Бойци на полк „Сафари" изнасят ранен боен другар под непрекъснат обстрел в Костянтиновка.

🇺🇦 Военнослужещ с позивна „Арес" от Щурмови полк „Сафари" към Обединената щурмова бригада „Лют“ на Националната полиция на Украйна стъпи върху противопехотна мина при изпълнение на бойна задача край Костянтинивка в Донецка област.

Получените травми включват фрактура на ръката и множество поражения от шрапнелни в краката и слабините; пострадалият губи способност за самостоятелно придвижване. Своевременна евакуация е невъзможна – върху позицията се води плътен стрелкови огън, удари с авиационни бомби и удари с дронове. Побратимите задържат позицията, докато не се отвори времеви прозорец за извличане; раненият е изнесен на ръце.

Полкът „Сафари" е щурмово поделение на Министерството на вътрешните работи на Украйна, влязло в състава на Обединена щурмова бригада„Лют" към Националната полиция. През март полкът участваше в прочистващи операции в Костянтиновка, включващи поставяне на противотанкови мини по ключови маршрути, докато в края на февруари Euromaidan Press описа руските опити за обхождане на града като „най-добрия шанс за удушаване на Костянтиновка" от началото на войната.

Към началото на пролетта градът попадна изцяло в обхвата на руските камикадзе дронове, които превръщат всяко придвижване по основните маршрути в изключителен риск; евакуацията на цивилни от Костянтиновка до Дружковка изисква пешеходен преход от 21 км под постоянна заплаха.

Случаят с „Арес" илюстрира системен оперативен проблем – нарушаване на „златния час". Според стандарт на доктрината на НАТО, известен като „10-1-2", първа помощ трябва да достигне ранения в рамките на 10 минути, разширена медицинска грижа – в рамките на един астрономически час, а хирургическа намеса – до два часа от момента на получаване на травмата.

В украинския театър това отдавна не се случва. По данни на CNN и Foreign Policy от 2025 г. евакуация с вертолет в зоната на ангажираност на FPV дроновете е практически невъзможна; стандартно колесно изтегляне на ранен под огън отнема не часове, а дни – регистрирани са случаи на евакуация, продължила повече от три денонощия. Мащабът е количествено отразен от Reuters: към февруари 2026 г. дроновете причиняват около 80% от загубите от двете страни на фронта.

Парадоксът е, че същият клас системи, който парализира традиционната медицинска евакуация, сега се налага като неин заместител. Безпилотните наземни платформи (UGV) постепенно се наложиха като водещ инструмент за евакуация на ранени от зоната на пряко поразяване. През април Първи отделен медицински батальон на ВСУ извърши шест последователни евакуации с UGV в рамките на 24 часа – две машини изминаха общо около 300 км по маршрути от линията на контакт до медицински пункт под непрекъсната заплаха.

По-рано в Покровското направление UGV изпълни 6-часова евакуация под обстрел от FPV дронове, а поне една машина пое директно попадение и продължи изпълнението на задачата с повреда. 28-ма механизирана бригада регистрира случай, при който след загуба на първата машина след удар на дрон, втората приключи мисията и достави двама ранени до точката на евакуация.

Технологичната рамка на UGV-евакуацията предполага използване, съчетано с електронна война за подавяне на управлението на FPV дроновете, разузнавателни платформи за осигуряване на маршрута, а при отделни случаи дори за прехващане на видеопотоци от руски дронове. Според Генералния щаб на ВСУ роботизирани системи са свалили нивото на загубите от личен състав в зоните на тяхното използване с до 30%.

Само преди няколко дни президентът Володимир Зеленски обяви цел от 50 000 сухопътни единици до края на годината, описвайки ги като „следваща голяма стъпка" след въздушните дронове. Сред бригадите с действащи екипажи на роботизирани платформи са:

• 13-та бригада оперативно предназначение „Хартия“
• 3-та отделна щурмова бригада
• 33-та механизирана бригада
• 47-ма механизирана бригада „Магура“
• 71-ва отделна аеромобилна бригада
• 78-ма десантно-щурмова бригада „Херц“
• 93-та механизирана бригада „Холодний Яр“

CBS News и CNN записаха през декември 2025 г. и април 2026 г. отделни случаи на изваждане на украински военнослужещи, прекарали до 33 дни в зоната на руски контрол, чрез UGV.

Случаят „Арес" обаче показва, че технологичното решение не е универсално. UGV изискват проходим маршрут, относително устойчив сигнал и налична поддръжка за EW – условия, които не винаги са налице в най-агресивно покритите зони като Костянтиновка. В тези случаи евакуацията остава ръчна, изисква жертвоготовност и зависи изцяло от моментен прозорец за движение, осигурен от удържане на позицията под огън.

Часив Яр: Украинската защита блокира руския пътепроход към Костянтинивка и Краматорськ

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украинската отбрана при Часив Яр блокира руските опити за настъпление към Костянтинивка на път към aгломерацията Словянск-Краматорск, последнитед два големи града под украински контрол в Донецка област, след като провалени механизирани атаки принудиха руското командване да изостави танковите маневри за сметка на инфилтрации от малки пехотни групи.

Часив Яр блокира пътя към Костянтинивка, която се намира на 7 км западно от него. Костянтинивка от своя страна блокира по-нататъшното настъпление към Краматорск, разположен на 15 км в северна посока, който заедно със съседния Словянск са последните големи свободни градове в Донецка област. Руската армия прекара последните две години в неуспешни опити да пробие отбраната в западните подстъпи на Часив Яр, но до момента удря на камък.

След два дни на катастрофални механизирани атаки, руските планове за заобикаляне на украинските защитници и пробив към Костянтинивка стават по-ясни. „Руснаците имат няколко опции, които вероятно ще се опитат да използват“, пише Виталий, картограф и военен наблюдател. Най-лесния вариант за руската армия е инфилтрирането на пехотни групи покрай украинската отбрана в село Новодмитривка, разположено между Часив Яр и Костянтинивка.

Ако достатъчно руски войски успеят да се закрепят в Новодмитривка, те биха могли да получат достъп до път H20, водещ на север от Костянтинивка към Краматорск. Като допълнение, превземането на Новодмитривка от руските сили би отрязало Часив Яр от украинските подкрепления и би затворило всички украински защитници, останали в района.

Руските планове стават очевидни, защото вече са в ход. Опитите за пробив към Новодмитривка вече започнаха, предупреди украинския военен наблюдател Костянтин Мащовец. Той и колегите му от Conflict Intelligence Team отбелязват „текущите опити на руските войски да превземат Новодмитривка“, която засега удържа, главно защото украинските позиции при Часив Яр остават непоклатими.

В рамките на две денонощия (18-19 април) руската 70-та мотострелкова дивизия атакува позициите на 24-та механизирана бригада на украинската армия в западната част на Часив Яр с дронове, артилерия и набези на пехотхни части. „Врагът не постигна никакъв успех“, докладва украинската бригада.

Атаката на 18 април включваше един танк, пет бронирани бойни машини, 10 мотоциклета и няколко офроуд машини, голяма част от които бяха поразени от украинските дронове, отразили атаката. На следващия ден беше извърпен нов опит за настъпление със сходна формация, който беше застигнат от същата съдба.

„Атаката беше отразена. Вражеските бронирани машини, транспортни средства и щурмови войски бяха унищожени“, докладва говорител на украинската бригада.

Механизираните настъпления се провалиха, но това не означава, че руската армия ще се откаже. „Руснаците поддържат висок ниво на комплектуване на своите войски, разположени близо до Костянтинивка“, отбелязва украински оператор на дронове и анализатор Kriegsforscher. „Руските войски вероятно ще увеличат своята активност в тази посока с бронирана техника“.

Но не бронираната техника е най-голямата заплаха. Най-големият украински проблем е същия, наблюдаван по всичките 1200 км фронтова линия, подчертава Виталий. Украинската защита е оптимизирана за откриване и спиране на руските механизирани колони. Същата защита не работи толкова добре, когато изпращат малки пехотни групи или войски на мотоциклети.

Широко разпределени украински войски могат да открият голяма, шумна механизирана атака и да я спрат с дронове и артилерия. Но същите защитници са разпределени твърде рехаво, за да открият и блокират всяка малка група руски инфилтратори – особено когато руските бомби падат в голямо количество. „Разредена и потисната защита с пропуски в наблюдението на дронове позволява на врага да пробие“, обясни Виталий.

Именно това е начинът, по който в края на миналата година руските войски най-накрая съумяха да окупират Покровск и съседния Мирноград, приближавайки руските позиции към Костянтинивка и Краматорск от запад. Инфилтрацията може да е начинът, по който най-накрая ще пробият и отбраната при Часив Яр, поради което оказват натиск върху същите тези градове от изток.

Слуховете за смъртта ѝ са силно преувеличени: Защо руските дронове не успяха да спрат един MaxxPro.

🇺🇦🛡️💥 Кадри, заснети от GoPro камера на украински военнослужещ в кабината на брониран автомобил MaxxPro край Костянтинивка, са не просто военна хроника, а своеобразен триумф на инженерната мисъл.

В разгара на настъпателна операция, машината попада в прицела на няколко камикадзе дрона, които нанасят директни попадения в корпуса. Вместо очаквания фатален край, екипажът остава непокътнат, а превозното средство продължава своя уверен ход по осеяния с отломки път. Това видео е най-яркото доказателство, че слуховете за смъртта на бронираната техника са силно преувеличени, но същата трябва да е проектирана с мисъл за най-суровите сценарии на оцеляване.

Основата на тази чудодейна издръжливост се крие в конструктивната ДНК на американския звяр. Проектиран за защита срещу импровизирани взривни устройства (IED) в Ирак и Афганистан, неговият V-образен корпус е създаден да отклонява енергията на взрива далеч от капсулата на екипажа. Но в украинските степи заплахата не идва само от земята, а от въздуха. На видеото ясно се вижда външната защитна решетка (slat armor), която обгръща предното стъкло и корпуса. Металният кафез изиграва критична роля, деформирайки кумулативната струя на ударен боеприпас като PG-7V още преди той да достигне основната броня. Когато дронът се врязва в мрежата, той се детонира на дистанция, която драстично намалява пробивната му сила. Това е сблъсък между технологията на Студената война и модерните импровизирани оръжия, в който западният стандарт за защита печели по точки.

Устойчивостта на машината повдига фундаментални въпроси за икономиката на съвременната война. Руските сили залагат на масирано използване на евтини FPV дронове, чиято цена рядко надвишава 500 долара, с цел да неутрализират техника за милиони. В този конкретен епизод обаче, инвестицията в качествена стомана и слоеста защита се отплаща стократно. Оцеляването на обучен екипаж е най-ценният актив на бойното поле – ресурс, който не може да бъде заменен толкова лесно, колкото един дрон. Видеото е нагледно доказателство, че психологическото предимство минава на страната на тези, които разполагат с надежден „щит“. Въпреки че пейзажът на сантиметри от водача е изпълнен с искри и дим от мощните детонации, той остава хладнокръвен и уверен, че стоманата около него е проектирана да издържи точно на това напрежение.

Западните доставки на MRAP техника промениха характера на украинските маневрени групи, позволявайки им да действат в зони с висока наситеност на вражески огън. Способността на MaxxPro да абсорбира серия от удари, след което да остане в движение, е шамар за концепцията, че дроновете са превърнали бронята в концепция от миналото. Напротив, те я принуждават да еволюира. Виждаме как пасивната защита става все по-сложна, интегрирайки мрежи, гумени екрани и средства за електронна война. В бъдеще всяка машина ще трябва да бъде малка подвижна крепост, способна да неутрализира заплахи в 360-градусов спектър.

В крайна сметка, кадрите от Костянтинивка са урок по реализъм. Те ни казват, че в голямата шахматна партия на 21-ви век, суровата сила и здравият метал все още имат последната дума, когато се сблъскат с хаотичната енергия на малките дронове. Оцеляването на този MaxxPro не е продукт на случайност или късмет, а резултат от десетилетия натрупан боен опит, въплътен в машина, която отказва да бъде лесна плячка.

 

💡 По-долу ще откриете „сухите цифри“ зад представянето на MaxxPro на бойното поле в Украйна, които се базират на технически спецификации, статистика на загубите от Oryx и доклади от фронта, актуални към април 2026 г.

 

1. Баланс на доставките и загубите

• Общ брой доставени единици: Над 550 (САЩ: 440+; Албания: 22 и т.н.)
• Документирани загуби: 160-180 единици (унищожени, повредени или изоставени)
• Коефициент на оцеляване на екипажа: Над 90%. Дори при „тотална загуба“ на машината (когато тя е невъзстановима), капсулата често остава цяла, което е фундаменталната разлика между западния MRAP и съветските БМП и БТР, където почти всяко попадение е фатално.

2. Броня и техническа устойчивост

• Ниво на защита: STANAG 4569 Level 4 с възможност за надграждане до Level 5. Това значи устойчивост на 14.5 мм бронебойни куршуми и осколки от 155 мм снаряди на 30 метра.
• Ефективност на решетъчна броня: Статистически неутрализира между 50-70% от попаденията на стандартни кумулативни боеприпаси (като PG-7V), използвани масово от FPV дроновете. Решетката деформира „фунията“ на боеприпаса, което спира формирането на кумулативна струя.
• V-образно шаси: Проектирано да отклонява ударна вълна от 7 кг тротил под колелото или 6 кг под корпуса. При атака от FPV дрон (най-често 1.5-3.5 кг експлозив), то осигурява огромно разсейване на енергията.

3. Икономика на удара (Cost-Efficiency)

• FPV дрон: 500-1000 $
• MaxxPro MRAP: 650 000-1 000 000 $

Въпреки че съотношението 1:1000 изглежда поразително в полза на дрона, ако дадена машина е способна да оцелее на 3-4 поредни удара и да се прибере за ремонт, това променя уравнението в полза на украинската логистика.

4. Пригодност за ремонти и полеви фактори

• Конструкция: MaxxPro използва болтови съединения вместо заварки за външната броня, позволявайки подмяна на цели панели в полеви условия в рамките на 12-24 часа.
• Колесна база: Специални вложки в гумите позволяват движение с 30-40 км/ч дори при пълна загуба на налягане вследствие на осколки.
• Еволюция на заплахата: Русия въвежда специални боеприпаси тип „Капля“ (EFP) за FPV дронове, които имат проникваща способност над 100 мм и са проектирани да преодоляват именно решетъчната броня. MaxxPro отговаря с мобилни РЕБ заглушители, монтирани на покрива, които покриват честотния спектър 400-900 MHz.

⚖️ Извод: MaxxPro не е неуязвим, но е „икономически корав“. В 7 от 10 случая на директно попадение от дрон камикадзе, машината продължава изпълнението на задачата, дори при наличието на поражения, като запазва най-(без)ценния си актив – обучените войници.

Костянтинивка все повече заприличва на град-призрак.

❗️ Град Костянтинивка в Донецка област е подложен на безмилостен обстрел от руската армия, която продължава да разрушава системно градската инфраструктура с артилерия, реактивни системи за залпов огън и управляеми авиационни бомби (КАБ), съобщават украински военни източници.

Градът, който се намира в непосредствена близост до зоната на активни бойни действия, е част от крепостния пояс на украинската отбрана в Донбас, и все повече придобива вида на град-призрак, според наблюдения на украински подразделения на терен.

Оператори на дронове от специален отряд „Феникс“ към Държавната гранична служба на Украйна запечатаха на видео поредните удари с тежки авиобомби, стоварени върху многоетажни жилищни сгради в рамките на града. По данни на подразделението, няколко мощни попадения са регистрирани едновременно, разтърсвайки района в близост до точката на удар.

Заснетите кадри бяха публикувани в официалния Telegram канал на отряда с уточнение, че подобни удари се документират, за да може отговорните лица да бъдат подведени под наказателна отговорност за военни престъпления.

Константиновка е сред ключовите логистични възли на украинската армия в Донецка област, който от няколко месеца насам е обект на безмилностни руски бомбардировки и опит за настъпление от южните му подстъпи, където се намират окупираните градове Бахмут и Торецк. Системното използване на планиращи бомби за удари по граждански обекти в прифронтовите украински градове е многократно документирано от местните власти и международни наблюдатели, сред които Мониторинг мисията на ООН по правата на човека.

Дезинформацията като оръжие: Истината за „пълния контрол“ на Русия над Луганска област

🇷🇺🗺️🇺🇦 Министерството на отбраната на Руската федерация обяви на 1 април, че въоръжените му сили са поели пълен контрол върху цялата територия на украинската Луганска област. „Подразделения на групировка войски 'Запад' завършиха освобождаването на Луганската народна република“, съобщи тогава ведомството, цитирано от агенция „Интерфакс“.

Неверните изявления са постоянна тактика на представителите на руския военен елит. През втората половина на 2025 г. руското министерство на отбраната многократно твърдеше, че е превзело град Купянск в Харковска област, дори в момент, когато украинската армия почти напълно беше изтласкала руските сили от него.

Въпреки твърденията на Кремъл, украинската армия все още контролира ограничена част от Луганска област, която възлиза на около 1% от площта на региона. Украинските въоръжени сили продължават да имат позиции югозападно от Сватове – на точката, в която се събират границите на Харковска, Луганска и Донецка области. Става дума за няколко села, които отдавна са разрушени от руските обстрели.

Руският президент Владимир Путин обяви за първи път превземането на цялата територия на Луганска област още през юли 2022 г. – едва четири месеца след началото на пълномащабната инвазия. Само няколко месеца по-късно обаче Въоръжените сили на Украйна си върнаха част от земите в региона, които контролират и днес. Това се случи по време на светкавичната контраофанзива през септември и октомври 2022 г., която доведе до освобождаването на почти цялата територия на Харковска област и части от Луганска област.

През 2025 г. Кремъл отново започна да тиражира лъжливите си доклади за „превземането на цялата Луганска област“. Тези твърдения обаче не отговаряха на действителността, тъй като украинските сили продължаваха да държат под свой контрол ограничени територии в западния край на региона. Оттогава досега ситуацията не се е променила, а руските изявления продължават да не отговарят на реалността.

Русия използва дезинформацията като инструмент за оказване на влияние и натиск върху Украйна по въпроса за преговорите, повдигнат от американска страна. На хартия Путин трябва да демонстрира, че Украйна губи и предава територии, въпреки че в действителност тази информация не е вярна – Украйна не губи. Точно затова е важно да се разбере действителната ситуация: в значителни части от териториите, които Москва обявява за свои, все още присъстват украински войски.

ССО на Украйна удариха логистична секретна база на руски център за дронове „Рубикон“

🎯 Силите за специални операции (ССО) на Украйна публикуваха кадри от удар по секретна логистична база на руския център за безпилотни технологии „Рубикон“ в град Мангуш, разположен в окупираните територии на Донецка област. Атаката е извършена от подразделение за безпилотни удари със среден обсег през изминалата нощ.

„Рубикон“ участва в разгръщането на почти всички налични ударни и разузнавателни дронове на руската армия срещу Силите за отбрана на Украйна, с изключение на дроновете от тип „Шахед“, уточняват от ССО.

Известно е, че елитното подразделение използва голямо разнообразие от дронове, сред които FPV дронове с оптични влакна, конвенционални дронове, ударни модели като „Мълния“ и „Ланцет“, разузнавателни системи ZALA, SuperCam и Орлан и дори морски дронове.

„Унищожаването на логистичните центрове на врага намалява значително неговата бойна ефективност“, гласи още изявлението. Това не е първият случай, в който украинските спецчасти поразяват военна инфраструктура на „Рубикон“ в украинските територии под руска окупация. На 17 февруари те поразиха склад за оперативно-тактически ракетни системи „Искандер“, разположен край село Пасичне в Крим, и станция за дистанционно пилотиране на дронове в село Високе в окупираната Запорожка област, където голям брой украински дронове поразиха целта.

Няколко дни преди удара, на 15 февруари, руски военнослужещ, който твърди, че е бил част от елитното звено „Рубикон“, дезертира в редиците на украинската армия, предоставяйки ценна информация за структурата и операциите на подразделението.

„Азов" обяви контрол над руската логистика около окупирания Донецк

🇺🇦 Първи корпус „Азов" към Националната гвардия на Украйна публикува видео, в което отбелязва, че неговите ударни дронове са наложили контрол върху логистичните маршрути на руската армия около областния град Донецк.

„Отсега нататък всички военни цели, които се придвижват по пътищата около Донецк, ще бъдат унищожавани. Окупаторите нямат безопасен тил", заявиха от съединението, цитирано от Gordon.ua. Сред посочените зони на поражение са селищата Зугрес, Андриевка, Старобешево, Горловка и Лисичанск, както и т.нар. околовръстна магистрала на областния град.

Във видеото, публикувано в Telegram канала на корпуса, се вижда прелитане на украински безпилотен апарат над „Донбас Арена" – 50-хилядният стадион на „Шахтьор" Донецк, проектиран от ArupSport и открит през 2009 г. Футболното бижу беше затворено през май 2014 г. – броени дни след като Игор Гиркин, кадрови офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, навлезе със своя отря през държавната граница в Донецка област, за да превземе административни сгради в Словянск и Донецк, принуждавайки украинската армия да започне антитерористична операция (АТО). Донбас Арена беше поразявана от артилерийски обстрел многократно през август и октомври същата година. Разследване на вестник „Украинска правда" от 2025 г. разкрива, че стадионът се използва денонощно за тренировки на военнослужещи от руската армия, поради което има поддържан вид, за разлика от всички останали спортни обекти в региона. Прелитането на украински разузнавателен дрон над обекта е символичен акт – демонстрация на оперативен обхват дълбоко в руския тил.

Историята на „Азов" е неразделна част от хода на руско-украинската война. Звеното е основано на 5 май 2014 г. като доброволчески батальон със специални задачи към патрулната полиция, по инициатива на крайнодесния активист Андрий Билецки с финансовата подкрепа на Игор Коломойски. Първоначално действа като милиция в Харков, като провежда първата си значима бойна операция по време на Първата битка за Мариупол през май 2014 г. когато помага за освобождаването на града от сепаратистите. През септември е преобразуван в полк, а на 11 ноември 2014 г. е интегриран официално в Националната гвардия на Украйна като „Отряд за специални операции «Азов»" към 12-а оперативна бригада. Билецки напуска командването още през октомври 2014 г.

Произходът на звеното е обвързан с крайнодесни организации като „Патриот на Украйна" и Социал-национална асамблея, а оригиналната му символика включва знака „Волфсангел". Русия експлоатира активно тази история като обосновка за манипулативния наратив за „денацификация" и през август 2022 г. обявява формированието за терористична организация. През юни 2024 г. обаче Държавният департамент на САЩ вдигна ограниченията за използване на американски оръжия от бригадата, потвърждавайки, че тя е преминала проверката по закона „Лийхи" без установени нарушения на правата на човека.

Най-героичната глава в историята на „Азов" остава отбраната на Мариупол по време на руската обсада на града през април и май 2022 г. След пълномащабната инвазия полкът е сред основните защитници на пристанищния град. В началото на април бойците се оттеглят в металургичния завод „Азовстал", който се превръща в символ на украинската съпротива. На 16–17 май около 2500 украински военнослужещи, сред които Денис Прокопенко, командир на „Азов", се предават. Част от тях са държани в Оленовка, където през юли 2022 г. при спорен взрив загиват най-малко 50 души. През септември 2022 г. Украйна разменя олигарха Виктор Медведчук срещу 215 военнопленници, включително Прокопенко и неговия заместник Святослав Паламар, при условие да останат в Турция до края на войната.

През февруари 2023 г. Министерство на вътрешните работи на Украйна обяви сформирането на нова бригада „Азов" в рамките на инициатива с името „Настъпателна гвардия", създадена от оцелели от Мариупол, ветерани и доброволци. Прокопенко се завръща в Украйна през юни 2023 г. и поема отново командването два месеца по-късно.

На 15 април 2025 г. бригадата е реорганизирана в Първи корпус „Азов", най-голямото формирование в състава на Националната гвардия, с указ №160 на МВР. Корпусът обединява пет бригади: 1-ва президентска оперативна бригада „Буревий", 12-а бригада специално предназначение „Азов", 14-а оперативна бригада „Червона калина", 15-а оперативна бригада „Кара-Даг" и 20-а оперативна бригада „Любарт".

На 25 февруари 2026 г. Зеленски присвоява звание бригаден генерал на Прокопенко, става ясно от репортаж на вестник „Украинска правда".

„Азов" играе ключова роля в отбраната на Донецка област. През август 2025 г. е разгърнат в Покровски сектор, за да блокира руския пробив, напреднал над 23 км в дълбочина към пътя Доброполие–Краматорск. До ноември  частите му ликвидират руски клин от 40 кв. км северно от Покровск, отвоюват шест селища в областта (Грузке, Весело, Нововодяне, Петровка, Рубижне и Золотий Колодяз) и стабилизират фланговете, защитаващи Покровск и Мирноград.

През броени дни „Азов" използва за първи път наземна роботизирана система за гасене на пожар, предизвикан от руски удар по Краматорск. През март организира в Киев конференция „MITS x Azov Corps: Defense Technology Horizons 2026" съвместно с представители на страни членки на НАТО и украински производители в сферата на отбраната, посветена на интеграцията на авангардни технологии в бойните операции. Прокопенко подчерта, че съвременните технологии трябва да са „прости за употреба и оперативно съвместими в рамките на системите за командване и контрол".

Заявлението на „Азов" не е изолиран случай – то вписва се в продължаващите украински усилия, насочени към систематично поразяване на руската логистика в оперативна дълбочина. Според геолокализирани данни, които  Институтът за изучаване на войната (ISW) анализира, украинските сили са нанесли поне 41 безпилотни удара на средно разстояние през януари, 61 през февруари и 115 през март – трикратен ръст само за тримесечие.

За периода март 2025 – март 2026 г. Atlantic Council документира над 365 подобни удара в зоната от 20 до 300 км от линията на съприкосновение, насочени срещу складове, командни пунктове, транспортни възли, радарни системи и зенитно-ракетни комплекси. В конкретния случай с Донецк ударните дронове на „Азов" са действали на дълбочина над 60 км от фронта – посред бял ден и без видим опит за противодействие от страна на руската противовъздушна отбрана, отбелязва Focus.ua.

Сред вероятните платформи, използвани за подобни мисии, местни издания посочват дронове от самолетен тип „Бабай" (обсег до 60 км) и „Жук" (до 45 км), а по-новите средни ударни системи като FP-2 и „Булава" разшириха обхвата допълнително. Украинските производители разработиха модели с подобрена навигация, устойчивост на руската електронна война и възможност за корекция на траекторията по време на полет, като почти всички са с изцяло местно производство, според изследване на Atlantic Council. ISW оценява, че тази кампания вероятно ще затрудни съществено руските настъпателни планове за пролетта и лятото на 2026 г.

Съоръжение за сглобяване и съхранение на дронове гори в окупирания Мариупол.

🔥 Жители на окупирания Мариупол съобщават за серия мощни детонации, последвани от пожар в Ричне, квартал в състава на Калмиуския район на града, предаде NV.ua. Съветникът на кмета в изгнание Петро Андрюшченко потвърди информацията в публикация на Telegram и докладва за множество експлозии и силен пожар, изпратил стълбове черен дим в атмосферата.

Андрюшченко и местни мониторинг групи разкриха, че поразеният обект е бил използван като съоръжение за сглобяване и съхранение на дронове, конкретно тактически разузнавателни дронове и модифицирани дронове с изглед от първо лице (FPV), които са били предназначени за южните сектори на фронта. Обектът е разположен в промишлено-жилищна зона. Интензивността на пожара се обяснява с присъствието на литиево-йонни батерии и горивни компоненти, складирани на място, твърдят същите източници.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди нанасянето на серия от удари по руски военни цели в окупираните територии в рамките на координирана операция, проведена на 14–15 април, съобщи RBC Ukraine.

Сред успешните попадения, потвърдени от OSINT анализ, е склад за боеприпаси край село Терпиня в Запорожка област, склад за дронове край Хирне в Донецка област, както и резервоари за гориво и смазочни материали при Мариупол. Поразени са и две радарни станции  96Л6 от С-400 в Красногорско в окупирана Запорожка област и Небо-СВУ в Гвардийско в окупирания Крим. Генщабът заяви, че украинските сили „ще продължат да работят за системното намаляване на бойния потенциал на Русия".

Окупационните власти в Мариупол все още не са коментирали инцидента. Според местни източници, цитирани от Андрюшченко, руската управа е приписала дима на „контролирано изгаряне на растителност", но мащабите на реакцията на аварийните служби в Калмиуския район говори за поражение на значим военен обект. Местни структури на съпротивата заявиха, че ударът е резултат от координация с далекобойни ударни подразделения на украинската армия.

Пожарът предизвика допълнителни опасения за екологично замърсяване на протичащата наблизо река Калчик, чието състояние и без това се определя като критично. Според разследване на EcoPolitic и украинската агенция УНН, още преди настоящия инцидент реката е била превърната в блато заради нерегламентирано изхвърляне на отпадни води от окупационните власти. Във водите на Калчик и Калмиус са измерени превишения на хром 4–5 пъти и на манган до 10 пъти над нормата, а рибата масово измира. Al Jazeera описа водната криза в окупирания Донбас като „екологична бомба със закъснител". Пожар, при който горят литиево-йонни батерии и горивни компоненти, може да влоши допълнително химическия състав на водата в района.

Днешният удар е част от продължаваща кампания на украинската армия за нанасяне на удари по съоръжения на руските сили в окупираните територии. Само през март украинските сили поразиха над 151 000 вражески цели, а операциите с далекобойни дронове достигнаха разстояния над 1200 км, според данни от ежедневния брифинг на Генералния щаб. На 14 април, ден преди инцидента в Мариупол, украинските ВВС за първи път комбинирано използваха френски крилати ракети SCALP и американски прецизни бомби GBU-39 при удар срещу руска база за дронове на окупирана част от Донецка област, съобщи Kyiv Post.

Русия губи 316 войници на км² и все още не може да завземе Донецка област

🇷🇺⚔️🇺🇦 В края на февруари в информационното пространство отново се появи тезата, че Русия е готова да започне преговори с Украйна при условие, че ѝ бъде доброволно предадена цялата Донецка област.

Официален Киев категорично отхвърли подобна хипотеза: една четвърт от региона, която включва четири големи града-крепости, остава под негов контрол. Нещо повече, за последните шест месеца руската армия не е постигнала никакви забележими успехи в този участък на фронта, докато в други райони дори отстъпи.

Руската армия няма как да бъде физически способна да превземе целия регион в обозримо бъдеще поради колосалните загуби, заяви заместник-ръководителят на кабинета на президента Павло Палиса. Към първото тримесечие на тази година руските въоръжени сили в Донецка област губят по 316 души на 1 кв.км. превзета площ. За сравнение, година по-рано тази цифра беше 160 души, докато средната стойност е била 120.

Удвояването на загубите в едно направление и утрояването им по протежение на целия фронт за пореден път затвърждава един извод: Русия не печели. Като цяло в Донецка област руските сили не са постигнали тактически напредък през последните шест месеца, особено през първото тримесечие на 2026 г., когато Украйна е нанесла на врага над 35 000 потвърдени жертви. Общите загуби за първото тримесечие възлизат на 90 000 войници.

Четири големи града

В Донецка област пред руската армия стои не просто задачата да превземе 6 000–7 000 кв.км територия, но и да пробие т.нар. „крепостен пояс“ на украинската отбрана, съставен от четири големи индустриални града, въпреки че досега тя успя да достигне околностите на само един от тях, Костянтинивка, без да осъществи пробив навътре в него.

Районът включва голяма агломерация от четири града (Краматорск, Славянск, Дружковка и Костянтинивка), които са гръбнака на една широка отбранителна дъга. Русия може да обстрелва тези градове с артилерия и дронове, но все още се намира твърде далеч от започването на ефективни щурмове. Най-близкият подход е бил към Костянтинивка, но само чрез инфилтрации на малки диверсионно-разузнвателни групи, които така и не успяха да постигнат резултати и бяха ликвидирани.

Колко ефективна е Украйна в защитата на градовете и колко голямо предизвикателство може да бъде това за руските сили, демонстрираха нагледно Покровск и Купянск. Първият е отбраняван над 20 месеца и въпреки че руските сили присъстват вътре в пределите на града, те не успяват да поемат пълен контрол върху него. Купянск в Харковска област е до голяма степен освободен, включително околните райони.

Първите опити за щурм в рамките на руската пролетна кампания бяха тежко разбити: в рамките на няколко дни над 5 000 руски военнослужещи намериха смъртта си или бяха тежко ранени, заедно с десетки колони от бронирана техника, които буквално бяха изпепелени от отличните умения на украинските оператори на FPV дронове.

Донецка област остава непреодолимо препятствие за руските сили, а окупирането на тези над 7 000 кв.км. за сметка на 316 души на 1 кв.км би имало непоправими последици за руската военна машина. Именно това е причината Кремъл да продължава с опитите си да получи украински земи без битка – и затова Украйна не може и няма да се съгласи на подобни отстъпки.

Костянтинивка – поредното градче в Донбас, заличавано бавно и методично от агресора.

🕯️ Някъде в Донецка област на Украйна, между фронтовата линия и последните останки от нормалния човешки живот, един град бавно, но сигурно престава да съществува. Костянтинивка не гори в един голям пламък – тя се разпада къща по къща, покрив по покрив, ден след ден, а това отдавна спря да бъде новина.

Преди войната тук живееха над 70 000 души. Днес са останали около 2800. Не защото другите са избрали да останат, а защото пътищата навън минават под прицела на руски дронове. Всяка кола по шосето е мишена. Всеки човек на открито е мишена. Евакуационните екипи – също. Да стигнеш до Костянтинивка е залог със живота. Да избягаш от нея – не по-малък.

На източните подстъпи, в руините на Часов Яр, войниците от 24-та механизирана бригада на Украйна стоят между руската армия и тези последни хиляди. Бригадата е там от лятото на 2025 г. и описва боевете с точно две думи: „изключително тежки". Градската среда жеше превърнала в лабиринт от отломки. Видимостта е ниска, а обстрелът – непрекъснат. Но те не защитават просто някаква територия – зад тях са техните близки, родители, приятели – целият им живот на хората зад гърба си. Всеки удържан ден е ден, в който някой в Костянтинивка все още диша.

„Будинки вигоряють, вулиці перетворюються на руїни", пише бригадата на 9 април. Къщите изгарят, улиците се превръщат в руини. Толкова. Без патос, без реторика. Просто едно изречение, написано от хора, за които този пейзаж е ежедневие, а не някаква далечна метафора.

Снимките, пуснати от бригадата в социалните мрежи, показват нещо, което трудно се разпознава като място, където някога е кипял живот. Няма покриви. Няма стени. Има само скелети от сгради и оглушителна тишина, която през известно време бива прекъсвана от артилерийски удари или характерния звук на квадрокоптер.

Костянтинивка я няма в заглавията. Никой не преговаря за нея. Никой не брои дните ѝ. И все пак тя остава там, докато 24-та бригада удържа героично отбранителните линии. Линиите, зад които се намират не просто онези последни 2800 души, но и сигурността и просперитета на обединена Европа.

Близо половин милион без ток в окупираната част на Донецка област.

🇷🇺🚫⚡️ Близо 500 000 потребители в окупираната част на Донецка област останаха без електричество снощи след украински удар по енергийна инфраструктура. Това съобщи назначеният от Кремъл лидер на окупационната администрация в региона Андрей Чертков, цитиран от държавна агенция ТАСС.

Прекъсванията засегнаха Донецк, Макеевка и Мариупол, а според данни от Liveuamap експлозии са били отчетени в района на Старобешевската ТЕЦ – съоръжение с инсталирана мощност от около 2300 MW, което е основен източник на електричество за окупираните територии от Донецк до Мариупол.

Прекъсвания на захранването бяха докладвани и в окупирания град Енергодар, както и в части от няколко административни единици в Запорожка област. Володимир Салдо, ръководителят на окупационната власт в Херсонска област, заяви, че всички райони на областта от левия бряг на река Днепър са останали частично или изцяло без ток. Според местното издание Most, жителите на общините под руска окупация в Херсонска област масово се оплакват от чести и продължителни прекъсвания, както и от липса на информация относно причините и сроковете за възстановяване.

Руското министерство на отбраната съобщи, че е свалило 148 украински дронове в рамките на около три часа през нощта на атаката, предаде Reuters. Чертков заяви, че ремонтни екипи са успели да възстановят захранването на Донецк и Макеевка, без да уточни срокове за пълно отстраняване на щетите.

Ударът не е изолиран случай. Старобешевската ТЕЦ и близката Зуевска ТЕЦ вече бяха атакувани с дронове през ноември, когато около 65% от потребителите в окупирания Донецк останаха без ток, а окупационната администрация обяви извънредно положение. Двете централи действат като гръбнак на енергийната мрежа в окупираните територии на Донбас и многократно са ставали мишена на украински удари.

Атаките по енергийни обекти в окупираните територии са част от украинската стратегия за икономически натиск, отбелязва анализ на Modern Diplomacy. Киев системно насочва ударите си към критични възли, сред които рафинерии, тръбопроводи, логистични хъбове и енергийни съоръжения, с цел да подкопае потенциала на руската военна машина и способността за поддържане на окупацията.

В същото време Москва продължава собствената си кампания срещу украинската енергийна система: по данни на МАЕ, системните руски обстрели са унищожили близо 65% от генериращия капацитет на Украйна преди войната. Взаимните удари по енергийната мрежа я превръщат в един от най-активните фронтове на войната – с преки последствия за милиони цивилни граждани и от двете страни на фронта.

Спор в Украйна: Серхий Стерненко и 425-ти полк влязоха в конфликт заради спорни загуби край Покровск.

🇺🇦 В Украйна избухна публичен спор относно докладван щурм край Покровск, след като доброволецът и съветник в Министерството на отбраната Серхий Стерненко обвини командирите на 425-ти щурмови полк „Скеля“, че са изпратили войски в операция, оставила украинските войници изложени на удари с дронове и довела до множество жертви.

Стерненко заяви, че атаката е включвала бронирана техника, движеща се в колона в условия на интензивно присъствие на дронове, твърдейки, че подобна тактика е превърнала украинските части в лесни мишени. В публично изявление той сравни докладваните методи с руските тактики на нападение, които Украйна често критикува – по-специално използването на колони в райони, доминирани от ударни безпилотни апарати.

„Често се смеем на врага, когато изпраща войските си в колони на щурм. В условия на пълно превъзходство на дроновете, колоните стават лесни мишени, врагът понася тежки загуби. И продължава да го прави отново и отново. Но какво да правим с украинските командири, постъпващи по същия начин?“, написа Стерненко.

Той също така заяви, че е прегледал кадри, заснети от руски ударни дронове, които според него показват унищожена техника на 425-ти полк край Покровск след неуспешния щурм. Стерненко уточни, че няма да публикува кадри, показващи телата на украински войници.

„Няма да публикувам кадри с телата на нашите войници. За съжаление, там те са много“, написа той.

Междувременно руски източници твърдяха, че на 31 март украинските сили са направили опит за пробив до село Гришино в условия на мъгла, използвайки до 4 машини, включително M1A1 Abrams, M1117 и БМП-2, но оператори на FPV дронове от руското звено „Рубикон“, действащи съвместно със сили от групировка войски „Център“, са парирали опита за настъплеине, унищожавайки техниката и убивайки украинския личен състав.

Коментарите предизвикаха бърз и остър отговор от страна на полка, който отхвърли изводите на Стерненко и заяви, че оценката му се основава на руски пропагандни материали, които са били умишлено манипулирани.

Според пресслужбата на полка, видеото и публикацията, използвани от Стерненко, комбинират кадри от удари в различни дни и различни сектори на фронта и не се отнасят пряко до операцията от 31 март.

„Г-н Стерненко е използвал в оценката си за действията на полка публикация и видео от руски източници, умишлено монтирали данни за удари от различни дни в различни сектори на фронта, които не са свързани пряко с операцията от 31 март. Въз основа на руски изкривени данни г-н Стерненко е направил изводи, които не отговарят на истината, но отговарят на целите на руската пропаганда“, заявиха от полка.

От там признаха, че по време на щурмовите действия предишния ден е била използвана бронирана техника, но настояха, че операцията е била успешна контраатака, а не провален щурм. Представители на полка заявиха, че са използвани благоприятни метеорологични условия в подкрепа на операцията и за намаляване на рисковете за личния състав. Те добавиха, че войските са се придвижвали в бронирани машини с допълнителна защита и са били подкрепени от защитени комуникации, въздушно разузнаване, дронове, артилерия и танк.

„За изпълнение на задачата и запазване живота на бойците бяха използвани благоприятни метеорологични условия, хората се придвижваха в бронирана техника с допълнителна защита, беше установена надеждна комуникация, въздушно разузнаване, огнева подкрепа от дронове, артилерия и танк“, гласи съобщението.

От там потвърдиха, че четири бронирани машини са били поразени от вражески дронове в близост до целта, но уточниха, че реалните жертви са ограничени до двама войници, загинали близо до машините при удари с дронове по време на боевете на 31 март.

Според полка всички екипажи на машините са били евакуирани от пета бронирана машина в колоната, която се е завърнала невредима.

„Всички екипажи на машините се евакуираха от петата бойна машина в колоната, която се завърна невредима. Щурмовата група на обекта на атаката води битката, остава в контакт с командването и получава максимална огнева подкрепа“, добавиха от полка.

Тази размяна на реплики илюстрира високото обществено внимание в Украйна към тактиките на нападение в райони, наситени с разузнавателни и ударни дронове. Операциите, които включват концентрирано движение на техника, стават все по-опасни, тъй като и двете страни разгръщат постоянно въздушно наблюдение и FPV системи, способни бързо да поразяват бронирани формации.

Спорът акцентира и върху напрежението между обществените коментари по време на война, репортажите от бойното поле и използването на кадри от вражески източници. Докато Стерненко представи операцията като доказателство за неприемливи командни решения и нарече подобно отношение към войските престъпление, изискващо отговорност, полкът заяви, че публичният разказ е бил оформен от манипулирани руски материали.

425-ти полк покани Стерненко да посети щаба му и да се запознае с фактите около операцията от първа ръка. Инцидентът вероятно ще продължи да привлича внимание, тъй като засяга един от най-неотложните въпроси на бойното поле в тази война: как да се провеждат настъпателни и контращурмови операции при наличието на почти постоянно наблюдение от дронове, като в същото време да се ограничават загубите на хора и техника.

Зеленски разкри руския ултиматум за Донбас: Референдумът е единственият път към териториални решения

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Русия е поставила ултиматум на Украйна да се изтегли доброволно от Донбас като ултимативно условие за прекратяване на войната. Това стана ясно по време на среща с медиите по-рано днес, съобщава „24 канал“.

Според президента Кремъл е поставил изтеглянето на украинските въоръжени сили от източния регион като предварително условие за спиране на огъня на бойното поле. Освен това руската страна дала да се разбере на американските партньори, че възнамерява да превземе Донбас в рамките на два месеца. Ако Украйна не напусне региона дотогава, „условията за мир ще се променят“.

Зеленски изрази недоумение от факта, че американската страна все още се доверява на подобни изявления от руска страна. „Възниква логичен въпрос към моите американски колеги: ако целта им е само Донбас, то защо тогава казват, че след превземането му ще продължат напред и ще има нови условия?“, отбеляза той и подчерта, че целите на Кремъл са ясни, изразявайки увереност, че няма да бъдат постигнати в следващите два месеца.

Зеленски съобщи още, че за 1 април е насрочен конферентен разговор с американската страна, в който ще участва и генералният секретар на НАТО Марк Рюте. По време на срещата ще бъде обсъдено колко близо се намират страните до постигане на тристранни споразумения или поне до организиране на подобна среща.

По-рано през март Зеленски заяви категорично, че Украйна няма да изтегли своите военни сили от Донбас, нито ще остави близо 200 000 украинци, които все още живеят там, описвайки ултиматума на Кремъл като неприемлив. Той подчерта, че настоящите преговори са фокусирани върху контрола на около 5800 кв. км. в Източна Украйна.

Президентът разкри, че въпреки вътрешната опозиция сред украинския народ, той е избрал дипломацията и е приел предложението на САЩ за замразяване на фронтовата линия с цел спиране на боевете. Русия обаче е отхвърлила този подход и настоява за пълно изтегляне.

Зеленски акцентира, че украинската позиция относно бъдещето на Луганска и Донецка област коренно се различава от руската и подчерта, че териториални решения не могат да се вземат зад гърба на украинския народ.

„Можем да проведем референдум по всяка една от точките в този план. Нашето общество трябва да избере, защото това е тяхната земя, а не на един човек“, заключи той.

Украинският полк „Скала“ прочисти Минковка, спря руската офанзива по маршрута Бахмут–Словянск.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Щурмовите части от полк „Скала“ прочистиха село Минковка, ключова позиция на пътя между Бахмут и Словянск, в операция, насочена към стабилизиране на фронтовата линия и осуетяване на руските настъпателни планове, съобщиха от 425-и отделен щурмови полк „Скала“ на 24 март.

Нападението позволи на украинските сили не само да си върнат контрола над селището, но и да пресекат по-нататъшните руски опити за навлизане в дълбочина на украинските отбранителни линии.

По време на битките украинските сили проведоха успешна деблокираща операция, пробивайки до дотогава оспорвани позиции и възстановявайки контрола както върху собствените, така и над съюзническите позиции в района.

Това осигури по-добър контрол върху критични направления и като цяло спомогна за укрепване позициите на украинската отбрана като цяло.

След операцията бяха създадени нови наблюдателн постове, подобряващи осведомеността за ситуацията и даващи възможност за по-ранно откриване на вражеските маневри.

Руските сили понесоха значителни загуби по време на сражението. Според „Скала“ са били ликвидирани най-малко 40 руски военнослужещи,наред  с повредена вражеска техника, а голяма част от руските сили, разположени по това направление, са крайно деморализирани.

Епизодът илюстрира високата ефективност на координирани щурмови тактики, бързо вземане на решения и високото ниво на подготовка и боен дух на украинските сили при противодействие на руските настъпателни действия.

По-рано Трети армейски корпус на Украйна блокира онова, което описа като най-мащабния опит за руски механизиран пробив по оста Лиман-Борова в северната част на Донецка област, след като руските войски направиха опит да атакуват в седем направления едновременно.

Украински дронове удариха цех за химически боеприпаси в Авдиевка.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински безпилотни летателни апарати атакуваха руски обект край Авдиевка в окупираната Донецка област, за който се съобщава, че е използван за производство на химически боеприпаси.

Кадри от удара бяха разпространени от Роберт „Мадяр“ Бровди, командир на Силите за безпилотни системи на Украйна. По думите му операцията е била извършена от оператори на дронове от състава на 9-и батальон „Кайрос“ към 414-а бригада „Птиците на Мадяр“, като са използвани ударни дронове FP-2, произведени в Украйна.

Целта е цех за производство на импровизирани боеприпаси с хлоропикрин – химическо вещество, широко използвано като сълзотворен агент. Ударът изглежда е имал за цел да прекъсне местните производствени мощности.

Данни от украински военни източници сочат, че употребата на химически газове от руските въоръжени сили е нараснало значително. Документирани са близо 12 000 случая на употреба на опасни химически вещества от началото на пълномащабната инвазия, а повече от половината инциденти са регистрирани през 2025 г. През първите два месеца на тази година са докладвани над 600 допълнителни случая.

Руските сили обикновено използват газови гранати като К-51 и РГ-ВО, оборудвани с иританти CS и CN, които често се свързват с контрол на масови безредици. Използват се импровизирани боеприпаси с хлоропикрин, макар и по-рядко. Тези вещества често се доставят чрез дронове срещу украинските отбранителни позиции, за да принудят личния състав да напусне укритията и да го изложат на конвенционален огън.

Въпреки че тези агенти не се класифицират като смъртоносни химически оръжия, тяхната употреба в бойни действия е забранена от международното право. Конвенцията за забрана на химическите оръжия забранява изрично използването на средства за борба с безредици като метод за водене на война, независимо от токсичността им.

🎯 Въз основа на оперативния отчет, публикуван от Мадяр в понеделник, 23 март, списъкът с поразените цели е изключително мащабен и обхваща както фронтовата линия, така и цели в дълбокия тил на Руската федерация. По-долу е поместен подробен списък:

 

Противовъздушна отбрана и радарни системи

• ЗРК „Тор-М1“ – унищожен в Донецка област
• РЛС „Небо-У“ – поразена в Брянска област

Логистика и енергетика

• Влакова композиция с гориво – станция Луганска.
• Резервоари за паливно-смазочни материали – станция Луганска.
• Нефтен терминал „Транснефт – порт Приморск“ – Ленинградска област.
• Рафинерия „Башнефт-Уфанефтехим“ – Уфа, Република Башкортостан.

Военна инфраструктура и складове

• Хъб за дронове „Шахед“ – гр. Донецк (тотално унищожен).
• Цех за химически боеприпаси (с хлоропикрин) – гр. Авдиевка.
• Два склада за материално-техническо осигуряване – окупираните територии на Донецка област.

Комуникации

• Магистрален сървър на телеком оператори – гр. Донецк (място на пресичане на важни оптични линии).

 

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано стана ясно, че руски държавен институт, участващ в производство на химически оръжия, продължава да придобива основни компоненти за забранени боеприпаси, успешно заобикаляйки мащабните международни санкции.

Стратегическо надмощие: Как Украйна освободи над 400 кв. км и блокира руската инициатива.

🇺🇦🎖️🛡️ Изминалият месец беше повече от успешен за Украйна на фронта. През февруари руската армия превзе малко над 120 кв. км. територия, докато в същото време Украйна си върна контрола върху 285,6 кв. км.

„За първи път от 2024 г., когато проведохме настъпателната операция в Курск, нашите войски в рамките на един месец си върнаха контрола върху по-голяма площ украинска земя, отколкото врагът успя да превземе за същия период“, заяви главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) Олександър Сирски.

Като цяло по време на настъпателните операции украинските войски си върнаха над 400 кв. км. територия, докато някои оценки дори сочат над 450 кв. км. Част от операцията и връщането на някои селища под техен контрол не се обсъждат публично, защото операциите все още продължават.

Освобоодена е почти цялата Днепропетровска област, в която руските сили започнаха да навлизат през лятото на 2025 г. Отбелязани са значителни успехи в направление Олександривка и в настъплението към Гуляйполе. Украинските войски постигнаха някои успехи и в Донецка област.

„Въпреки постоянните опити на противника да проникне по-дълбоко в нашите позиции, частите на ВСУ държат определените линии и в някои части на фронта провеждат собствени активни настъпателни действия“, обясни Сирски ситуацията в Донецка област, като отказа да даде подробности.

Подготовка за пролетта

Украинската страна не описва настъпателните операции като мащабно контранастъпление. По-скоро те са начин за връщане на инициативата, която по-рано принадлежеше изцяло на руската армия. Както Сирски, така и министърът на отбраната Михайло Федоров заявиха това директно. Налагайки свои собствени правила, украинските войски печелят предимство.

Например активните офанзивни действия край Купянск през втората половина на миналата година елиминираха възможността за руско настъпление към Харков. Офанзивата в Днепропетровска и Запорожка област също помогна за спирането на руския напредък там.

Това е и част от подготовката за руската офанзивна кампания, планирана за първата половина на 2026 г. Изтласквайки врага Украйна печели повече време за подходяща подготовка на защитата си, докато в същото време намалява руския настъпателен потенциал.

През последния месец се наблюдава 18% спад в използването на FPV дронове от руската армия, вероятно като пряк резултат от украинските удари по арсеналите с дронове на противника, които се извършват редовно.

Зимата на 2025–2026 г. се оказа трудна за руската армия. За три месеца бяха убити повече от 90 000 нейни войници. През изминалия месец площта на превзетите територии е най-малката от юни 2024 г. насам, а руският напредък е минимален – все още не може да превземе изцяло Покровск или да напредне в Константиновка.

Донецка област – основната цел на Русия

Донецка област остава ключовият приоритет на Кремъл. В началото на март обаче президентът Володимир Зеленски засне видеоклип, стоейки на централния площад в Дружковка, с което демонстрира пред света, че градът остава украински – и че простото предаване на тези територии, само защото Москва ги иска, би било престъпление.

Агломерацията от четири големи града – Константиновка, Дружковка, Славянск и Краматорск – остава непревземаема крепост за руската армия. Окупирането на тези територии би отнело години, ако руската армия запази темпото на настъплението си от 2025 г. Дали това ще се случи, все още е твърде рано да се каже.

Междувременно Украйна подготвя нови операции.

„Ще има нещо, което врагът не очаква“, заяви генерал-майор Олександър Комаренко, началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб. От там не разкриват подробности, но отбелязват, че настъпления срещу руските позиции могат да дойдат от няколко посоки – просто се чака подходящият момент.

Основната стратегическа цел на Украйна обаче остава нанасянето на загуби в размер на 50 000 – 60 000 убити и ранени руски войници месечно. При такова ниво на загуби Русия не би могла да попълва армията си и следователно не би могла да провежда щурмови операции.

Украински дронове унищожиха ключови елементи от С-300В край Мариупол

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украински оператори от 1-ви център на Силите за безпилотни системи унищожиха два ключови компонента от зенитно-ракетна система С-300В през нощта на 1 март близо до временно окупирания град Мариупол в Донецка област. Според командира на СБС Роберт „Мадяр“ Бровди, ударът е извел от строя радарна станция 9С15 „Имбир“ и пусково-зареждаща установка 9А84.

9С15 „Имбир“ е авангарден трикоординатен самоходен радар, проектиран за откриване на крилати ракети и аеродинамични цели на разстояния до 175 км. Той е неразделна част от зенитно-ракетния комплекс С-300В. Смята се, че са произведени около 200 единици, което го превръща в сравнително рядък и ценен компонент от мрежата за противовъздушна отбрана на Руската федерация.

Пусково-зареждаща установка 9А84 е мобилен елемент от С-300В, способен да поддържа операции в обсег до 250 км и дълбочина до 100 км. Считана е за ключовият оперативен компонент от руския комплекс. Ударът е нанесен с украински дронове FP-2, оборудвани със 100 кг бойна глава съвместно със създадения наскоро Център за координация на дълбоки удари към СБС.

Русия бомбардира Константиновка с бял фосфор.

🇷🇺 28-а отделна механизирана бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) публикува кадри, които илюстрират нагледно поредното военно престъпление, при което руската армия извърши атаки срещу жилищен район на град Константиновка в Донецка област с бял фосфор, чиято употреба при цивилни е строго забранена от международното право.

Ударът е заснет от оператори на дронове от звено R.V. към 3-ти механизиран батальон на бригадата. Същото видео е уловило и момента на въздушен удар с фугасна авиациона бомба ФАБ-1500 по украински позиции.

„Константиновка. Бруталната реалност в град, който руснаците заличават от лицето на земята. Операторите в отряд R.V. на 3-ти механизиран батальон регистрираха руски удари с бял фосфор срещу жилищен квартал. Забранени оръжия, които изгарят всичко живо. А веднага след това – удар с ФАБ-1500“, пишат от бригадата.

Фосфорните боеприпаси съдържат запалителна смес, която гори при температури над 800°C и се простира на площ от стотици квадратни метри. Пораженията от такива оръжия причиняват много грозни и болезнени рани или провокират бавна и болезнена смърт. Употребата им срещу цивилно население е строго забранена съгласно Протокол III към Конвенцията за някои конвенционални оръжия.

По официални данни в града остават около 2000 цивилни. От бригадата заявиха, че руските войски „не само не се свенят да ги поразяват с такива средства, но и ги ловуват с дронове“, като разпространиха снимка на местен жител, опитал се да напусне града с велосипед, превръщайки се в мишена на руски дрон.

„Операторът на руския FPV дрон ясно е видял, че това е цивилен“, посочват от бригадата.

„Това, пред което сме изправени, не е армия, а истинско зло. И единственият начин да живеем в мир е да го спрем“, заключиха от бригадата.

Украински дрон порази невиждан досега вариант на Панцир-С1.

🇺🇦💥🇷🇺 Силите за безпилотни системи на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) унищожиха неизвестна досега версия на зенитния ракетно-оръдеен комплекс Панцир-С1, става ясно от кадри, разпространени от техния командир Роберт „Мадяр“ Бровди и анализирани от OSINT експертите от Telegram канала Exilenova+.

Експертите по разузнаване с публично достъпни източници идентифицираха машината като разположена върху рядко срещаното тежко шаси МЗКТ-7930, беларуско производство, съобщава изданието Defence Blog.

Видео запечата момента на удара от украински дрон. Наблюдатели веднага отбелязаха, че конфигурацията на комплекса се различава от стандартните системи „Панцир“, които обикновено биват използвани от руските въоръжени сили, привличайки вниманието към нейната необичайна платформа.

Стандартният вариант на „Панцир-С1“ най-често бива монтирано върху шаси от камион КамАЗ-6560 (8×8), въпреки че макар и рядко се срещат варианти на платформата БАЗ-6309 или експортни конфигурации с машини MAN SX45.

Командирът на СБС Роберт Бровди сподели, че поразеният комплекс е бил разположен при металургичния завод „Азовстал“ край Мариупол, пристанищен град на брега на Азовско море в Донецка област.

Експерти споделят, че досега такава конфигурация не е била документирана в реални бойни действия. Подобен вариант беше забелязван единствено като изложбен макет на отбранително изложение през 2009 г., което прави този удар първото визуално потвърждение, че конкретният вариант е бил въведен на активно дежурство.

Exilenova+ съобщи, че атаката е извършена от СБС – род войски, специализиран в разузнаване с дронове и прецизни удари срещу руско военно оборудване с висока стойност.

„Панцир-С1“ е комбинирана ракетно-артилерийска система за ПВО с малък обсег, проектирана да защитава военни формирования и критични обекти от самолети, крилати ракети и безпилотни летателни апарати. Тя интегрира радарно засичане със зенитни ракети и сдвоени автоматични оръдия, които са способни да поразяват заплахи в непосредствена близост.

В оперативен план системите „Панцир“ служат като последен защитен слой, предпазващ по-ценни активи за ПВО, логистични центрове или стратегически обекти. Основната мисия е да прехващат заплахи, които пробиват външните пръстени на отбрана, особено дронове в полет на много ниска височина и прецизни боеприпаси, което прави загубата близо до фронта особено значима.

По-рано се появиха съобщения, че рядка система „Панцир-С1М“ е забелязана да се движи през окупирания Крим. Това доведе до спекулации, че руските сили са изтеглили комплекса от охраната на Керченския мост и той вероятно е въоръжен с една от най-новите хиперзвукови ракети-прехващачи на Кремъл.

Украйна нанесе удари по команден пункт и складове на руската армия с ATACMS.

🇺🇦🚀🇷🇺 Украйна съобщи, че въоръжените ѝ сили са използвали доставени от САЩ балистични ракети ATACMS при удар срещу команден пункт на руската армия в окупираните територии, съобщи вчера Defence Blog.

В официално изявление Генералният щаб на ВСУ посочи, че звена на ракетните войски и артилерията са поразили спомагателен команден пункт на руската 5-а гвардейска общовойскова армия в района на Новопетривка, Донецка област: „Този път също бяха използвани ракети ATACMS“, гласи изявлението.

Генералният щаб добави, че украинските сили са ударили склад за оборудване и техника „Рубикон“ при Василивка в окупираната част на Запорожка област. В изявлението се казва също, че са атакувани складове за боеприпаси и логистични бази край Приазовске в окупираната част на Донецка област и Александровка в Запорожка област.

Освен това е поразен вражески обект за техническа поддръжка край Якимивка в Запорожието, като се допълва, че на 23 февруари украинските сили са ударили командно-наблюдателен пункт и пунктове за управление на дронове в окупираната Донецка област.

Ударите бяха обявени в момент, когато Украйна се стреми да демонстрира инерция на бойното поле, след като военното ръководство на страната съобщи, че си е върнало около 400 кв.км. територия.