Атентат срещу основателя на службата за сигурност на ДНР в Нова Москва.

🇷🇺💥 Днес следобед куриер звъни на вратата на къща в Щапово, селище в югозападния пояс на т.нар. Нова Москва, и оставя пратка, поръчана онлайн. Малко след това домът е разтресен от експлозия. Стопанинът Андрей Пинчук, първият министър на държавната сигурност на т.нар. Донецка народна република, е жив, само защото по собствените си думи е успял да се прикрие зад бронирана врата, поела ударната вълна. ТАСС цитира органите на реда, според които няма опасност за живота му. Самият Пинчук сподели пред Telegram канала „База“ за лека контузия. Семейството му било на друго място и не пострадало.

Покушението, както беше квалифицирано от руски и украински източници, не е отделен криминален инцидент, а поредният епизод в продължителна кампания от целеви ликвидации, която за под две години съумя да измести своя периметър от фронтовата линия и окупираните територии на Украйна до укрепените жилищни предградия на руската столица. Само 3 дни по-рано, на 9 юни, кола-бомба в източното предградие Балашиха уби шофьора на автомобил на около 400 метра от мястото, където през април 2025 г. беше ликвиидрна генерал-лейтенант от руската армия. Ударът срещу Пинчук се вписва в този ред като едновременно лична присъда срещу конкретен човек и системен сигнал.

По данни на Telegram канала SHOT къщата на Пинчук се намира именно в Щапово. Самият той споделя, че се е спасил благодарение на бронираната врата и бързата си реакция, при което взривната вълна минава край него и избива прозорците и вратите на жилището. На място са изпратени сапьори, а произходът и силата на взрива остават предмет на започналото разследване. До момента никой не е поел отговорност за извършването – нито от украинска, нито от друга страна.

Биографията на 48-годишния Пинчук дава ясен отговор защо се е озовал под прицела на украинските служби. Роден на 27 декември 1977 г. в Уляновск, той е кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, полковник от запаса и пенсиониран военен. Преди да започне участието си във войната в Донбас, дълго време служи в Министерство на държавната сигурност на непризнатото Приднестровие, където се издига до заместник-министър и оглавява направленията за борба с тероризма, корупцията и вътрешната сигурност – позиция, превърнала го в един от най-влиятелните силоваци в сепаратистката власт. Паралелно гради академична кариера, в рамките на която защитава кандидатска степен по политически науки през 2010 г. и докторска през 2019 г..

През пролетта на 2014 г. Пинчук е сред командирите на спецгрупа, която по време на незаконното анексиране на Крим неутрализира и поставя под контрол украинските служби на полуострова. Не след дълго се прехвърля към Донбас, първоначално като съветник по сигурността на Александър Бородай – председател на Съвета на министрите на ДНР. На 17 юли 2014 г. оглавява току-що сформираното Министерство на държавната сигурност на ДНР, където в продължение на 7 месеца изгражда основите на репресивния апарат на квазидържавата, сред които структура за контраразузнаване, филтрация и преследване на проукраински елементи в окупираната част на Донецка област. Той служи последователно при правителствата на Бородай и на Александър Захарченко.

След напускането на поста през 2015 г. се връща в Москва, но остава дълбоко вплетен в руските усилията по отношение на Донбас. Заедно с Бородай създава и оглавява „Съюза на доброволците от Донбас“ – организация, която твърди, че обединява повече от 35 000 активни членове и служи едновременно като ветеранска мрежа и инструмент за вербуване на бойци. Между 2017 и 2021 г. заема и граждански постове – първи проректор, а след това и временно изпълняващ длъжността ректор на Технологичния университет „Станкин“ в Москва.

С началото на пълномащабната инвазия в Украйна на 22 февруари 2022 г. Пинчук отново се връща на бойното поле, този път като полеви командир. През пролетта и лятото на същата година ръководи отряда за специални операции „Център“ в Харковска област, в района на Изюм; от 2023 до 2025 г. командва доброволческия отряд „БАРС-13“, който провежда операции в едни от най-кръвопролитните епизоди на войната – Бахмут, Часов Яр и Торецк. Кариерата му е увенчана със званието Герой на ДНР, два ордена за храброст и орден за заслуги, като самият той е автор на няколко книги. Обект е на международни санкции на ЕС, САЩ и Великобритания заради своята роля за сепаратисткото формирование. Именно тази биография – основател на тайната полиция в ДНР, командир на фронта и публична фигура на ветеранското лоби – го превръща в символна мишена.

Днешният атентат следва да се тълкува като част от една систематична кампания, чийто почерк с течение на времето се изменя, но чиято вътрешна логика остава непроменена дори за ден. Първата вълна от ликвидации застигна полевите командири на сепаратистките републики още преди началото на голямата война. През май 2015 г. в засада край Алчевск загина Алексей Мозговой, командир на бригадата „Призрак“; през декември 2015 г. кола-бомба на бензиностанция уби казашкия командир Павел Дрьомов в деня на сватбата му. На 16 октомври 2016 г. взривно устройство, заложено в асансьора на жилищния му блок в Донецк, разкъса Арсен Павлов, който е по-известен с позивната Моторола; на 8 февруари 2017 г. в кабинета си в Макеевка беше ликвидиран Михаил Толстих – Гиви. Кулминацията дойде на 31 август 2018 г., когато председателят на ДНР Александър Захарченко загина при взрив в кафене в центъра на Донецк. Тук обаче анализът налага предпазливост: отговорност за тази ранна серия така и не беше поета, а Украйна последователно отрича участие, а по част от случаите – особено Моторола и Мозговой – се тиражират хипотези, че са извършени в рамките на вътрешни чистки от самите руски служби, които по това време консолидират хватката си над недисциплинирани полеви командири. За смъртта на Захарченко Москва обвини Киев, който от своя страна отхвърли обвинението.

Втората вълна се разгърна в окупираните територии на Украйна след 2022 г. и започна да носи ясен украински подпис. През юни кола-бомба в Херсон уби Дмитрий Савлученко, отговорен за младежката и спортна политика в окупационната власт; през август при сходен атентат загина Иван Сушко, ръководител на окупационната власт в Михайловка, Запорожка област. Десетки подобни атаки, включително разстрели, бомби и палежи, разтърсиха Мелитопол, Бердянск, Енергодар и Херсон, което превърна сътрудничеството с окупатора в твърде рисковано начинение. Една част от мишените се оказаха късметлии: назначеният от Кремъл за губернатор на Херсонска област Владимир Салдо беше настанен в болница през август 2022 г. при съмнения за отравяне, а губернаторът на окупационната власт в Запорожка област Евгений Балицки все още е жив след няколко неуспешни атентата срещу себе си. Кирил Стремоусов, заместник на Салдо, загина в автомобилна катастрофа през ноември 2022 г., чиито обстоятелства останаха съмнителни.

Третата и най-нова вълна пренесе кампанията дълбоко в руския тил – в Москва и нейните предградия – и удари вече не сепаратистки командири, а висши офицери на руските въоръжени сили. На 17 декември 2024 г. взривно устройство, монтирано на електрическа тротинетка пред жилищен блок уби генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита, заедно с неговия помощник; СБУ пое отговорност. На 3 февруари 2025 г. в елитния комплекс „Алени платна“ взрив в асансьорното фоайе уби Армен Саргсян – основател на проруския батальон „Арбат“, родом от Горловка, Донецка област. На 25 април 2025 г. кола-бомба в Балашиха ликвидира генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб; на 22 декември 2025 г. по същия начин загина генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на Генщаба. А на 9 юни 2026 г., само три дни преди атентата срещу Пинчук, нова кола-бомба в Балашиха – на около 400 метра от мястото на убийството на Москалик – уби шофьора на автомобил, който според непотвърдени данни е превозвал поредния генерал.

Поставен в този ред, атентатът срещу Пинчук ни отвежда до няколко извода – при цялата необходима уговорка, че за момента няма публично известен извършител или поета отговорност. Първо, методологията на кампанията еволюира и това е видимо дори за страничния наблюдател. От разстрели и груби засади в Донбас постепенно тя премина към прецизно заложени устройства – в асансьори, под автомобили, на тротинетки, а от по-рано днес и доставена до прага куриерска пратка. Конкретният избор при Пинчук, пратка от онлайн платформа, сам по себе си е достатъчно показателен, тъй като експлоатира ежедневна логистика, която буди минимално подозрение и срещу която дори отлично обучен силовак е уязвим. Посланието към окупационния елит е недвусмислено: нито разстоянието от фронта, нито бронираната врата гарантират безопасност.

Второ, серията разкрива системен провал на руското контраразузнаване. Фактът, че атентатите се извършват в укрепени комплекси и затворени селища в Московска област – места, проектирани именно да пазят генерали и ветерани на службите – е по-тежко обвинение към работата на ФСБ, отколкото всеки отделен атентат. Пинчук е оцелял само благодарение на бронираната врата, и въпреки периметъра на охрана. Трето, кампанията е част от дълга, документирана линия: подобни целенасочени ликвидации, макар рядко поемайки отговорност, Украйна използва като инструмент за възмездие и деморализация срещу персонажите на окупацията поне от 2022 г. насам. Прецедентът сочи, че тези удари рядко изместват стратегическия баланс, но систематично повишават личната цена на включването към руския проект в Украйна.

Макар и много по-слабо вероятен, случаят може да има и алтернативен прочит. Ранната донбаска серия доказа, че подобни атентати невинаги са украинско дело – разчистване на сметки, борба за контрол върху финансови потоци или друг мотив на руските служби също могат да изпишат този почерк. Като фигура с дълга биография в силовите структури и спорната икономика на доброволческото движение, версията за вътрешни борба не може да бъде изключена напълно, докато липсва поемане на отговорност или резултат от разследването.

Краткосрочните сценарии се разполагат в тесен коридор. Най-вероятното развитие е кампанията да продължи със същия постепенен ритъм – единични удари по знакови фигури, всеки от които носи повече психологическа, отколкото оперативна тежест. По-малко вероятен, но не и невъзможен, е отговор на руския репресивен апарат, включително затягане на режима около ветеранските мрежи и публични фигури на окупацията, съпроводено с показни арести. Ескалационен скок с прибягване към масирани или безразборни удари, е най-малко вероятен като сценарий, тъй като противоречи на досегашната селективна логика на кампанията. Каквото и да установи криминалното разследване в Щапово, атентатът срещу първия шеф на „МГБ на ДНР“ е очевидно доказателство, че за архитектите и символите на руската окупация в Украйна войната отдавна не свършва на фронтовата линия, а ще ги преследва до прага на собствените им домове.

Украйна остави пристанището на Мариупол без ток и притисна сухопътния коридор към Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове нанесоха тази сутрин масиран удар по пристанището на окупирания Мариупол, съобщиха Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна. Зад привидно локалния епизод обаче прозира методична кампания: вместо единичен удар, това е поредния епизод в системния натиск за разглобяване на логистичния гръбнак, по който руската армия захранва целия южен фронт по крайбрежието на Азовско море.

По данни на СБС операцията е била проведена съвместно с 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“, както и местната дирекция на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Донецка и Луганска области и Центъра за специални операции „А“ – звеното, познато като „Алфа“. Съобщава се, че пристанището е служило на руската армия за логистика, както и за незаконен износ на заграбено украинско зърно, въглища и метали към Русия.

Ударът е извел от строя подстанции, радарно оборудване, ремонтни мощности, контролната кула и резервоари за горива и смазочни материали. Поразен е плавателният съд „Lady Augusta“, свързван със „сенчестия флот“. „В резултат на удара пристанището остана без електричество. Способността на Русия да използва Мариупол като логистичен възел е значително ограничена“, гласи съобщението на СБС. Превзет окончателно от руската армия през май 2022 г. след обсадата на „Азовстал“, Мариупол остава един от най-важните логистични възли в Южна Украйна – пункт между окупираните части на Донецка област, полуостров Крим и самата Русия.

Ударът от 10 юни не стои изолиран, а продължава поредица, започнала още през май, когато 1-ви корпус „Азов“ обяви, че далекобойните му операции поставят ключови маршрути в Южна Украйна под огневи контрол, с удари по военната логистика по пътищата, свързващи Мариупол с Таганрог и Волноваха. Публикувани кадри показват украински дронове да проследяват пътния трафик и да поразяват военни цели веднага щом бъдат разпознати по маршрутите на т.нар. сухопътен коридор към окупирания Крим.

Според „Азов“ целта на ударите е лишаването на руската армия от сигурни логистични коридори в Приазовието и избутване на „санитарната зона“ за вражеското снабдяване максимално близо до Русия и окупирания Крим. „Територията на Украйна трябва да се освободи от руски войски. Най-сигурният път към това е изместването на санитарната зона за вражеската логистика по-близо до самата Русия и до окупирания Крим“, обяви корпусът. Следвайки същата доктринална логика, командирът на СБС Робърт Бровди „Мадяр“ формулира обявената от него 25 км огнева зона по фронтовата линия – пояс, в който всяко руско движение автоматично се превръща в цел.

Отвъд инфраструктурата на самото пристанище украинските дронове преследват и корабите във водите край окупираното крайбрежие. На 5 юни Бровди, командир на СБС от 3 юни 2025 г. и носител на званието „Герой на Украйна“, причислен към списъка на издирваните от Кремъл „терористи“, съобщи, че неговите подразделения са поразили 5 кораба в окупираните територии. Ударите са нанесени в пристанищата на Мариупол и Бердянск, както и в крайбрежните води на окупираните райони, от личния състав на 1-ви отделен център на СБС. Сред поразените цели е имало товарни кораби и танкер. По думите на Бровди те са участвали в „скритата кражба на украинско зърно“ и са пренасяли военни товари и гориво. Такива кораби, добави той, „вече нямат дългосрочна оцеляемост като големи, относително неподвижни цели“.

Към морските и пристанищни цели украинските сили все по-плътно вписват и нови ударни платформи. Наскоро 412-та бригада „Немезис“ на СБС разкри детайли за местно разработен дрон с името MORRIGAN, който според звеното вече се използва за удари срещу руската военна логистика по ключовите маршрути между окупирания Мариупол и Крим. MORRIGAN е ударен дрон със неподвижна конфигурация на крилата, създаден с помощта на оператори от 412-та бригада, описван като платформа от среден клас, проектирана да действа в оперативна дълбочина – далеч зад руските линии, по магистрали като Р-280, която свързва Мариупол с Крим. Към края на май бригадата разпространи кадри от удари по руски военни камиони по магистралата Мариупол – Мелитопол – Симферопол, а според публикациите ѝ дронът дори участва в множество операции в Крим, където е поразил елементи на руската мрежса за ПВО и спомагателна военна инфраструктура.

Поредицата от удари очертава желязна оперативна логика: систематично превръщане на азовското крайбрежие от сигурен тил в силно оспорвана зона. Сухопътният коридор, изграждан от пролетта на 2022 г. след падането на Мариупол, Бердянск и Мелитопол, ѝ позволи да свърже по суша Ростовска област и Кримския полуостров, с което заобиколи уязвимия Кримски мост. Пристанищата на Азовско море и каботажното корабоплаване по тях са морското рамо на същата тази система. Украинската кампания – дронове срещу подстанции, контролни кули, морски дронове и ударни платформи срещу кораби и колони – няма за цел да превземе територия, а да задуши пропускателната способност: оскъпяване на всеки тон гориво и боеприпаси, който минава през Приазовието, и принуждаване на руското командване да разпръсква и прикрива онова, което доскоро се движеше безгрижно.

Границите на този подход обаче са също толкова реални, колкото и успеха му. Изваждането на едно пристанище от строя ограничава, но не прекъсва коридора: Русия запазва железопътния възел при Волноваха, крайбрежната магистрала и Кримския мост като алтернативи, поради което оценката за „значително ограничена“ способност остава най-вече украинска претенция, измервана с дни или седмици, а не трайно прекъсване. Именно затова украинското военно командване говори за изместване на санитарна зона, а не за освобождаване – признание, че инструментът поразява логистика, но не държи терен. В тази рамка ударът по Мариупол от 10 юни се вписва в дългосрочна линия: войната все по-системно се пренася в дълбокия тил на окупатора, а бреговете на Азовско море, доказали се като сигурна руска отсечка през последните четири години, се превръща в участък, по който нито един кораб, конвой или подстанция вече не може да се намира безопасност.

Украински дронове нанесоха серия от удари във Вуглегорск.

🇺🇦🔥🇷🇺 Голям пожар обхвана електрическа подстанция в Вуглегорск, град в окупираната Донецка област, след като през малко над час серия от удари засегнаха града – епизод, който се вписва в продължаваща украинска кампания срещу енергийните и логистични възли на руския тил в Донбас.

Според публикации на украински мониторинг канали, пожарът е предшестван от съобщения за експлозии край жп инфраструктура и край самата подстанция. Градът вече отчете експлозии в началото на юни, докладвани от агрегатора Liveuamap на 2 юни. Генералният щаб на Украйна не е оповестил официално ударите, а до момента няма обявени данни за пострадали или за мащаба на щетите.

Вуглегорск е малък индустриален град в Донецка област, който заедно с близкия жп възел Дебалцево падна под руска окупация още през февруари 2015 г. Непосредствено до него се намира Вуглегорската ТЕЦ в Светлодарск. Според данни на енергийния регистър Global Energy Monitor най-голямата ТЕЦ в Украйна, с обща мощност 3600 мегавата и 7 блока, въведени в експлоатация между 1972 и 1977 г. Дотогава собственост на държавния холдинг „Центренерго“, централата премина под руски контрол през лятото на 2022 г. Снабдяването ѝ с въглища зависи традиционно от жп доставки, което обвързва тясно енергийната и транспортната инфраструктура в района.

Именно тази обвързаност придава тежест на поразените обекти. Подстанциите захранват както потребителите сред местното население, така и инфраструктура, обслужваща присъствието на окупационните сили в региона, а жп линиите в Донбас остават основната артерия за движение на гориво, въглища и военни товари. Поражение, извадило от строя подстанция близо до жп възел, засяга не изолиран обект, а пресечната точка на две зависими една от друга системи.

Ударът по Вуглегорск се вписва в установения през последната година модел на систематично унищожаване на електрозахранващи и железопътни възли в окупираните територии и погранични руски области. Оперативната логика на тази стратегия е да повиши цената за руските сили на удържането на тила, поради което самият пожар в подстанция тежи не със собствения си мащаб, а поради мястото си в тази последователност: всеки изваден от строя възел усложнява едновременно снабдяванетото с електроенергия и логистиката в зона, чиято стойност за руските сили е именно в това, че свързва фронта с дълбокия тил.

Руската авиация бомбардира Костантинивка с бял фосфор.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Видео, заснето от разузнавателен дрон на сборна бригада „Хижак“ към отдел „Патрулна полиция“, показва как десетки горящи елементи на фосфорни боеприпаси се изсипват върху жилищни квартали на град Костянтинивка в Донецка област – част от крепостния пояс на украинската отбрана в Донбас, където уличните битки продължават от половин година насам. Записът, направен от оператор на дрон с позивна „Аврора“, беше публикуван от Националната полиция на Украйна, която квалифицира удара като военно престъпление.

Белият фосфор се самозапалва при контакт с кислород и гори при изключително висока температура. Неговото действие не се ограничава до зоната на удара – десетки горящи елементи се разпръскват върху широка площ и възпламеняват всичко, върху което попаднат. Местата на попадение се превръщат в бързо растящите огнища на пожар. Падащите светещи частици, характерен визуален почерк на този вид боеприпас, се откроява на видеото. До момента украинските власти не са обявили данни за жертви и пострадали в резултат на конкретния удар.

Употребата на фосфор далеч не е изолиран случай. 28-а отделна механизирана бригада е документирала голям брой удари с този вид забранени боеприпаси в рамките на града, по данни на обществената медия „Суспилне“. В по-широк план Украйна и международни организации обвиняват руската армия в многократна употреба на бял фосфор още при настъплението срещу Киев през февруари и март 2022 г. и през месеците на сражения за Мариупол и Бахмут.

Този епизод се вписва в цялостната тенденция за прилагане на забранени или ограничени боеприпаси срещу цели в населена среда, въпреки че категориите са различни. По данни на Генералния щаб на ВСУ само през май руските сили са приложили опасни химически вещества 237 пъти – предимно сълзотворните агенти CS и CN в гранати от тип К-51 и РГ-Во или импровизирани контейнери, най-често пускани от дронове – за целия период на пълномащабната война документираните случаи надхвърлят 13 300. Тези данни обаче се отнасят до химически нервнопаралитични вещества, не до запалителния фосфор: става дума за два отделни класа оръжия, обединени единствено от това, че се прилагат срещу цели в гъсто населена среда.

Самата квалификация „забранен“ заслужава прецизиране, защото именно там се крие същината на твърдението за извършено военно престъпление. Белият фосфор не се категоризира като химическо оръжие по смисъла на Конвенцията за забрана на химическото оръжие – той поразява чрез топлина и пламък, а не чрез токсичност, поради което остава извън нейния обхват. Неговата употреба се урежда чрез Протокол III към Конвенцията за определени конвенционални оръжия, който се отнася до всички запалителни оръжия. Този протокол не въвежда пълна забрана, а забранява ударите със запалителни оръжия по цивилни лица и обекти и ограничава употребата на боеприпаси, пускани от въздуха, срещу военни обекти, разположени сред струпване на цивилно население. Правната тежест следователно не произтича от самото вещество, а от обстоятелствата на употребата – десетки горящи елементи, спуснати директно върху жилищни квартали. Съществува и доктринален спор дали фосфорът изобщо попада в обхвата на Протокол III, доколкото формално е предназначен преди всичко за димни завеси и осветяване; именно тази вратичка от години насам усложнява подвеждането на удари като този от видеото под международна отговорност.

Костянтинивка остава един от най-оспорваните точки на фронта, където се водят някои от най-ожесточените сражения. Наблюдатели описват града като част от гръбнака на украинската отбрана в Донбас и като портал към останалата част от Донецка област, а боевете се водят на ниво отделни квартали, с взаимно проникнали позиции и сива зона по покрайнините. В подобни оперативни условия системното заснемане на обстрела от въздушното разузнаване изпълнява двойна функция – оперативна и доказателствена: всеки документиран с дрон случай попълва базата данни с доказателства, върху която украинската прокуратура и международни разследващи органи изграждат досиетата за военни престъпления.

Сателитен анализ: 97.4% от многоетажните сгради в Бахмут са напълно разрушени.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Сателитен анализ на Бахмут – украинският град, който попадна под руска окупация през май 2023 г. след тежка 10-месечна битка, сочи, че 97,4% от многоетажните жилищни сгради в него са разрушени, което го превръща в поредния градски район, напълно заличен от руската инвазия в страната.

Независимото издание „Вот Так“ анализира публично достъпни сателитни изображения, датиращи от октомври 2024 г. с които извърши оценка на състоянието на 344 жилищни сгради на 3 или повече етажа в града.

До началото на войната Бахмут беше административен център на едноименния район в Донецка област, чието население надхвърляше 70 000 души. Градът беше ключов хъб за добив на сол, преработка на цветни метали и машиностроене.

Москва започна масирана кампания на артилерийски обстрел срещу града през май 2022 г. През август същата година руските сухопътни войски и ЧВК „Вагнер“ предприеха координирани щурмове. Украйна загуби контрола върху центъра на Бахмут към средата на април 2023 г. Русия обяви пълен контрол на 20 май – факт, който беше признат и от украинското командване десетина дни по-късно.

От 344 оценени сгради, 6,7% са изравнени със земята – невъзстановими руини, при които по-голямата част от носещата маса е рухнала, като в някои случаи е останало да стърчи само едно отделно стълбище.

Едва 2,6% са запазили някаква функционална форма. Основната част от изследвания жилищен фонд попада в междинната категория: сгради със срутени крила, етажи или цели конструктивни секции, които все още стоят като полуразрушени корпуси.

Западните квартали „Юбилейни“ и „Самолет“ са понесли най-тежки загуби, тъй като през последните месеци на сраженията високите жилищни блокове бяха превърнати в пехотни опорни пунктове и огневи позиции и от двете воюващи страни.

Мащабът на унищожението отразява характера на битката, която се опираше на масиран артилерийски обстрел и вълни от пехотни атаки – модел, който по-късно се промени по целия фронт, тъй като развитието на войната с дронове намали необходимостта от толкова тотално изравняване на градската среда.

До октомври 2025 г. официалният регистър на щетите в Украйна е вписал към 16 300 имота в рамките на Бахмут, покривайки 82% от подадените искове. През юни 2024 г. заместник-ръководителят на военната администрация на града Александър Марченко заяви пред „Вилне Радио“, че 99% от всички жилищни структури са унищожени, включително близо 15 000 частни къщи. Той описа топлофикационната, енергийната, газовата и водната мрежа на града като напълно унищожени.

Окупационните власти не са предложили никакъв надежден план за възстановяване през трите години, откакто градът е под техен контрол. Първоначалните предложения реконструкцията да бъде финансирана от бюджета на Република Татарстан не доведоха до нищо.

Денис Пушилин, ръководител окупационните власти в Донецка област, предложи руините да бъдат запазени като мемориални обекти, по примера на Волгоград (Сталинград в годините на Втората световна война).

Към днешна дата няма информация в града да е останало население. През април 2025 г. руски военнослужещи боядисаха уличните стълбове по опустошените улици в цветовете на руския трикольор, с което отбелязаха Деня на победата.

Действията на Русия с разрушените жилища в други окупирани украински градове създават мрачен прецедент. Строителните отпадъци от съборените блокове в Мариупол бяха преработени в 100 000 тона натрошен камък, който беше използван за пътно строителство в окупираните региони на Украйна. Разследващи предупредиха, че материалът вероятно съдържа човешки останки от загиналите по време на битката за града.

Млада жена от Москва се оплаква от липсата на работа и „цени в космоса“ в окупирания Мариупол.

🇷🇺 Telegram каналът „Мариуполь Сейчас“, който агрегира съдържание, свързано с окупирания Мариупол, публикува кратко видео на жена от Московска област, преместила се в Мариупол, която се оплаква, че в града на практика липсва работа, и потвърждава, че цените на хранителни и други стоки там надхвърлят тези в руската столица.

Конкретният канал е описан в картографията на руско- и украиноезичните мрежи в Telegram на Atlantic Council и Open Minds като част от проукраинската мрежа за информационна съпротива в окупираните територии. Сходни видеа от руски преселници, които изразяват разочарование от живота в окупираните украински региони, често изтичат онлайн.

Причините, заради които подобни оплаквания възникват, е отлично документиран от поредица международни и регионални издания. В материал от 24 февруари The Moscow Times нарече четирите години под руска окупация  „системна деградация“ на икономиката на Източна Украйна и отбелязва, че намирането на работа в Мариупол е изключително трудно дори за новодошли заселници. На 29 април регионалното украинско издание 0629.com.ua съобщи за масови оплаквания на строителни работници в Мариупол от невъзникнали или забавени плащания от руски строителни компании – системен проблемът, засегнал вече няколко предприятия.

Преселническата политика на Москва спрямо окупираните територии е друга утвърдена линия, довела до тази ситуация. По данни на украински държавни и експертни източници, цитирани от Euromaidan Press на 19 април, руски федерални структури – „Единен институт за пространствено планиране“ и развойната корпорация ВЕБ.РФ – са разработили план за преселване на около 114 000 руски граждани в окупираните региони до 2045 г. Като част от тази политика Мариупол действа като приоритетна точка. Според материал на New Voice of Ukraine от 6 май около 75% от апартаментите в града вече са купени от руски граждани, предимно от Москва и Московска област; покупките се стимулират с държавно субсидирана ипотека от 2% за 30 години – режим, какъвто никъде в Руската федерация не е достъпен, където пазарните ставки започват от 8% и нагоре.

Едновременно с това вътрешният пазар на труда се намира под засилен натиск. На 16 април The Moscow Times цитира предупреждение от управителя на Централната банка на Руската федедерация Елвира Набиулина за безпрецедентен дефицит от около 2,5 милиона работници в страната. Това допуска прочит, че субсидираното пренасочване на преселници към окупираните територии не е придружено от съответен пренос на работни места – там, където жилищната инфраструктура се изгражда с държавни средства, икономическата база за заетост остава ограничена, а потребителските цени се влияят от прекъснати или скъсени вериги за доставки.

Обобщеният прочит на видеото е, че личното свидетелство отговаря модел, с който жилищната политика върви напред с административни средства, докато икономическата основа в Мариупол не е възстановена до степен, която да поддържа стандарта на живот, очакван от московски преселник.

Украински удар порази център за сглобвяване на дронове и обучение на пилоти.

🚨 Украински удар порази комплекс на шахта №9 „Ударник“ в град Снижне, окупираната територия на Донецка област, при което на територията на обекта избухна силен пожар. Според анализ от екипа на АСТРА, става дума за сградите на ул. „Ломоносов“ 40, открити по кадри, публикувани от очевидци. Според украинската група „Кибер Борошно“ там са функционирали работилници за сглобяване на безпилотни апарати и център за подготовка на оператори.

Шахта „Ударник“, известна още като шахта №9 към обединение „Снежноеантрацит“, спира добива на въглища преди повече от 10 години, а след 2015 г. започва поетапно закриване. Комплексът на въпросния адрес включва типична съветска индустриална инфраструктура – административни помещения, инженерни звена, съблекални и обслужващи сектори. След колапса индустрията за добив на въглища в окупираните части на Донбас редица такива обекти постепенно бяха преустроени за други нужди. Украински и руски наблюдатели нееднократно са коментирали употребата на изоставени индустриални площадки за логистични, складови и военни цели.

Снижне пада под руска окупация още през 2014 г. и през годините се превръща в дълбок тилов район за руските въоръжени сили. Градът придоби популярност във връзка с международното разследване за свалянето на полет MH17, което установи, че именно от този район е бил придвижен зенитно-ракетният комплекс „Бук“, използван срещу самолета на Malaysia Airlines през юли 2014 г. През последните месеци Снижне все по-често попада под прицел на украинските далекобойни удари с дронове, насочени към обекти, които Киев и независими експерти по OSINT свързват с руската инфраструктура за производство, поддръжка и обучение на безпилотни системи.

До момента няма потвърдени сведения за жертви и поражения извън ударения комплекс. Публикуваните кадри показват мащабен пожар и плътен дим над сградата, но липсват независими данни относно дейността, която на практика се е провеждала вътре към момента на удара. АСТРА се ограничава до геолокация и потвърждение на пожара, без да прави изводи за конкретното предназначение на обекта. Твърдения за производствен капацитет за дронове и обучителен център идват само от „Кибер Борошно“ – достоверен източник с изграден авторитет в OSINT средите, което е равносилно на потвърден от втори независим източник. Руски официални структури не пожелаха да коментират публично предназначението на обекта.

Атаката се вписва в цялостната украинска стратегия от пролетта на 2026 г. срещу инфраструктура в дълбокия тил на руската програма за дронове. Вместо да се концентрира единствено над прехващането на дронове във въздуха, Киев все по-често се стреми да поразява производствените и логистичните звена зад тях – заводи, складове за компоненти, ремонтни бази и центрове за подготовка на пилоти. Сред вече атакуваните цели са индустриалната зона Алабуга в Татарстан и редица обекти в окупираните територии. Украински експерти бяха многократно убедени, че загубата на обучени пилоти може да има по-дълготраен ефект от унищожаването на техника, заменяна за IDF сравнително.

През зимата украински удари многократно засягаха обекти в окупираните части на Донецка и Луганска област, които общността свързваше с ремонт, склад или асемблиране на безпилотни системи. Използването на бивши индустриални предприятия за подобни дейности позволява на руските сили да разпръснат критични обекти в широк периметър широка мрежа от обекти, вместо да я концентрират в големи военни бази. Изоставените шахти и заводски комплекси предлагат готова електрозахранваща, транспортна и складова инфраструктура, което ги прави подходящи за подобна адаптация. В същото време тяхното местоположение често е добре известно и лесно проследимо чрез сателитни изображения и публични карти.

Показателен е и начинът, по който информацията за удара се разпространи в OSINT средата. АСТРА публикува визуално потвърждение и геолокация на обекта чрез кадри от очевидци, докато „Кибер Борошно“ добавя оценка за предполагаемото военно предназначение на комплекса. Подобен модел се наблюдава все по-често през последните години — независими OSINT екипи публикуват предварителни анализи и идентификация на цели още преди официални изявления от украинския генерален щаб.

Случаят със Снижне отразява и по-широк икономически процес в окупираните територии. Голям брой стари индустриални активи от съветската епоха — въгледобивни шахти, металургични предприятия и ремонтни бази — постепенно се превръщат в резервна инфраструктура под контрола на окупационните администрации. Използването им позволява по-ниски разходи и бързо адаптиране към военни нужди, без необходимост от изграждане на нови съоръжения. Но същевременно подобни обекти остават уязвими за украинско разузнаване и далекобойни удари именно заради фиксираното си местоположение и наличната индустриална инфраструктура.

На този етап остават възможни две основни интерпретации на удара. Ако впоследствие се появят допълнителни доказателства — вътрешни кадри, документи или признания от руски военни източници — това би затвърдило тезата, че е бил поразен реален елемент от руската мрежа за производство и обучение, свързана с дронове. При липса на подобни потвърждения инцидентът може да остане класифициран като удар по административен обект без ясно доказано военно предназначение. Засега наличната информация по-скоро подкрепя първата версия, макар доказателствата да не са окончателни.

По-широката тенденция е ясно очертана: украинските удари по цели в окупираните територии все по-често се насочват към инфраструктура, поддържаща руската война с дронове, а не само складове и щабове, а и производствени, ремонтни и обучителни звена. Шахта „Ударник“ е пореден пример как бивши граждански индустриални обекти постепенно се превръщат в част от военната логистика и съответно — в легитимни цели в рамките на конфликта.

Костянтинивка през май 2026 г: украинска бригада документира системното заличаване на града.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Щурмова бригада „Лют“ към Националната полиция на Украйна публикува на своя канал в Telegram визуална хроника на състоянието на Костянтинивка – индустриален град в Донецка област, разположен на около 20 км северозападно от Бахмут – друг град в областта, който се намира под руска окупация от 20 май 2023 г.

В публикацията се описва състоянието на бензиностанция от веригата ОККО, превърнала се в неформален пункт за военни и доброволци, отправили се към позициите си: място, в което се купуваше кафе и храна преди и след излизане на фронта. Авторът отбелязва, че познатите улици, кръстовища и магазини, превърнали се в опорните точки на градската среда, са били заличени квартал по квартал, сграда по сграда, а днес градът е почти празен.

Градът е сред четирите ядра на агломерацията Славянск–Краматорск–Дружкивка–Костянтинивка – последната голяма градска зона под украински контрол в Донецка област, която преди войната обхващаше над 350 хиляди жители. Самата Костянтинивка наброяваше около 67 хиляди души в навечерието на пълномащабната инвазия, разположена на пресечната точка на магистрала Н-20 (Донецк–Славянск) и жп линия, захранвала складовете в украинския тил в Часов Яр и Бахмут.

През 2023–2024 г. градът пое функцията на водещ логистичен възел за украинските въоръжени сили, отстъпили последователно от Соледар (януари 2023), Бахмут (май 2023), Авдеевка (февруари 2024) и части на Часов Яр, а през 2025 г. – Торецк. Именно това го превърна в приоритетна цел на руските удари с управляеми авиобомби, артилерия и дронове с увеличен радиус.

Хроничното разрушаване на града следва модел, документиран по-рано в Бахмут, Авдеевка, Часов Яр и Торецк: руската тактическа авиация нанася масирани удари с авиобомби с калибър 500–1500 кг, изстрелвани от Су-34 извън зоната на ефективна работа на украинската ПВО, докато наземните части правят опити да напредват през руините.

Подходът прави задържането на градска отбрана непропорционално скъпо, доколкото всяка концентрация на жива сила и техника може да бъде открита и поразена за минути. Месеци наред тези удари по Костянтинивка са документирани от украинската областна военна администрация и от мониторингови групи; на 6 септември 2023 г. руски ракетен удар по централния пазар на града отне живота на 17 цивилни.

Повсеместното опиране на този модел не е просто тактически избор, а резултат от структурно ограничение на руската армия. След първите шест месеца от пълномащабната инвазия тя на практика загуби своята способност за маневрени операции в обединени родове войски – бронирани колони, въведени без ефективно разузнаване и защита против дронове в Мариупол, Северодонецк и Соледар, бяха задържани или унищожени от украинските противотанкови средства и инженерни прегради. От втората половина на 2022 г. насетне всеки нов фронтален опит за пробив на укрепен градски район – Бахмут, Угледар, Авдеевка, Часов Яр, Торецк – приключва с месеци отлагане и непропорционални загуби в жива сила и техника.

Алтернативата, която руското командване откри, е предварително изравняване на града с авиационни бомби и артилерия, последвано от инфилтрация с малки пехотни групи – тактиката на „двойки и тройки“. Подходът не предполага реална оперативна способност за превземане на функциониращ град, а единствено на руините му. Костянтинивка попада в същата матрица: преди фронтално настъпление тя беше напълно заличена от лицето на земята.

Кадрите, публикувани от „Лют“, се вписват в тенденцията на украинските регионални власти да издават все по-широки зони на принудителна евакуация в Донецка област. От лятото на 2023 г. областната военно-гражданска администрация задължи евакуация на семействата с деца, по-късно разшири мярката към социално зависими групи и в крайна сметка призова всички цивилни да напуснат градовете в обхвата на управляемите авиобомби.

Костянтинивка, преди войната център на индустрия от стъкло, шамот и металургия, поетапно изпразни своите жилищни квартали. Точни оценки за оставащите цивилни към днешна дата не са публично известни, но самото описание към видеото „почти празен“ съвпада с предишни данни на градската управа за десетки хиляди души евакуирани и хиляди останали, концентрирани предимно в по-устойчивите квартали в северната част на града.

Стратегическата стойност на „крепостния пояс“ Славянск–Краматорск произтича от това, че той представлява политическата цел, поставена в изявленията на руското ръководство от 2022 г. насам – контрол върху Донецка област в административните ѝ граници. Костянтинивка е южната порта на този пояс: пробив или нарушаване на нейната логистична функция предполага засилен натиск върху Дружкивка и Краматорск по оста на Н-20.

Системното разрушаване на града, независимо от темпото на наземно напредване, намалява неговата стойност като защитен периметър и принуждава украинското командване да изтегли мрежите за снабдяване, медицинска евакуация и ремонт на бронирана техника по-навътре, към Краматорск и Славянск.

 

Голяма пехотна група от над 20 руски военнослужещи беше унищожена между Бахмут и Часов Яр.

🇺🇦🇷🇺 24-та отделна механизирана бригада „Крал Данило" на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че нейни подразделения, в координация с 427-а бригада на безпилотни авиационни системи „Рарог" са унищожили голяма руска пехотна група в подстъпите към Часов Яр в Донецка област.

Според изявление в официалния канал на бригадата в Telegram, над 20 военнослужещи от руската армия са се придвижвали през открито поле между Бахмут и Часов Яр, когато са били засечени от украинското разузнаване и са били подложени на последователни попадеиня от артилерия и камикадзе дронове. Бригадата описа своята операция като „съгласувана", без да уточнява използваните системи или продължителността на целия контакт.

Към публикуваните кадри беше приложен и фрагмент, заснет с екшън-камера GoPro от страна на самите руски военнослужещи. Кадрите са попаднали в украинските редици и са включени в официалното комюнике на 24-та бригада. Подобни трофейни записи имат двойна информационна функция: документират ударите за украинска аудитория, но в същото време имат психологическо въздействие към руската такава, доколкото демонстрират резултата от оперативно решение, взето от руското командване.

Часов Яр е разположен на възвишение западно от Бахмут с надморска височина от 230 метра, което осигурява контрол върху подстъпите на агломерацията Краматорск–Славянск – един от последните неокупирани градски центрове в северната част на Донецка област. Бахмут бе превзет от руската армия на 20 май 2023 г. след близо 9 месеца сражения, основно с участието на ЧВК „Вагнер". От началото на 2024 г. Часов Яр е обект на устойчиви руски щурмове. Зоната се характеризира с плътно покритие от средства за разузнаване и поразяване от двете страни, което прави всяко движение на пехота и техника в открития терен изключително смъртоносни.

24-та отделна механизирана бригада „Крал Данило" е създадена през 1992 г. с пункт за постоянна дислокация Яворов в Лвовска област. Формацията носи името на галицко-волинския крал Данило от 2018 г. насам. Тя взима участие в бойните действия в Донбас без прекъсване от 2014 г. насам. 427-а бригада на безпилотни авиационни системи „Рарог" е част от специално обособения род войски, наречен Сили на безпилотни системи (СБС), който беше учреден с указ на президента Володимир Зеленски от 6 февруари 2024 г. и обединява профилирани звена за управление на безпилотни летателни апарати и наземни роботизирани платформи.

Описаният епизод илюстрира типичния шаблон на взаимодействие от страна на украинската защита в следната последователност „разузнаване – артилерия – дрон", който се институционализира в публичните оперативни доклади от началото на 2024 г. Особеност в конкретния случай е придвижването през открит терен на пехотна група, наброяваща над 20 души – модел, който се отклонява от наложената практика на разпръснати групички по 2-3 души в зони с висока плътност на дронове и обичайно се свързва с проблеми в подготовката на личния състав, в комуникацията при смяна на позиции или натиск от командването за изпълнение на задачата в кратки срокове.

❗️ DISCLAIMER: Content presented by Frontline Monitor is intended solely for news reporting and analytical purposes under the principles of fair use. Footage of armed groups or conflict are shown strictly for public interest and documentation purposes. Frontline Monitor does not endorse, support, or promote any form of violence, extremism, or hate.

Кремъл с ултиматум за преговорите: Изтегляне от Донбас или продължаване на ударите по Украйна.

🇷🇺 Кремъл съобщи, че не смята да участва в следващ кръг от тристранните преговори за прекратяване на войната между Русия и Украйна, освен в случай че украинската армия не се изтегли изцяло от останалата територия на Донецка област.

Според публикация на агенция УНИАН, публикувана на 7 май, в момента Кремъл разглежда като непродуктивни по-нататъшните дипломатически дискусии при текущите обстоятелства.

„Всички разбират, включително бих казал и украинските преговарящи, че сега Киев трябва да предприеме само една сериозна стъпка, след която, първо, военните действия ще бъдат прекратени, и второ, ще бъдат отворени перспективи за сериозна обсъждане на бъдещото дългосрочно уреждане“, каза съветникът на руския президент Юрий Ушаков, отбелязвайки, че докато не се постигне споразумение за изтегляне на войските, „убеждаването един друг до голяма степен е губене на време“.

Изявлението илюстрира ултиматума, поставен от Кремъл, според който трябва да бъдат изпълнени специфични условия относно териториалния контрол, преди да изобщо да може да бъде подновен какъвто и да е формален диалог, насочен към трайно уреждане на конфликта.

Последните изявления, пристигащи от руската столица, подсказват, че Кремъл не вижда смисъл в ангажирането на дипломатическия фронт, докато Украйна не изпълни нейните териториални изисквания. Въпреки това, такива твърдения за търсене на „дългосрочно уреждане“ биват директно опровергани от засилената военна агресия на терен.

Докато служители на Кремъл отхвърлят мирните преговори като непродуктивни, руската армия продължава да провежда непрекъснати удари по цивилната инфраструктура на Украйна.

На 6 май руската армия предприе нова вълна от атаки с дронове камикадзе, балистични и крилати ракети в цяла Украйна, въпреки „режима на тишина“, официално влязло в сила от полунощ. Командването на украинските ВВС съобщи, че руската армия е атакувала няколко украински области, като Запорожие, Харков и Днипро, в рамките на което е изстреляла най-малко 100 дрона и 3 ракети.

В Харков дрон е ударил частен дом и е ранил двама души, докато друг удар в Сумска област е поразил цивилен автомобил, убивайки една жена. Министърът на външните работи Андрий Сибига заяви, че тези действия демонстрират отхвърлянето от страна на Москва на истинските дипломатически усилия и мирни инициативи.

Краматорск: майка пази детето си под короната на дърво, докато руски дронове и авиобомби прелитат над тях.

🇺🇦 В Краматорск майка прегръща детето си и го прибира към основата на дърво в местен парк, докато над тях в небето се чува характерния звук на руски камикадзе дрон, изпратен да пролива невинна украинска кръв. Само секунди по-късно три управляеми авиационни бомби (КАБ) преминават с вой над главите им. Сцената е документирана от украинския фотограф Ян Доброносов, кореспондент на вестник „Телеграф", който работи в града след поредния руски удар по централната му част.

Доброносов идва в Краматорск след удара от 5 май, когато след 17:00 ч. руските въздушно-космически сили хвърлят върху центъра на града три авиационни бомби от типа ФАБ-250, оборудвани с универсални модули за планиране и корекция (УМПК). Това е свободно падащ боеприпас с тегло 250 кг и 100 кг взривен заряд. Модулът добавя сгъваеми крила и инерциална навигация, позволяващи плъзгане от десетки километри извън обхвата на повечето зенитно-ракетни комплекси и осигуряващи директно увеличаване на точността спрямо класическо свободно падане.

По официални данни, цитирани от украински медии и потвърдени от местната администрация, ударът отнема живота на най-малко 6 души, а още 13 са ранени. Поразени са поне 16 жилищни блока, 4 сгради на учреждения, 2 обществени сгради и 14 автомобила. Общинските власти обявиха вчерашния 6 май за ден на траур.

Доброносов документира как местни жители, въпреки продължаващата заплаха от нов руски удар, заковават с шперплат счупените прозорци, разчистват овъглени автомобили и изнасят отломки от входовете с непоправим оптимизъм. Наред с тези превърнали се в рутинни действия, майката с детето се укрива под короната на дърво насред парка: листната корона остава един от малкото методи за прекъсване на визуалния канал на оператора на FPV дрона и създават физическа преграда, която може да предпази човек от леки осколки. За населението в украинските градове близо до фронтовата линия в Донбас дървото отдавна не е метафора, а първичен инстинкт за самосъхранение – особено когато сирената за тревога идва твърде късно, за да остане време за слизане до мазе.

Краматорск се намира в Донецка област на около 25 км северозападно от Костянтинивка, където руската армия води настъпателни действия от есента на 2024 г. Заедно с близкия град Дружковка той остава ключов елемент в т.нар. „крепостен пояс“ с четири града (Костянтиновка, Дружковка, Краматорск и Словянск), последния рубеж с административни и логистични опори на украинската армия в северната част на региона. Систематични удари с авиационни бомби по жилищни и социални обекти в този район започват през 2023 г. с масовото оборудване на свободно падащите авиационни бомби с УМПК.

Самият Краматорск преживя един от най-опустошителните си удари през април 2023 г. Тогава руска балистична ракета „Искандер" порази ресторант в центъра на града, отнемайки живота на 13 цивилни, сред които 3 дечица. Оттогава честотата на ударите расте успоредно с бавното приближаване на руските войски на запад от Бахмут. Към настоящия момент авиационните бомби са станали основна заплаха за украинския тил в близост до фронта и краткото време между засичането на пуск и попадението прави почти невъзможна организирана евакуация на цивилни и обезсмисля стандартния алгоритъм „сирена–укритие".

Появата на руски камикадзе дронове над централната част на града е сравнително нов елемент в заплахата към него. В предходните етапи на войната FPV-операторите поразяваха основно цели в непосредствена близост до фронтовата линия. Въвеждането на дронове с оптично влакно 2024 и 2025 г. ретранслатори и подобрен обхват разшири радиуса на действие на руските рояци от дронове, приближавайки ги до тиловите градове в региона. Подобен модел на целенасочено и систематично поразяване на цивилни в градска среда, вече е документиран на ежедневна база в Херсонска област, където украинските власти и международните организации регистрират стотици напълно съзнателни и хладнокръвни удари в целенасочена кампания за избиване на местните жители.

Мащабен пожар в „Азовстал" в окупирания Мариупол, съмнения за поразена руска база в комплекса.

🔥 Мащабен пожар избухна днес следобед в металургичния комплекс „Азовстал" в окупирания Мариупол, според публикации на местни канали в Telegram. Гъст черен пушек е видим от всички квартали на града, според данни на „Мариуполь сейчас“ и местни жители, публикували кадри от различни точки на града.

Според първоначалните оценки пожарът е възникнал в зона, в която руските окупационни части поддържат военна база с разположена техника. Официално потвърждение от украинската страна – СБУ, ГУР или кабинета на кмета Вадим Бойченко – все още не е публикувано към момента на писане на този материал.

„Азовстал" се намира под руска окупация от 16 май 2022 г., когато последните защитници от полка „Азов" и 36-та морска пехотна бригада получиха заповед да прекратят отбраната. След превземането му от окупационните сили, те постепенно превърнаха разрушения металургичен гигант в логистичен и оперативен възел. По данни на Euromaidan Press от юли 2025 г. Русия е създала поне две военни бази в рамките на комплекса, които използват прикритието на промишлените структури за съхранение на военна техника, складове за боеприпаси и временни казармени помещения. Посочените обекти са документирани като цели за украински удари през цялата 2025 и 2026 г. – през март 2026 г. украински дронове удариха руска база в покрайнините на Мариупол, а през март 2025 г. партизаните на „Маріупольський Спротив" подпалиха друга руска база в града и унищожиха няколко превозни средства.

Визуалният анализ на кадрите, публикувани от местни канали в Telegram, показва гъст черен пушек, типичен за горене на горивно-смазочни материали, гуми или нефтени продукти. Структурата на комплекса – промишлени халета, комини и оголени метални конструкции – е различима на снимките и отговаря на западния периметър на „Азовстал". Към момента на публикуване няма кадри, които да показват момента на удар или експлозия, което не позволява еднозначно отделяне между сценариите за удар с дрон или ракета, саботажна акция на партизани или вътрешен инцидент с боеприпаси.

Предисторията на партизанската дейност в Мариупол подкрепя сценария за нападение от украинска страна. Координационният център на украинската съпротива поддържа активна мрежа в окупирания град, която през последните 18 месеца извърши серия от поразяващи акции – на 13 август 2023 г. „Маріуполь.Спротив“ съобщи за унищожаването на руска база с поне 10 убити окупатори, а на 23 март 2025 г. партизаните подпалиха руска база и унищожиха няколко превозни средства.

Петро Андрющенко, директор на Центъра за изследване на окупацията към Министерство на реинтеграцията на Украйна, потвърди в реално време поне 4 различни инцидента в района на „Азовстал" през последните месеци. Освен това са документирани украинските удари с дронове и крилати ракети „Storm Shadow“ срещу логистични възли в Мариупол още през май 2023 г., когато три ракети унищожиха руска база на територията на комплекса.

Тактическото значение на пожара подлежи на уточнение. Ако кадрите наистина показват поразяване на руска военна база, ударът би се вписал в общата украинска кампания за дезорганизация на руския логистичен тил в Запорожка и Донецка област, която набра скорост през тази пролет. Мариупол действа като задтилов възел за логистиката на руските групировки, действащи на южния фронт, в т.ч. за натиска при Гуляйполе, неутрализиран от украинските контраатаки през януари-февруари. Поразяването на склад с боеприпаси или склад за гориво в зоната на „Азовстал" би засилило натиска върху руските линии за снабдяване на разстояние от близо 100 км до фронтовата линия.

Бойци на полк „Сафари" изнасят ранен боен другар под непрекъснат обстрел в Костянтиновка.

🇺🇦 Военнослужещ с позивна „Арес" от Щурмови полк „Сафари" към Обединената щурмова бригада „Лют“ на Националната полиция на Украйна стъпи върху противопехотна мина при изпълнение на бойна задача край Костянтинивка в Донецка област.

Получените травми включват фрактура на ръката и множество поражения от шрапнелни в краката и слабините; пострадалият губи способност за самостоятелно придвижване. Своевременна евакуация е невъзможна – върху позицията се води плътен стрелкови огън, удари с авиационни бомби и удари с дронове. Побратимите задържат позицията, докато не се отвори времеви прозорец за извличане; раненият е изнесен на ръце.

Полкът „Сафари" е щурмово поделение на Министерството на вътрешните работи на Украйна, влязло в състава на Обединена щурмова бригада„Лют" към Националната полиция. През март полкът участваше в прочистващи операции в Костянтиновка, включващи поставяне на противотанкови мини по ключови маршрути, докато в края на февруари Euromaidan Press описа руските опити за обхождане на града като „най-добрия шанс за удушаване на Костянтиновка" от началото на войната.

Към началото на пролетта градът попадна изцяло в обхвата на руските камикадзе дронове, които превръщат всяко придвижване по основните маршрути в изключителен риск; евакуацията на цивилни от Костянтиновка до Дружковка изисква пешеходен преход от 21 км под постоянна заплаха.

Случаят с „Арес" илюстрира системен оперативен проблем – нарушаване на „златния час". Според стандарт на доктрината на НАТО, известен като „10-1-2", първа помощ трябва да достигне ранения в рамките на 10 минути, разширена медицинска грижа – в рамките на един астрономически час, а хирургическа намеса – до два часа от момента на получаване на травмата.

В украинския театър това отдавна не се случва. По данни на CNN и Foreign Policy от 2025 г. евакуация с вертолет в зоната на ангажираност на FPV дроновете е практически невъзможна; стандартно колесно изтегляне на ранен под огън отнема не часове, а дни – регистрирани са случаи на евакуация, продължила повече от три денонощия. Мащабът е количествено отразен от Reuters: към февруари 2026 г. дроновете причиняват около 80% от загубите от двете страни на фронта.

Парадоксът е, че същият клас системи, който парализира традиционната медицинска евакуация, сега се налага като неин заместител. Безпилотните наземни платформи (UGV) постепенно се наложиха като водещ инструмент за евакуация на ранени от зоната на пряко поразяване. През април Първи отделен медицински батальон на ВСУ извърши шест последователни евакуации с UGV в рамките на 24 часа – две машини изминаха общо около 300 км по маршрути от линията на контакт до медицински пункт под непрекъсната заплаха.

По-рано в Покровското направление UGV изпълни 6-часова евакуация под обстрел от FPV дронове, а поне една машина пое директно попадение и продължи изпълнението на задачата с повреда. 28-ма механизирана бригада регистрира случай, при който след загуба на първата машина след удар на дрон, втората приключи мисията и достави двама ранени до точката на евакуация.

Технологичната рамка на UGV-евакуацията предполага използване, съчетано с електронна война за подавяне на управлението на FPV дроновете, разузнавателни платформи за осигуряване на маршрута, а при отделни случаи дори за прехващане на видеопотоци от руски дронове. Според Генералния щаб на ВСУ роботизирани системи са свалили нивото на загубите от личен състав в зоните на тяхното използване с до 30%.

Само преди няколко дни президентът Володимир Зеленски обяви цел от 50 000 сухопътни единици до края на годината, описвайки ги като „следваща голяма стъпка" след въздушните дронове. Сред бригадите с действащи екипажи на роботизирани платформи са:

• 13-та бригада оперативно предназначение „Хартия“
• 3-та отделна щурмова бригада
• 33-та механизирана бригада
• 47-ма механизирана бригада „Магура“
• 71-ва отделна аеромобилна бригада
• 78-ма десантно-щурмова бригада „Херц“
• 93-та механизирана бригада „Холодний Яр“

CBS News и CNN записаха през декември 2025 г. и април 2026 г. отделни случаи на изваждане на украински военнослужещи, прекарали до 33 дни в зоната на руски контрол, чрез UGV.

Случаят „Арес" обаче показва, че технологичното решение не е универсално. UGV изискват проходим маршрут, относително устойчив сигнал и налична поддръжка за EW – условия, които не винаги са налице в най-агресивно покритите зони като Костянтиновка. В тези случаи евакуацията остава ръчна, изисква жертвоготовност и зависи изцяло от моментен прозорец за движение, осигурен от удържане на позицията под огън.

Часив Яр: Украинската защита блокира руския пътепроход към Костянтинивка и Краматорськ

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украинската отбрана при Часив Яр блокира руските опити за настъпление към Костянтинивка на път към aгломерацията Словянск-Краматорск, последнитед два големи града под украински контрол в Донецка област, след като провалени механизирани атаки принудиха руското командване да изостави танковите маневри за сметка на инфилтрации от малки пехотни групи.

Часив Яр блокира пътя към Костянтинивка, която се намира на 7 км западно от него. Костянтинивка от своя страна блокира по-нататъшното настъпление към Краматорск, разположен на 15 км в северна посока, който заедно със съседния Словянск са последните големи свободни градове в Донецка област. Руската армия прекара последните две години в неуспешни опити да пробие отбраната в западните подстъпи на Часив Яр, но до момента удря на камък.

След два дни на катастрофални механизирани атаки, руските планове за заобикаляне на украинските защитници и пробив към Костянтинивка стават по-ясни. „Руснаците имат няколко опции, които вероятно ще се опитат да използват“, пише Виталий, картограф и военен наблюдател. Най-лесния вариант за руската армия е инфилтрирането на пехотни групи покрай украинската отбрана в село Новодмитривка, разположено между Часив Яр и Костянтинивка.

Ако достатъчно руски войски успеят да се закрепят в Новодмитривка, те биха могли да получат достъп до път H20, водещ на север от Костянтинивка към Краматорск. Като допълнение, превземането на Новодмитривка от руските сили би отрязало Часив Яр от украинските подкрепления и би затворило всички украински защитници, останали в района.

Руските планове стават очевидни, защото вече са в ход. Опитите за пробив към Новодмитривка вече започнаха, предупреди украинския военен наблюдател Костянтин Мащовец. Той и колегите му от Conflict Intelligence Team отбелязват „текущите опити на руските войски да превземат Новодмитривка“, която засега удържа, главно защото украинските позиции при Часив Яр остават непоклатими.

В рамките на две денонощия (18-19 април) руската 70-та мотострелкова дивизия атакува позициите на 24-та механизирана бригада на украинската армия в западната част на Часив Яр с дронове, артилерия и набези на пехотхни части. „Врагът не постигна никакъв успех“, докладва украинската бригада.

Атаката на 18 април включваше един танк, пет бронирани бойни машини, 10 мотоциклета и няколко офроуд машини, голяма част от които бяха поразени от украинските дронове, отразили атаката. На следващия ден беше извърпен нов опит за настъпление със сходна формация, който беше застигнат от същата съдба.

„Атаката беше отразена. Вражеските бронирани машини, транспортни средства и щурмови войски бяха унищожени“, докладва говорител на украинската бригада.

Механизираните настъпления се провалиха, но това не означава, че руската армия ще се откаже. „Руснаците поддържат висок ниво на комплектуване на своите войски, разположени близо до Костянтинивка“, отбелязва украински оператор на дронове и анализатор Kriegsforscher. „Руските войски вероятно ще увеличат своята активност в тази посока с бронирана техника“.

Но не бронираната техника е най-голямата заплаха. Най-големият украински проблем е същия, наблюдаван по всичките 1200 км фронтова линия, подчертава Виталий. Украинската защита е оптимизирана за откриване и спиране на руските механизирани колони. Същата защита не работи толкова добре, когато изпращат малки пехотни групи или войски на мотоциклети.

Широко разпределени украински войски могат да открият голяма, шумна механизирана атака и да я спрат с дронове и артилерия. Но същите защитници са разпределени твърде рехаво, за да открият и блокират всяка малка група руски инфилтратори – особено когато руските бомби падат в голямо количество. „Разредена и потисната защита с пропуски в наблюдението на дронове позволява на врага да пробие“, обясни Виталий.

Именно това е начинът, по който в края на миналата година руските войски най-накрая съумяха да окупират Покровск и съседния Мирноград, приближавайки руските позиции към Костянтинивка и Краматорск от запад. Инфилтрацията може да е начинът, по който най-накрая ще пробият и отбраната при Часив Яр, поради което оказват натиск върху същите тези градове от изток.

Слуховете за смъртта ѝ са силно преувеличени: Защо руските дронове не успяха да спрат един MaxxPro.

🇺🇦🛡️💥 Кадри, заснети от GoPro камера на украински военнослужещ в кабината на брониран автомобил MaxxPro край Костянтинивка, са не просто военна хроника, а своеобразен триумф на инженерната мисъл.

В разгара на настъпателна операция, машината попада в прицела на няколко камикадзе дрона, които нанасят директни попадения в корпуса. Вместо очаквания фатален край, екипажът остава непокътнат, а превозното средство продължава своя уверен ход по осеяния с отломки път. Това видео е най-яркото доказателство, че слуховете за смъртта на бронираната техника са силно преувеличени, но същата трябва да е проектирана с мисъл за най-суровите сценарии на оцеляване.

Основата на тази чудодейна издръжливост се крие в конструктивната ДНК на американския звяр. Проектиран за защита срещу импровизирани взривни устройства (IED) в Ирак и Афганистан, неговият V-образен корпус е създаден да отклонява енергията на взрива далеч от капсулата на екипажа. Но в украинските степи заплахата не идва само от земята, а от въздуха. На видеото ясно се вижда външната защитна решетка (slat armor), която обгръща предното стъкло и корпуса. Металният кафез изиграва критична роля, деформирайки кумулативната струя на ударен боеприпас като PG-7V още преди той да достигне основната броня. Когато дронът се врязва в мрежата, той се детонира на дистанция, която драстично намалява пробивната му сила. Това е сблъсък между технологията на Студената война и модерните импровизирани оръжия, в който западният стандарт за защита печели по точки.

Устойчивостта на машината повдига фундаментални въпроси за икономиката на съвременната война. Руските сили залагат на масирано използване на евтини FPV дронове, чиято цена рядко надвишава 500 долара, с цел да неутрализират техника за милиони. В този конкретен епизод обаче, инвестицията в качествена стомана и слоеста защита се отплаща стократно. Оцеляването на обучен екипаж е най-ценният актив на бойното поле – ресурс, който не може да бъде заменен толкова лесно, колкото един дрон. Видеото е нагледно доказателство, че психологическото предимство минава на страната на тези, които разполагат с надежден „щит“. Въпреки че пейзажът на сантиметри от водача е изпълнен с искри и дим от мощните детонации, той остава хладнокръвен и уверен, че стоманата около него е проектирана да издържи точно на това напрежение.

Западните доставки на MRAP техника промениха характера на украинските маневрени групи, позволявайки им да действат в зони с висока наситеност на вражески огън. Способността на MaxxPro да абсорбира серия от удари, след което да остане в движение, е шамар за концепцията, че дроновете са превърнали бронята в концепция от миналото. Напротив, те я принуждават да еволюира. Виждаме как пасивната защита става все по-сложна, интегрирайки мрежи, гумени екрани и средства за електронна война. В бъдеще всяка машина ще трябва да бъде малка подвижна крепост, способна да неутрализира заплахи в 360-градусов спектър.

В крайна сметка, кадрите от Костянтинивка са урок по реализъм. Те ни казват, че в голямата шахматна партия на 21-ви век, суровата сила и здравият метал все още имат последната дума, когато се сблъскат с хаотичната енергия на малките дронове. Оцеляването на този MaxxPro не е продукт на случайност или късмет, а резултат от десетилетия натрупан боен опит, въплътен в машина, която отказва да бъде лесна плячка.

 

💡 По-долу ще откриете „сухите цифри“ зад представянето на MaxxPro на бойното поле в Украйна, които се базират на технически спецификации, статистика на загубите от Oryx и доклади от фронта, актуални към април 2026 г.

 

1. Баланс на доставките и загубите

• Общ брой доставени единици: Над 550 (САЩ: 440+; Албания: 22 и т.н.)
• Документирани загуби: 160-180 единици (унищожени, повредени или изоставени)
• Коефициент на оцеляване на екипажа: Над 90%. Дори при „тотална загуба“ на машината (когато тя е невъзстановима), капсулата често остава цяла, което е фундаменталната разлика между западния MRAP и съветските БМП и БТР, където почти всяко попадение е фатално.

2. Броня и техническа устойчивост

• Ниво на защита: STANAG 4569 Level 4 с възможност за надграждане до Level 5. Това значи устойчивост на 14.5 мм бронебойни куршуми и осколки от 155 мм снаряди на 30 метра.
• Ефективност на решетъчна броня: Статистически неутрализира между 50-70% от попаденията на стандартни кумулативни боеприпаси (като PG-7V), използвани масово от FPV дроновете. Решетката деформира „фунията“ на боеприпаса, което спира формирането на кумулативна струя.
• V-образно шаси: Проектирано да отклонява ударна вълна от 7 кг тротил под колелото или 6 кг под корпуса. При атака от FPV дрон (най-често 1.5-3.5 кг експлозив), то осигурява огромно разсейване на енергията.

3. Икономика на удара (Cost-Efficiency)

• FPV дрон: 500-1000 $
• MaxxPro MRAP: 650 000-1 000 000 $

Въпреки че съотношението 1:1000 изглежда поразително в полза на дрона, ако дадена машина е способна да оцелее на 3-4 поредни удара и да се прибере за ремонт, това променя уравнението в полза на украинската логистика.

4. Пригодност за ремонти и полеви фактори

• Конструкция: MaxxPro използва болтови съединения вместо заварки за външната броня, позволявайки подмяна на цели панели в полеви условия в рамките на 12-24 часа.
• Колесна база: Специални вложки в гумите позволяват движение с 30-40 км/ч дори при пълна загуба на налягане вследствие на осколки.
• Еволюция на заплахата: Русия въвежда специални боеприпаси тип „Капля“ (EFP) за FPV дронове, които имат проникваща способност над 100 мм и са проектирани да преодоляват именно решетъчната броня. MaxxPro отговаря с мобилни РЕБ заглушители, монтирани на покрива, които покриват честотния спектър 400-900 MHz.

⚖️ Извод: MaxxPro не е неуязвим, но е „икономически корав“. В 7 от 10 случая на директно попадение от дрон камикадзе, машината продължава изпълнението на задачата, дори при наличието на поражения, като запазва най-(без)ценния си актив – обучените войници.

Костянтинивка все повече заприличва на град-призрак.

❗️ Град Костянтинивка в Донецка област е подложен на безмилостен обстрел от руската армия, която продължава да разрушава системно градската инфраструктура с артилерия, реактивни системи за залпов огън и управляеми авиационни бомби (КАБ), съобщават украински военни източници.

Градът, който се намира в непосредствена близост до зоната на активни бойни действия, е част от крепостния пояс на украинската отбрана в Донбас, и все повече придобива вида на град-призрак, според наблюдения на украински подразделения на терен.

Оператори на дронове от специален отряд „Феникс“ към Държавната гранична служба на Украйна запечатаха на видео поредните удари с тежки авиобомби, стоварени върху многоетажни жилищни сгради в рамките на града. По данни на подразделението, няколко мощни попадения са регистрирани едновременно, разтърсвайки района в близост до точката на удар.

Заснетите кадри бяха публикувани в официалния Telegram канал на отряда с уточнение, че подобни удари се документират, за да може отговорните лица да бъдат подведени под наказателна отговорност за военни престъпления.

Константиновка е сред ключовите логистични възли на украинската армия в Донецка област, който от няколко месеца насам е обект на безмилностни руски бомбардировки и опит за настъпление от южните му подстъпи, където се намират окупираните градове Бахмут и Торецк. Системното използване на планиращи бомби за удари по граждански обекти в прифронтовите украински градове е многократно документирано от местните власти и международни наблюдатели, сред които Мониторинг мисията на ООН по правата на човека.

Дезинформацията като оръжие: Истината за „пълния контрол“ на Русия над Луганска област

🇷🇺🗺️🇺🇦 Министерството на отбраната на Руската федерация обяви на 1 април, че въоръжените му сили са поели пълен контрол върху цялата територия на украинската Луганска област. „Подразделения на групировка войски 'Запад' завършиха освобождаването на Луганската народна република“, съобщи тогава ведомството, цитирано от агенция „Интерфакс“.

Неверните изявления са постоянна тактика на представителите на руския военен елит. През втората половина на 2025 г. руското министерство на отбраната многократно твърдеше, че е превзело град Купянск в Харковска област, дори в момент, когато украинската армия почти напълно беше изтласкала руските сили от него.

Въпреки твърденията на Кремъл, украинската армия все още контролира ограничена част от Луганска област, която възлиза на около 1% от площта на региона. Украинските въоръжени сили продължават да имат позиции югозападно от Сватове – на точката, в която се събират границите на Харковска, Луганска и Донецка области. Става дума за няколко села, които отдавна са разрушени от руските обстрели.

Руският президент Владимир Путин обяви за първи път превземането на цялата територия на Луганска област още през юли 2022 г. – едва четири месеца след началото на пълномащабната инвазия. Само няколко месеца по-късно обаче Въоръжените сили на Украйна си върнаха част от земите в региона, които контролират и днес. Това се случи по време на светкавичната контраофанзива през септември и октомври 2022 г., която доведе до освобождаването на почти цялата територия на Харковска област и части от Луганска област.

През 2025 г. Кремъл отново започна да тиражира лъжливите си доклади за „превземането на цялата Луганска област“. Тези твърдения обаче не отговаряха на действителността, тъй като украинските сили продължаваха да държат под свой контрол ограничени територии в западния край на региона. Оттогава досега ситуацията не се е променила, а руските изявления продължават да не отговарят на реалността.

Русия използва дезинформацията като инструмент за оказване на влияние и натиск върху Украйна по въпроса за преговорите, повдигнат от американска страна. На хартия Путин трябва да демонстрира, че Украйна губи и предава територии, въпреки че в действителност тази информация не е вярна – Украйна не губи. Точно затова е важно да се разбере действителната ситуация: в значителни части от териториите, които Москва обявява за свои, все още присъстват украински войски.

ССО на Украйна удариха логистична секретна база на руски център за дронове „Рубикон“

🎯 Силите за специални операции (ССО) на Украйна публикуваха кадри от удар по секретна логистична база на руския център за безпилотни технологии „Рубикон“ в град Мангуш, разположен в окупираните територии на Донецка област. Атаката е извършена от подразделение за безпилотни удари със среден обсег през изминалата нощ.

„Рубикон“ участва в разгръщането на почти всички налични ударни и разузнавателни дронове на руската армия срещу Силите за отбрана на Украйна, с изключение на дроновете от тип „Шахед“, уточняват от ССО.

Известно е, че елитното подразделение използва голямо разнообразие от дронове, сред които FPV дронове с оптични влакна, конвенционални дронове, ударни модели като „Мълния“ и „Ланцет“, разузнавателни системи ZALA, SuperCam и Орлан и дори морски дронове.

„Унищожаването на логистичните центрове на врага намалява значително неговата бойна ефективност“, гласи още изявлението. Това не е първият случай, в който украинските спецчасти поразяват военна инфраструктура на „Рубикон“ в украинските територии под руска окупация. На 17 февруари те поразиха склад за оперативно-тактически ракетни системи „Искандер“, разположен край село Пасичне в Крим, и станция за дистанционно пилотиране на дронове в село Високе в окупираната Запорожка област, където голям брой украински дронове поразиха целта.

Няколко дни преди удара, на 15 февруари, руски военнослужещ, който твърди, че е бил част от елитното звено „Рубикон“, дезертира в редиците на украинската армия, предоставяйки ценна информация за структурата и операциите на подразделението.

„Азов" обяви контрол над руската логистика около окупирания Донецк

🇺🇦 Първи корпус „Азов" към Националната гвардия на Украйна публикува видео, в което отбелязва, че неговите ударни дронове са наложили контрол върху логистичните маршрути на руската армия около областния град Донецк.

„Отсега нататък всички военни цели, които се придвижват по пътищата около Донецк, ще бъдат унищожавани. Окупаторите нямат безопасен тил", заявиха от съединението, цитирано от Gordon.ua. Сред посочените зони на поражение са селищата Зугрес, Андриевка, Старобешево, Горловка и Лисичанск, както и т.нар. околовръстна магистрала на областния град.

Във видеото, публикувано в Telegram канала на корпуса, се вижда прелитане на украински безпилотен апарат над „Донбас Арена" – 50-хилядният стадион на „Шахтьор" Донецк, проектиран от ArupSport и открит през 2009 г. Футболното бижу беше затворено през май 2014 г. – броени дни след като Игор Гиркин, кадрови офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, навлезе със своя отря през държавната граница в Донецка област, за да превземе административни сгради в Словянск и Донецк, принуждавайки украинската армия да започне антитерористична операция (АТО). Донбас Арена беше поразявана от артилерийски обстрел многократно през август и октомври същата година. Разследване на вестник „Украинска правда" от 2025 г. разкрива, че стадионът се използва денонощно за тренировки на военнослужещи от руската армия, поради което има поддържан вид, за разлика от всички останали спортни обекти в региона. Прелитането на украински разузнавателен дрон над обекта е символичен акт – демонстрация на оперативен обхват дълбоко в руския тил.

Историята на „Азов" е неразделна част от хода на руско-украинската война. Звеното е основано на 5 май 2014 г. като доброволчески батальон със специални задачи към патрулната полиция, по инициатива на крайнодесния активист Андрий Билецки с финансовата подкрепа на Игор Коломойски. Първоначално действа като милиция в Харков, като провежда първата си значима бойна операция по време на Първата битка за Мариупол през май 2014 г. когато помага за освобождаването на града от сепаратистите. През септември е преобразуван в полк, а на 11 ноември 2014 г. е интегриран официално в Националната гвардия на Украйна като „Отряд за специални операции «Азов»" към 12-а оперативна бригада. Билецки напуска командването още през октомври 2014 г.

Произходът на звеното е обвързан с крайнодесни организации като „Патриот на Украйна" и Социал-национална асамблея, а оригиналната му символика включва знака „Волфсангел". Русия експлоатира активно тази история като обосновка за манипулативния наратив за „денацификация" и през август 2022 г. обявява формированието за терористична организация. През юни 2024 г. обаче Държавният департамент на САЩ вдигна ограниченията за използване на американски оръжия от бригадата, потвърждавайки, че тя е преминала проверката по закона „Лийхи" без установени нарушения на правата на човека.

Най-героичната глава в историята на „Азов" остава отбраната на Мариупол по време на руската обсада на града през април и май 2022 г. След пълномащабната инвазия полкът е сред основните защитници на пристанищния град. В началото на април бойците се оттеглят в металургичния завод „Азовстал", който се превръща в символ на украинската съпротива. На 16–17 май около 2500 украински военнослужещи, сред които Денис Прокопенко, командир на „Азов", се предават. Част от тях са държани в Оленовка, където през юли 2022 г. при спорен взрив загиват най-малко 50 души. През септември 2022 г. Украйна разменя олигарха Виктор Медведчук срещу 215 военнопленници, включително Прокопенко и неговия заместник Святослав Паламар, при условие да останат в Турция до края на войната.

През февруари 2023 г. Министерство на вътрешните работи на Украйна обяви сформирането на нова бригада „Азов" в рамките на инициатива с името „Настъпателна гвардия", създадена от оцелели от Мариупол, ветерани и доброволци. Прокопенко се завръща в Украйна през юни 2023 г. и поема отново командването два месеца по-късно.

На 15 април 2025 г. бригадата е реорганизирана в Първи корпус „Азов", най-голямото формирование в състава на Националната гвардия, с указ №160 на МВР. Корпусът обединява пет бригади: 1-ва президентска оперативна бригада „Буревий", 12-а бригада специално предназначение „Азов", 14-а оперативна бригада „Червона калина", 15-а оперативна бригада „Кара-Даг" и 20-а оперативна бригада „Любарт".

На 25 февруари 2026 г. Зеленски присвоява звание бригаден генерал на Прокопенко, става ясно от репортаж на вестник „Украинска правда".

„Азов" играе ключова роля в отбраната на Донецка област. През август 2025 г. е разгърнат в Покровски сектор, за да блокира руския пробив, напреднал над 23 км в дълбочина към пътя Доброполие–Краматорск. До ноември  частите му ликвидират руски клин от 40 кв. км северно от Покровск, отвоюват шест селища в областта (Грузке, Весело, Нововодяне, Петровка, Рубижне и Золотий Колодяз) и стабилизират фланговете, защитаващи Покровск и Мирноград.

През броени дни „Азов" използва за първи път наземна роботизирана система за гасене на пожар, предизвикан от руски удар по Краматорск. През март организира в Киев конференция „MITS x Azov Corps: Defense Technology Horizons 2026" съвместно с представители на страни членки на НАТО и украински производители в сферата на отбраната, посветена на интеграцията на авангардни технологии в бойните операции. Прокопенко подчерта, че съвременните технологии трябва да са „прости за употреба и оперативно съвместими в рамките на системите за командване и контрол".

Заявлението на „Азов" не е изолиран случай – то вписва се в продължаващите украински усилия, насочени към систематично поразяване на руската логистика в оперативна дълбочина. Според геолокализирани данни, които  Институтът за изучаване на войната (ISW) анализира, украинските сили са нанесли поне 41 безпилотни удара на средно разстояние през януари, 61 през февруари и 115 през март – трикратен ръст само за тримесечие.

За периода март 2025 – март 2026 г. Atlantic Council документира над 365 подобни удара в зоната от 20 до 300 км от линията на съприкосновение, насочени срещу складове, командни пунктове, транспортни възли, радарни системи и зенитно-ракетни комплекси. В конкретния случай с Донецк ударните дронове на „Азов" са действали на дълбочина над 60 км от фронта – посред бял ден и без видим опит за противодействие от страна на руската противовъздушна отбрана, отбелязва Focus.ua.

Сред вероятните платформи, използвани за подобни мисии, местни издания посочват дронове от самолетен тип „Бабай" (обсег до 60 км) и „Жук" (до 45 км), а по-новите средни ударни системи като FP-2 и „Булава" разшириха обхвата допълнително. Украинските производители разработиха модели с подобрена навигация, устойчивост на руската електронна война и възможност за корекция на траекторията по време на полет, като почти всички са с изцяло местно производство, според изследване на Atlantic Council. ISW оценява, че тази кампания вероятно ще затрудни съществено руските настъпателни планове за пролетта и лятото на 2026 г.

Съоръжение за сглобяване и съхранение на дронове гори в окупирания Мариупол.

🔥 Жители на окупирания Мариупол съобщават за серия мощни детонации, последвани от пожар в Ричне, квартал в състава на Калмиуския район на града, предаде NV.ua. Съветникът на кмета в изгнание Петро Андрюшченко потвърди информацията в публикация на Telegram и докладва за множество експлозии и силен пожар, изпратил стълбове черен дим в атмосферата.

Андрюшченко и местни мониторинг групи разкриха, че поразеният обект е бил използван като съоръжение за сглобяване и съхранение на дронове, конкретно тактически разузнавателни дронове и модифицирани дронове с изглед от първо лице (FPV), които са били предназначени за южните сектори на фронта. Обектът е разположен в промишлено-жилищна зона. Интензивността на пожара се обяснява с присъствието на литиево-йонни батерии и горивни компоненти, складирани на място, твърдят същите източници.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди нанасянето на серия от удари по руски военни цели в окупираните територии в рамките на координирана операция, проведена на 14–15 април, съобщи RBC Ukraine.

Сред успешните попадения, потвърдени от OSINT анализ, е склад за боеприпаси край село Терпиня в Запорожка област, склад за дронове край Хирне в Донецка област, както и резервоари за гориво и смазочни материали при Мариупол. Поразени са и две радарни станции  96Л6 от С-400 в Красногорско в окупирана Запорожка област и Небо-СВУ в Гвардийско в окупирания Крим. Генщабът заяви, че украинските сили „ще продължат да работят за системното намаляване на бойния потенциал на Русия".

Окупационните власти в Мариупол все още не са коментирали инцидента. Според местни източници, цитирани от Андрюшченко, руската управа е приписала дима на „контролирано изгаряне на растителност", но мащабите на реакцията на аварийните служби в Калмиуския район говори за поражение на значим военен обект. Местни структури на съпротивата заявиха, че ударът е резултат от координация с далекобойни ударни подразделения на украинската армия.

Пожарът предизвика допълнителни опасения за екологично замърсяване на протичащата наблизо река Калчик, чието състояние и без това се определя като критично. Според разследване на EcoPolitic и украинската агенция УНН, още преди настоящия инцидент реката е била превърната в блато заради нерегламентирано изхвърляне на отпадни води от окупационните власти. Във водите на Калчик и Калмиус са измерени превишения на хром 4–5 пъти и на манган до 10 пъти над нормата, а рибата масово измира. Al Jazeera описа водната криза в окупирания Донбас като „екологична бомба със закъснител". Пожар, при който горят литиево-йонни батерии и горивни компоненти, може да влоши допълнително химическия състав на водата в района.

Днешният удар е част от продължаваща кампания на украинската армия за нанасяне на удари по съоръжения на руските сили в окупираните територии. Само през март украинските сили поразиха над 151 000 вражески цели, а операциите с далекобойни дронове достигнаха разстояния над 1200 км, според данни от ежедневния брифинг на Генералния щаб. На 14 април, ден преди инцидента в Мариупол, украинските ВВС за първи път комбинирано използваха френски крилати ракети SCALP и американски прецизни бомби GBU-39 при удар срещу руска база за дронове на окупирана част от Донецка област, съобщи Kyiv Post.