постъпване на служба – показва мащаба, в който трябва да се поставят тези 7 прехвата. По верифицирани данни на подразделението през месеца са ликвидирани близо 6000 руски военнослужещи и 8748 дрона и наземни роботизирани апарата, 67 единици бронирана техника, от които 20 танка, както и 13 летателни апарата. Центърът е част от СБУ, чийто временно изпълняващ длъжността ръководител от 17 юли 2026 г. е генерал-майор Олександър Поклад.

Изводът е за система, адаптирана към дроновата война, но закъсняла с цяло едно технологично поколение. Проектирана за единични противотанкови ракети и гранати, „Арена-М“ придоби специализиран анти-дрон режим в момент, когато украинската тактика вече разчита не на единични апарати, а на рояци от дронове срещу една цел. Източници от руската страна, цитирани от Тарасенко, стигат до сходен извод: комплексът би имал значително по-голямо значение между 2023 и 2025 г., преди тактиката с FPV дронове да премине към масиране срещу отделна машина.

Съществува обаче и точно обратния прочит. Никой не предполага, че активната защита трябва да действа самостоятелно: комбинирана с решетки, средства за електронна война и плътно съпровождане, тя би могла да увеличи броя на нужните средства за унищожаването на един танк, вместо да му гарантира неуязвимост. Именно това оскъпяване представляват 7-те прехванати FPV дрона. Ограничението е разменната стойност. По оценка на Defense Express снарядите са скъпи и изискват редовно попълване, а FPV дроновете остават сравнително евтини и лесно заменими. Затова икономиката на размяната продължава да благоприятства атакуващия. Разликата между двата прочита е дали Москва разглежда „Арена-М“ като самостоятелен отговор на повсеместната заплаха от дронове, или като един от няколко взаимно допълващи се слоя на защита.

Засега е вероятно руската страна да продължи да разгръща „Арена-М“ в текущата ѝ конфигурация, защото алтернативата изисква преработка на купола и моторно-трансмисионното отделение, докато капацитетът за производство на Уралвагонзавод остава твърде ограничен.

Петнайсетгодишен от Краматорск проектира гривна, която предупреждава глухи за въздушна тревога

🇺🇦🦻🇩🇪 15-годишен ученик от Краматорск, който живее в Мюнхен от 2022 г. заради войната в своята родина, проектира гривна, която разпознава по звук воя на въздушната сирена и предупреждава носещия я със силна вибрация и ярка светлина. Устройството се казва Safe Signal и е замислено за хора с увреден слух, а поводът за него е съвсем конкретен: бабата и дядото на Степан Зоц не чуват и живеят и днес недалеч от фронтовата линия в Донецка област. Мюнхенският всекидневник Merkur описа работата му на 1 август след посещение в дома на семейството, а украинските издания поеха разказа в началото на тази седмица.

Върху бюрото му лежи сиво пластмасово тяло с два малки светещи прозореца, а на екрана до него се върти 3D модел, който Зоц оглежда от всички страни и поправя по няколко милиметра. Дотук стигат и границите на направеното: водоустойчивост тепърва предстои, а бутон за помощ, предназначен да изпраща локацията на спасителни екипи, засега е само замисъл. Прогнозната цена на един брой, обявена от самия Зоц през юли, е около 30 щатски долара, а за серийно производство не се говори. „Отначало беше само идея“, каза той пред мюнхенското издание. „Сега най-после имам нещо осезаемо.“

Празнината, която иска да запълни прототипът, е описана много преди него и произходът ѝ не е технически. Украинското общество на глухите поддържа канали в Telegram именно защото сирената няма как да стигне до членовете му, и от години настоява държавата да улесни достъпа до вибриращи устройства, без да има собствени средства да ги купува. Колко тесен остава този канал, личи от мащаба на помощта: през 2025 г. организацията Nonviolent Peaceforce и украинската ѝ партньорска структура доставиха умни часовници с вибрация, светлинен сигнал и проследяване на местоположението на 60 души в южните области, по списък с приоритетни случаи, съставен от самото дружество и запълнен преди всичко с възрастни хора, живеещи сами. 60 стои срещу организация, която по думите на своя ръководител Татяна Кривко представлява около 38 000 души. Залогът се мери в минути: при засечен ракетен пуск на юг цивилните разполагат с 2-3 минути, за да стигнат до укритие. Че вибриращо устройство върши работа в този тесен прозорец, е документирано поне веднъж: през януари 2023 г. умен часовник спаси живота на млада жена след руския ракетен удар по жилищния блок в Днипро, при който загинаха 45 души.

Разпознаването по звук обаче натоварва прототипа със задача, която тъкмо в Краматорск се усложни. На 22 май тази година градският съвет смени схемата на оповестяване: непрекъснат вой от 3 минути, повтарян на всеки половин час, означава въздушна тревога; 3 отделни сигнала по 15 секунди алармират за заплаха от планиращи бомби; 30 секунди непрекъснат тон е отбой. Тоест устройство, което разпознава „сирената“, трябва да различава три отделни съобщения, а най-новото от тях носи и най-краткото време за реакция. Успоредно с това началникът на Донецката областна администрация Вадим Филашкин обяви, че в Славянск и Краматорск приложението „Въздушна тревога“ има допълнителна функция „Нестандартна тревога“, която дава няколко минути преднина с приближаващи въздушни цели. Приложението обаче иска зареден телефон в ръка, а това при редовни спирания на тока не е дадено.

Зоц е роден и израснал в Краматорск и завършва с отличие тамошното училище № 12. Хокей на лед започва да тренира на 4 години и половина в Дружковка, продължава в клуба на родния си град и оттогава не го е изоставял. През пролетта на 2022 г., малко след пълномащабната инвазия, родителите му го извеждат към Мюнхен. Семейството е успяло да вземе колкото един куфар побира, а тогава 11-годишният Степан настоява в него да влязат кънките му. „Родителите ме питаха защо точно те трябва да дойдат. Но в никакъв случай не исках да ги оставя“, разказа той. В Германия е приет в клуба Wanderers Germering в окръг Фюрстенфелдбрук, чието име преди бягството не беше чувал.

Немски е научил в Samuel-Heinicke-Realschule в Мюнхен – училище с профил „Слух“, признато от баварското просветно ведомство като средно училище за специална педагогическа подкрепа. В него се изучават глухи деца, деца с периферно увреден слух и деца с нарушения при обработката на чутото, а при приобщаващите класове преподаването върви едновременно на немски жестов език и говорим немски. Там влизат и чуващи деца, чиито родители не чуват. Днес Зоц продължава едновременно в немското училище и Краматорския професионален колеж по технологии и дизайн. С баба си разговаря по видеовръзка на жестов език, а майка му Олена е тяхна дъщеря, така че цялото семейство владее езика.

Проектът стигна до САЩ по обява. На 3 декември миналата година изданието Kramatorsk Post съобщи, че тийнейджъри между 14 и 18 години могат да минат безплатно обучение по програма за изобретателство и да се състезават за място на финала на Connecticut Invention Convention. Майка му го насочи към обявата с въпроса дали да не опита, а той подаде заявление с мисълта, че поне ще упражни английски и ще научи 3D моделиране. Курсът, наречен Ukraine Invention Convention, продължи 9 седмици и беше устроен по образеца на американската програма, през която са минали над 300 000 ученици. Записаха се 24 деца от Донецка област, много от тях разселени, и две трети завършиха въпреки прекъсванията на тока, преместванията и обстрелите. Шестима стигнаха до финала, а петима отпътуваха: Микита Ламанов от Покровск остана да се яви на националния мултипредметен тест.

Финалът се проведе в края на май в конгресния център в Хартфорд, където се явяват деца от над 30 страни. Зоц получи наградата на фондацията на Dassault Systèmes за отличие в компютърното проектиране, тоест признанието дойде за 3D модела, а не за инженерната част. Украинските участници взеха 3 от 5 подобни награди, присъждани в световен мащаб сред около 50 000 деца. След изложението групата беше приета от губернатора на Кънектикът Нед Ламонт по линия на партньорството между щата и Донецка област, а самите организатори обявиха, че догодина искат да разширят пилотния курс до 500 участници.

Руската армия доближи Славянск и Краматорск: Оценка на ситуацията и оперативни рискове

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската армия се приближи на около 10 км източно от Славянск и Краматорск – разстояние, от което цялата градска агломерация и захранващите я пътни артерии влизат в обсега на поразяване на FPV дроновете. Тази оценка бе публикувана на 28 юли от френския военен анализатор Клеман Молен и се базира на открити данни, сателитни снимки, геолокирани кадри и частни източници.

Тя заварва украинските въоръжени сили само 6 дни след рокади на най-високо ниво: на 22 юли Володимир Зеленски освободи генерал Олександър Сирски и назначи Михайло Драпатий за новия главнокомандващ, а досегашния командир на Десантно-щурмовите войски Игор Скибюк – за началник на Генералния щаб.

Този участък се очертава като най-резултатния за руската армия от началото на 2026 г. Напредъкът тук се дължи на събитие отпреди 7 месеца. На 24 декември 2025 г. украинското командване изтегли своите части от Сиверск, който беше удържан в условия на ежедневен натиск в продължение на три години, за да запази личния състав и боеспособността си срещу противник със значимо числено превъзходство. От този момент руските сили не само затвърдиха контрола си върху града, но и се придвижиха с 10-15 км в западна посока, а по-голямата част от този напредък беше реализирана през първите седмици след украинското изтегляне.

Механиката на руския напредък

Механиката на този успех е геометрично обусловена и имаше почти автоматичен ефект. Още през февруари израелският анализатор Давид Генделман обясни как след падането на Сиверск руската армия напредва в постепенно стесняваща се ивица, съединява фланговете си и скъсява линията на фронта, благодарение на което нейната оперативна плътност на първа линия нараства автоматично.

Основните укрепени райони в това направление се намират в населените места, а между Сиверск и самите градове Славянск и Краматорск няма нито едно голямо селище, което да влезе в ролята на основен опорен пункт на отбраната.

Мащабът на приближаването е ясно измерим:

• На 22 януари DeepState отчете руско придвижване при Никифоровка, откъдето до административните граници на Славянск оставаха 13 км.
• По-на юг руските елементи вече бяха излезли при Миньковка – на 14 км от Краматорск.
• Шест месеца по-късно това разстояние е съкратено с още около 3 км.

Това темпо постепенно изнурява и разрушава отбраната, без да е нужен класически дълбок пробив.

Но постигнатата дистанция осигурява предимства, каквито иначе би донесло едва по-късното превземане на самите градове. Зоната на директно поражение по фронта достига 15 км, което прави пътищата между Славянск и Краматорск опасни и непроходими за класически транспорт, а логистиката и снабдяването на агломерацията се намират под постоянно визуално наблюдение и огневи удар. Челен щурм от изток все още е малко вероятен поради спецификата на терена, но сегашната позиция позволява на руската армия непрекъснато да подлага под обстрел с дронове, артилерия и въздушни удари градската зона и нейната инфраструктура, без да навлиза в нея.

Ключовите точки на натиск

1. Николаевка и горските масиви

Острието на този натиск е насочено към Николаевка – градче, разположено на около 15 км от Славянск и на 20 км от Краматорск, което пази източните подстъпи към Славянск. В пределите му се намира Славянската ТЕЦ, а районът осигурява контрол и върху важното трасе М-03 на север към Изюм. Руското придвижване към Николаевка се развива по две направления:

• По течението на река Северски Донец – през горските масиви край Крива Лука, Пискуновка и Стародубовка.
• От гората, разположена северно от Рай-Олександривка.

Гъстите крайречни гори по поречието на Северски Донец затрудняват силно противодействието, тъй като малки пехотни групи се придвижват от горски масив към отделни къщи и рядко се показват на открито. На 10 юли Генералният щаб на ВСУ отчете 29 отбити опита за придвижване към Рай-Олександривка, Крива Лука и Николаевка, както и при Резниковка и Закитне.

По данните на Молен, първите проникнали руски военнослужещи са попаднали в плен до Николаевка преди около три седмици, а през последните дни са били забелязани руски състави в сгради по източния край на селището. Независими геолокирани сведения обаче все още не потвърждават тази картина. Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза през юли, че дори свързан с Кремъл руски военен блогър признава твърденията за достигане на Николаевка за преувеличени, допълвайки, че присъствието на малки пехотни групи не е равносилно на устойчив контрол. За 25, 26 и 27 юли ISW зафиксира настъпателни действия на руски отряди по Славянското направление, но без потвърден теренен напредък. На 27 юли DeepState определи линията Николаевка – Ореховатка – Никифоровка като последния значим отбранителен рубеж преди евентуални боеве за самия Славянск.

2. Рай-Олександривка и доминиращите височини

Второто критично огнище е село Рай-Олександривка, което на картата изглежда незначително, но всъщност контролира ключови височини над Славянск. Началникът на групата по личния състав на зенитно-ракетния дивизион от 54-та отделна механизирана бригада „Хетман Иван Мазепа“ (с позивна „Депутат“) формулира руската цел без заобикалки още на 3 юни:

Тактическата цел е завземането на господстващите височини, за да продължат действията си. Затова населени места като Резниковка, Рай-Олександривка, Крива Лука и Закитне са от стратегическо значение за противника.

Механизмът на тази тактика не изисква незабавно превземане на градовете. Дори частичният контрол върху височините разширява радиохоризонта за руските оператори, а това повишава обсегът, в който FPV дроновете могат да поразяват дълбокия тил на украинските части. Овладяна днес височина означава невъзможна ротация на войските утре.

3. Каналът „Северски Донец – Донбас“

По-на юг ролята на естествен отбранителен рубеж изпълнява каналът „Северски Донец – Донбас“. Молен описва ежедневни опити за инфилтрация покрай него, като отделни руски части вече го пресичат в посока Краматорск, а няколко села западно от канала са преминали в т.нар. „сива зона“. Според анализатора, ако това проникване продължи, първите руски войници могат да достигнат село Биленке в община Краматорск още преди края на годината.

Че сраженията са пренесени западно от канала, съобщиха в средата на юли и украински медии, цитирайки руски източници, които докладваха за битки в Тихоновка и подстъпите към Васютинско. Същите източници определят оста Малинивка – Юркивка – Рай-Олександривка като сравнително статична.

В същото време Биленке отдавна се намира в обсега на други средства за поразяване: на 10 юли въздушни удари с най-малко 7 планиращи бомби поразиха Краматорск и това селище, убивайки поне четирима души, сред които 14-годишно момче, което принуди властите да разпоредят пълната евакуация на всички деца от Малотарановка, Биленке и село Привиля.

Защо отбраната поддава? Три ключови фактора

1. Спецификата на терена: Теренът създава както възможности, така и ограничения и за двете страни. Каналът улеснява руското настъпление в същата степен, в която помага и на украинските защитници. Същото важи за реката и горските масиви – те прикриват инфилтриращите се групи, но правят лесна мишена всяко по-голямо струпване на войски. Форсирането на водната преграда до Славянската ТЕЦ и преминаването през мрежата от водни съоръжения ще струва скъпо на руската армия, особено към укрепените позиции, изградени от украинците в последните месеци. Поради това Молен прогнозира предпазливо, че битката за самия Славянск едва ли ще започне тази година – най-малко поради това, че боевете за самата Николаевка се очертават продължителни.
2. Въздушното превъзходство: Вторият фактор е интензитетът на руските въздушни удари по горските масиви, застроените площи и най-вече по Николаевка. Украински и международни сводки съобщават за системно разрушаване на градска инфраструктура, извършвано преди всичко с планиращи бомби. Те решават задача, с която пехотата на терен трудно би се справила изобщо: тя унищожава укритията, горските масиви и сградите, вместо да изисква физическото им превземане.
3. Съотношението на силите: Според сметките на Молен, украинските ресурси в района се изчерпват с едва 5–6 бригади, а разгръщането на повече сили е трудно осъществимо поради ограничената местна логистика. Това число се базира на негови лични източници и не може да бъде потвърдено изрично, но съвпада с прогнозата на Генделман от февруари: без въвеждане на стратегически резерв (какъвто досега не е ангажиран на този фронт) или съзнателно решение за оголване на друг участък, руският напредък ще продължи. Въпреки че руските загуби в сектора са значителни, особено при пресичане на открити пространства от щурмовите групи, те не са съмели да спрат постепенното придвижване през цялата година.

Моделът на евентуалната битка и бъдещите перспективи

Как би изглеждала евентуалната битка за агломерацията, може да съдим по съседни оперативни участъци. Масираните челни щурмове от типа на тези при Бахмут отдавна не са основен руски подход. По такъв начин приключиха боевете за Покровск, а подобен модел съпътства и Константиновка, където ISW отчита към края на юли прониквания на малки групи и епизоди, при които украинските сили поразяват руски позиции вътре в рамките на самия град. Генделман очаква същият сценарий да се повтори в Славянск и Краматорск, като според него преди решаващата битка руското командване вероятно ще направи опит първо да завърши с операциите при Константиновка и Дружковка.

Разликата между анализи, базирани на частни данни, и реално потвърдената чрез геолокация картина се дължи и на още един важен фактор: руската армия използва активно прониквания и издигане на знамена в градската периферия като инструмент на информационната война. Същия похват руската армия приложи в Купянск и Сиверск, където командването докладва на президента Владимир Путин за пълен контрол още на 11 декември 2025 г. – цели 13 дни преди реалното изтегляне на украинските сили.

Двете обяснения обаче нямат еднаква тежест. При Сиверск разминаването между изявления и реалност се затвори за около две седмици, а концепцията за „инфилтрационна война“ по правило започва физическо присъствие много преди да е установен пълен контрол – малки групи успяват да се задържат в отделни сгради, докато фронтовата линия на картата остава непроменена.

Дали Николаевка ще последва съдбата на Сиверск, ще стане ясно през следващите седмици по няколко проследими индикатора:

• Потвърдени с геолокация руски позиции в градчето или западно от канала ще потвърдят, че защитната линия Николаевка – Ореховитка – Никифоровка вече се разпада.
• Устойчиво задържане на отбранителния рубеж Малинивка – Юрковка – Рай-Олександривка наред с продължаваща серия от сводки на ISW, в които не е отчетен потвърден напредък, би подкрепило хипотезата, че става дума за информационно преувеличение на ограничени тактически прониквания.

Междувременно фокусът на кампанията постепенно се измества към пространството между река Северски Донец и Добропиля, където руската армия натрупва резерви и където още на 26 юли 2026 г. украински източници докладваха за засилено въздушно разузнаване и разминиране на маршрутите северно от Покровск.

Крайният изход на Славянското направление обаче няма да бъде решен от изминатия километраж, а от това дали новото украинско военно командване ще съумее да открие и пренасочи нужните резерви – тези, които участъкът така и не успя да получи през изминалата година – без при това да оголи друг критично важен фронт.