Разузнавачи от 93-та бригада плениха руски пехотинци в тила край Русин Яр

🇺🇦⚔️🇷🇺 Разузнавателната рота Chameleon Team на 93-та отделна механизирана бригада „Холодни Яр“ е пленила няколко руски войници при прочистване на горските пояси край Русин Яр в Донецка област, където руска пехота редовно се промъква в тила на украинските позиции. Пленените не са оказали съпротива и са се предали доброволно. Бригадата публикува видео в Telegram, придружено от кратко съобщение, че ротата „по време на изпълнение на задача е взела в плен наведнъж няколко руснаци“, и с иронична добавка: „Поздравяваме окупатора с попълването на нашия обменен фонд.“

Записът е на самата рота. Видеото първо се появи на 26 октомври в канала на Chameleon Team, без да има придружаващ текст. Кога точно е заснето, командването не съобщава. Telegram каналът WarArchive, който каталогизира кадри от бойното поле, го датира около 8 октомври.

Епизодът показва как се води отбраната на този участък през есента на 2026 г. Наред с щурмовете срещу самите позиции малки вражески групи се промъкват между тях и се укриват в тила им. Затова украинските части прочистват и собствения си тил. Русин Яр е на Костянтинивското направление, в зоната за отбрана на бригадата „Холодни Яр“ югозападно от Костянтинивка. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна отчете на 28 септември 25 руски атаки на това направление за денонощие, а измежду населените места, щурмувани от руските части, назова и Русин Яр.

Самата бригада описа обстановката през тримесечието преди този епизод в отчет от 1 октомври. В него се посочва, че през юли, август и септември противникът е продължил щурмовете и опитите за проникване в 9 села от зоната ѝ за отбрана, сред които Новопавливка, Торске и Петривка. Подразделения на бригадата са удържали и участъците край Русин Яр, а по време на действия по разузнаване и претърсване войници от механизираните, мотопехотните и стрелковия батальон са попълнили обменния фонд, запаса от пленници, които Киев може да размени срещу свои. На отделни участъци бригадата е действала заедно с батальоните на 425-и отделен щурмови полк „Скеля“. Изводът в отчета е, че в нейната зона за отбрана „всички опити на руските войски да завземат нови участъци от нашата територия са претърпели неуспех“.

Военнослужещи от „Холодни Яр“ описаха тактиката, с която Chameleon Team се сблъсква в горските пояси – ивиците дървета между нивите. Главният сержант Виталий Пясецки с позивна „Стохид“ обясни в интервю за Армия TV, телевизията на Министерство на отбраната на Украйна, че врагът разчита на малките пехотни групи от по 1-2 военнослужещи и на групи с мотоциклети. По думите му нападащите се опитват да обхванат украинските части от фланговете, а част от руските пехотинци съумяват да се установят в укрития близо до линията на контакт. Украинските войски ги откриват по данни от разузнаването и ги унищожават на място. Пясецки добави, че е станало значително по-трудно да се вземат пленници.

Видеото от горските пояси не е единственият такъв запис на ротата този месец. На 26 октомври ArmyInform и Censor.NET споделиха друг неин запис от района на Костянтинивка, заснет с action камера. Разузнавачите се движат през гориста местност и стигат до замаскирано укритие, чийто вход е прикрит с клони. Вътре се е скрил щурмовак от руската армия, който по думите на авторите на видеото е спял. Будят го с поздрав за добро утро и заповед да вдигне ръце. Той не оказва съпротива, а разузнавачите му вземат оръжието, след което го връзват и го отвеждат.

Chameleon Team е съставена от млади доброволци, постъпили в армията по програма „Контракт 18–24“. Министерството на отбраната я въведе на 11 февруари 2025 г. Тя предлага едногодишен договор за хора на възраст от 18-24 години. Еднократното възнаграждение е 1 млн. гривни и се изплаща на части. ArmyInform показа тяхното бойно кръщение през октомври 2025 г. Първата задача на новите разузнавачи е включвала прочистване на горски пояс и унищожаване на противника в него. Ротата не за първи път показва пленници от този участък. През февруари 2026 г. Censor.NET сподели неин запис от прочистване на укрепления при Костянтинивка, при което двама войници на врага излизат с вдигнати ръце.

Колко дълбоко в тила вече достига заплахата, личи от друга публикация на бригадата от 28 октомври. В нея се посочва, че доскоро пътят от Дружкивка след табелата „Краматорск“ се е смятал за условно безопасен, а сега руски дронове постоянно атакуват този участък. Мобилна огнева група от батальон Alcatraz на 93-та бригада патрулира по него пеша, защото така шансът да избегне среща с дрон е по-голям. „Обстановката в Краматорск постоянно се променя, бойните действия се активизират“, пише в публикацията.

Групата, стигнала зад позициите при Русин Яр, е попаднала в украински плен, без да оказва съпротива, а според тримесечния отчет бригадата удържа участъка. Наличието на руски военнослужещи в тила, както и необходимостта мобилната група да се придвижва пеша по пътя към Краматорск заради дроновете обаче показват, че през октомври 2026 г. удържането на фронта за 93-та бригада включва и редовно претърсване на собствения ѝ тил.

Митът за неизбежната руска победа над Украйна.

Руската армия постигна де факто нулев напредък през 2026 г. с цената на 40 000 жертви през всеки месец от юли насам и около 458 жертви на всеки кв. км. 🔍 Източник: ISW

Кумулативни руски загуби и процент от територията на Украйна под окупация в периода след 24 февруари 2022 г. 🔍 Източник: ISW

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската военна победа над Украйна не е неизбежна и е „изключително малко вероятна“, освен ако западната подкрепа не рухне. Това гласи изводът в анализ на Институт за изследване на войната (ISW), мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, който всеки ден картографира фронта по кадри с установено местоположение и който е сред най-гласните поддръжници на помощта за Киев. Текстът е публикуван на 23 октомври под заглавие „Митът за неизбежната руска победа над Украйна“, а един от авторите му е Фредерик Кейгън, директор на Critical Threats Project. Според тях руският президент Владимир Путин съживява мита с конкретна цел: да убеди САЩ и другите поддръжници на Украйна да я принудят да капитулира.

Кремъл и институтът описват фронта с числа, които се разминават повече от 60 пъти. На 16 октомври, при посещение в предполагаем спомагателен пункт за управление на Обединената групировка войски, Путин заяви, че от началото на годината руската армия е поела контрола върху 6500 кв. км и 310 населени места. Началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов му докладва за над 1800 кв. км само след 1 септември. Картата на ISW показва едва 100 кв. км и 69 селища от 1 януари. От 1 септември насам отчита нетна загуба от 122 кв. км. Путин заяви още, че Украйна държи малко над 10% от Донецка област; според института под украински контрол там остават 5530 кв. км, или 20,4%.

Цената на почти замръзналата фронтова линия е висока. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отчита над 40 000 руски убити и ранени всеки месец от юли насам, а за септември те възлизат на 46 320, най-високият месечен брой за годината досега. ISW изчислява 458 загуби за всеки кв. км. територия, който руската армия е изгубила.

ISW не се ограничава с констатацията за застой: според него през по-голямата част от годината Украйна е имала инициативата в ключови сектори на фронта. Първо на юг: между 29 януари и 12 август украинските сили освобождават над 627 кв. км и 26 селища на Олександривския участък, където се събират границите на Донецка, Днепропетровска и Запорожка област. Там те прочистват и още над 300 кв. км от диверсионни групи, изпратени от руското командване, за да се промъкнат в тила на украинските войски. После на север: операция „Вивалди“ на 3-ти армейски корпус на бригаден генерал Андрий Билецки връща около 277 кв. км и 16 селища северно и североизточно от Лиман. Нейните етапи са обявявани от септември, но според ISW е започнала около март. Анализаторите считат, че тя е нанесла оперативно поражение на северното рамо на руските клещи, които трябваше да обхванат пояса от укрепени градове около Словянск и Краматорск.

В Харковска област фронтът е стабилизиран, а Купянск е прочистен въпреки руските твърдения за неговото превземане. Командващият групировка войски „Север“ генерал-полковник Евгений Никифоров съобщи, че 465 от над 600 км на т.нар. „буферна зона“ по държавната граница се намират под руски контрол, т.е. 75%. Институтът вижда руски контрол над около 35% от участъка между магистрала Е101 Киев–Глухив и Великий Бурлук.

За разлика от нулевия баланс по сметките на ISW, украинският проект DeepState отчита 154 кв. км ръст на площта под руска окупация за септември. За същия месец ISW отчита 175,54 кв. км превзети и 256,35 кв. км загубени територии, т.е. нетна загуба от 81 кв. км. Разликата произлиза от различна методика и момента на отразяване на украинските успехи върху картата. ISW добави към статистиката за септември най-малко 147 кв. км от операция „Вивалди“, макар тя да е продължила няколко месеца. Институтът сам признава, че така месечната сметка трудно може да се смята за смислена. DeepState публикува данните за освободените от Украйна територии със закъснение заради оперативната сигурност и уточни, че в периода юли-септември поне 270–320 кв. км освободени територии още не са включени в статистиката му. Предварителните данни на DeepState показват, че руският прираст за тримесечието е 341 кв. км: 63 за юли, 124 за август и 154 за септември. Ако от него се извадят 270–320-те кв. км, които все още не са нанесени от DeepState, остават няколко десетки: далеч по-близо до нулата на ISW, отколкото до онези 6500 на Путин.

Втората част на тезата се отнася до човешкия ресурс. Населението на Руската федерация е 3,6 пъти повече от украинското, а нейните въоръжени сили имат малко под два пъти по-голяма численост. Институтът смята обаче, че още от самото начало на пълномащабната война украинската армия е по-голяма от обединената групировка на руските войски в страната. Демографското предимство, пише ISW, се използва за попълване на загубите. Той ги изчислява на над 1,5 млн убити и ранени от началото на пълномащабната война или над 1% от населението на Русия.

Набирането на нови военнослужещи изостава. По данни на регионалните бюджети, обобщени от Янис Клуге, икономист в Института за международни отношения и сигурност (SWP) в Берлин, от януари до август 2026 г. с Министерството на отбраната на Руската федерация са сключени 234 000 договора, в сравнение с 260 000 годинапо-рано, т.е. спадът е 10%. През август темпът е бил 1000 договора на ден, с близо 20% под този през август 2025 г. Така срещу около 30 000 нови военнослужещи по договор месечно се отчитат над 40 000 загуби месечно според украинския щаб. Той не разделя убити от ранени, но украинските оценки за 2026 г. показват, че загиналите са мнозинство. На 10 март Зеленски заяви, позовавайки се на документи на разузнаването, че 62% от загубите на руската армия са убити и 38% ранени, без да уточни за какъв период. Според тогавашния главнокомандващ генерал Олександр Сирски от над 141 500 души, изгубени от руската армия от 1 януари до 20 май, над 83 000 са убити. CSIS, който оценява загиналите руски военни на 400 000 до 450 000 от началото на инвазията, не разбива 2026 г. на загинали и ранени. Ако тези дялове са верни, то в строя могат да се завърнат само част от ранените, т.е. от по-малко от половината отчетени, и разликата с новопостъпилите е реална загуба на численост. Посоката съвпада с извода на ISW, че от декември 2025 г. убитите и тежко ранените в руските редици са повече от доброволно постъпващите на служба; месеци с подобно съотношение институтът е отчитал още през август 2024 г.

Оттук идва въпросът за мобилизацията. Частичната мобилизация от септември 2022 г. е довела в армията около 330 000 души, а по оценка на ISW двойно повече мъже са напуснали страната, за да не воюват. Указ № 647, с който тя беше обявена, остава в сила и днес: Кремъл потвърди това през януари 2023 г., а указ за нейното приключване Путин така и не подписа. По текста му броят и сроковете на призива за всеки регион определя Министерство на отбраната, затова нова вълна не изисква нов указ, а ведомствена заповед. Към настоящия момент такава не е известна. ISW твърди, че Путин подготвя условията, но се колебае от страх от недоволство в общество, уморено от войната и недостига на бензин и дизел след украинските удари по рафинериите. Щом юридическа пречка няма, пречката е политическа.

В същото време набирането се върши и без думата „мобилизация“. Още през пролетта правозащитни групи документираха арести на мъже по улиците, след които те подписват договор с Министерство на отбраната под натиск. Според „Вёрстка“, за около 6 седмици до края на септември оплаквания са дошли от най-малко 17 региона. На 19 септември в Пенза 63-годишният Александър Глебов е отведен в областния сборен пункт, подписва договор, по думите му от страх за живота си, като на 21 септември вече се намира в Милерово, Ростовска област. В Москва Росгвардия задържа резервист и опита да го отведе във военния комисариат, съобщи iStories на 12 октомври, а след изборите за Думата мнозина получиха призовки за „уточняване на данните“ във военния отчет. Нарастващата принуда обаче не е обърнала спада, който показват данните на Клуге до август.

Анализаторите се съмняват и че числеността ще промени ситуацията на фронта. Руската пехота, тръгнала в атака, минава десетки километри под наблюдението на дронове. Украински дронове със среден обсег (80–200 км) ги поразяват още докато се придвижват към местата за концентрация на войски, а тези с по-малък обсег – в т.нар. зона на поразяване, ивица с дълбочина 20–40 км, наситена със средства за разузнаване и поразяване. Руснаците настъпват на групи от по 1 до 3 души, които седмици наред стоят в укрития, чакайки пристигането на подкрепления. Масова мобилизация, допуска ISW, вероятно би върнала за известно време ограничения руски напредък от 2025 г., но на още по-висока цена.

Дори този темп не позволява бързо превземане на оставащите територии. При средните 14,4 кв. км дневно за 2025 г. за окупирането на остатъка от Донецка област биха били нужни 378 дни. При около 0,25 кв. км на ден, колкото е темпото за 2026 г., то би продължило около 60 години, до юни 2086 г. Ако за база се вземат 5530 кв. км от 16 октомври, темпото от 2025 г. дава около 384 дни, т.е. около ноември 2027 г. И тази сметка е щедра към Москва, защото приема всеки квадратен километър за еднакво труден, а остатъкът се състои именно от укрепените градове.

ISW предполага, че Путин е осъзнал безсмислието на опитите да удави Украйна в руска кръв и вместо това се опитва да я принуди към подчинение със кампания на стратегически бомбардировки. Реактивни ударни дронове в комбинация с недостиг на ПВО ракети за противодействие на балистични ракети, дават на Русия временно предимство в небето, а ударите опустошават украинската енергетика. ISW смята, че кампанията няма да постигне повече от другите подобни в историята, нито една от които не е принудила да капитулира държава, която удържа позициите на бойното поле. Най-близкият контрапример е войната на НАТО срещу Югославия през 1999 г. Тогава 78 дни въздушни удари накараха Белград да изтегли своите сили от Косово. Но това е изтегляне от една провинция, не капитулация.

Последното условие в тезата е волята за съпротива. Есето се позовава на скорошни проучвания, без да ги назовава. Най-новото е на Киевския международен институт по социология (КМИС), проведено сред 1031 души в периода 8-16 октомври. 62% от тях изразяват готовност да търпят войната толкова дълго, колкото е нужно. 61% смятат за категорично неприемливо Украйна да изтегли своите сили и да предаде цял Донбас в руски ръце срещу дългосрочни гаранции за сигурност от САЩ и Европа, а 35% биха приели тази отстъпка. Проучването съвпада с натиска върху Киев след т.нар. „дизелова сделка“, но дялът категорично несъгласни не е намалял. Преди сделката категорично против отстъпката са 57% от анкетираните, докато след нея вече са 62%. Боеве поне до втората половина на 2027 г. очакват 56%.

Кремъл засега не дава признак да вижда същите карти. Говорителят Дмитрий Песков заяви на 23 октомври, че без участието на Европа уреждане е невъзможно, а два дни по-късно помощникът Юрий Ушаков направи прогноза, че предстоящите тристранни разговори със САЩ и Украйна едва ли ще решат много и вероятно ще имат пробен характер. Кремъл продължава да отхвърля както пълно, така и частично примирие, и не се е отказала от своите ултиматуми от декември 2021 г., сред които изтегляне на съюзническите сили, приети в НАТО след 1997 г. The Telegraph цитира източници от сферата на дипломацията, според които Русия иска Европа на масата, за да изтръгне отстъпки за разширяването на алианса. Първата среща в ОАЕ се очаква в първата половина на ноември: полският премиер Доналд Туск говори за 4 ноември, ISW сочи 10 ноември, но Киев още не е потвърдил дата.

Сметката на ISW издържа в основната си част, но е по-убедителна за общата тенденция, отколкото за точни стойности. Заедно с DeepState отчитат противоположни резултати за някои месеци, но дори некоригирана сметка на DeepState стига до 341 кв. км за 3 месеца, а не до хилядите, които Кремъл заявява за годината. Съпоставката на загубите според украинския генщаб с договорите според регионалните бюджети показва разминаване в една и съща посока, а мобилизацията, с която балансът може да се промени бързо, остава неизползвана. Срещу тезата стоят две неща, които ISW призна: кампанията на бомбардировки опустошава украинската инфраструктура, а руската армия може да намери технологичен и тактически отговор на FPV дроновете, въпреки че ISW смята това за по-малко правдоподобно. Дори ако Русия възстанови темпото си от 2025 г., остатъкът от Донецка област би паднал чак ноември 2027 г. Без масова мобилизация, каквато Путин засега не обявява, и при запазена западна подкрепа превземането му преди края на 2027 г. е малко вероятно.

Затова решаващото е не на картата, а на масата в ОАЕ. Зеленски отива там с предложение за примирието в енергетиката и Черно море, а формулата, която КМИС проучва сред украинците от януари, е друга: целият Донбас срещу гаранции за сигурност. Ако американските посредници започнат да я отстояват пред Киев, митът ще е проработил точно там, където според есето на ISW трябва да въздейства, макар при темпото си от 2026 г. руските сили да не могат да вземат остатъка от Донецка област с десетилетия. Ако не, на Москва остават бомбардировките по енергетиката и фронт, на който по украинските данни тя губи над 40 000 души месечно при почти неподвижна фронтова линия.

Анализ: Три години след Авдиивка руското настъпление в Донбас губи скорост

🇷🇺⚔️🇺🇦 Три години след началото на руската офанзива за Авдиивка на 10 октомври 2023 г. започналата там битка за Донбас се развива по-бавно, отколкото през всяка от предходните две години. В първото полугодие на 2026 г. силите на Москва са окупирали територии или са проникнали в тях на обща площ от 622,6 кв. км, едва 28% от площта за същия период на 2025 г. Това сочат изчисления на Института за изследване на войната (ISW), според които през октомври украинските войски си възвръщат територии и на двата фланга на настъплението: край Лиман на север и Олександривка на юг, където по непотвърдени данни е освободено и село Комар на пътя от Запорожие за Донецк.

Картата, с която френският анализатор и картограф Клеман Молен отбеляза годишнината на 26 октомври, представя трите години с три цветни ивици. Тъмночервената ивица за 2024 г. покрива Авдиивка и земите до Курахове и Вугледар. Оранжевата за 2025 г. стига до Покровск, Мирноград и западната граница на Донбас. Жълтата за 2026 г. образува тясна лента между Сиверск и Костянтинивка, северно от Покровск към Добропиля и западно от Гуляйполе. Молен, 20-годишен студент по международни отношения в Лил, нарича тези сражения третата битка за Донбас от началото на пълномащабната война. Според неговия прочит руският натиск, започнал от юг и запад, постепенно се е изместил на север, а основното сражение днес се води край Добропиля.

Авдиивка, индустриалният град непосредствено северно от Донецк, се намираше на фронтовата линия още от 2014 г. Атаките от 10 октомври 2023 г. първоначално изглеждаха като опит украински сили да бъдат задържани далеч от Запорожкия фронт, където тогава се водеше украинска контраофанзива. Два дни по-късно ISW преразгледа оценката си: нападателите атакуваха едновременно от северозапад, запад и юг с бронирани щурмови групи, вертолети и концентрирана артилерия, а настъплението беше по-мащабно, отколкото ISW първоначално беше оценил. Според кадри с установено местоположение още в първите дни Москва вероятно е загубила бронирана техника, достатъчна за поне една батальонна тактическа група, т.е. подсилен батальон с танкове и артилерия. Четири месеца по-късно, рано сутринта на 17 февруари 2024 г., новият главнокомандващ Олександр Сирски изтегли войските от града, за да не попаднат в обкръжение. Тогава Украйна изпитваше остър недостиг на снаряди, а американската помощ беше блокирана в Конгреса от месеци.

След това темпото растеше година след година. През 2024 г. Русия е завзела в Украйна 3604 кв. км, средно по 9,87 кв. км на ден, по изчисления на ISW. През 2025 г. площта нарасна до 4831 кв. км, а дневното темпо достигна 13,24 кв. км. Върхът беше през ноември, когато армията ѝ напредваше с почти 21 кв. км на ден. Курахове падна през първата половина на януари 2025 г., а Покровск – в началото на февруари 2026 г. Украинската мониторинг група DeepState определи 2025 г. като наистина трудна за Силите за отбрана на Украйна.

През 2026 г. тенденцията се обърна. ISW отчита, че темпото на Москва намалява непрекъснато от ноември 2025 г. насам. За първото полугодие руската армия е завзела територии или е проникнала в тях на обща площ от 622,6 кв. км срещу 2189,9 кв. км за първите шест месеца на 2025 г. В новото изчисление институтът включва и територии, през които руски групи само са се промъкнали, без да ги контролират. През първите месеци на 2025 г. тази тактика още не се прилагаше широко. През юни Москва е напредвала с 1,01 кв. км на ден, около 16 пъти по-бавно, отколкото през юни 2025 г. През април, по изчисление на ISW, цитирано от Al Jazeera, Русия дори е загубила нетно 116 кв. км. В самата Донецка област ISW отчита 630 кв. км. превзети земи от Москва през 12-те месеца до 1 октомври 2026 г. Само през 2025 г. делът на областта под руски контрол нарасна с 10 процентни пункта според DeepState, което се равнява на около 2600 кв. км.

Данните на DeepState, които отчитат само нетната промяна, водят до същия извод. Според коригираните числа на групата през май и юни Русия е загубила повече територии, отколкото е завзела. За юли, август и септември предварителното изчисление показва териториален прираст от 341 кв. км за Москва, по-малко от 564-те кв. км само за юли 2025 г. Групата обаче предупреждава, че поне 270 до 320 кв. км, освободени от украинските сили през същите месеци, още не са нанесени на картата. Тя очаква и балансът за юли да се окаже в полза на Украйна. Числата се коригират със закъснение и в двете посоки: първоначалната оценка за прираста през септември беше 66 кв. км, а коригираната е 154 кв. км. За четирите седмици между 22 септември и 19 октомври руският нетен териториален прираст е около 8 кв. км, по данни на DeepState, обобщени от проекта Russia Matters. През седмицата до 19 октомври Москва дори е загубила нетно около 52 кв. км. Твърдението на Молен, че Русия напредва „все по-бавно“, е вярно при съпоставка между годините. От пролетта насам нетният руски териториален прираст по данни на DeepState е отрицателен през май и юни. За третото тримесечие той ще остане между 20 и 70 кв. км, ако украинските придобивки бъдат нанесени на картата в обявения обем.

Руското настъпление обаче не е спряло. Главната цел на Москва в Донбас е т.нар. крепостен пояс – верига от укрепени градове Словянск, Краматорск, Дружкивка и Костянтинивка. На 25 октомври ISW отчете въз основа на кадри с установено местоположение, че руски групи продължават да разширяват зоната си на проникване в центъра на Добропиля. Руски военен блогър твърди, че е превзето и Билицке, южно от града. Според института оттук нападателите се опитват да обходят пояса от запад: Добропиля е южното рамо на клещите, което трябваше да се съедини със северното при Барвинкове в Харковска област. В Костянтинивка щурмовете продължават, без да е потвърден напредък на 24 и 25 октомври. По Новопавливския участък, на запад от Покровск, руската армия наскоро напредна. Покровск показа колко дълго може да продължи това проникване. В края на октомври 2025 г. кадри с установено местоположение показваха как щурмови групи напредват по улиците му. От 28 януари 2026 г., т.е. около три месеца по-късно, ISW вече не регистрира украинско присъствие в града.

Втората контраатака е на юг, където се събират границите на Донецка, Днепропетровска и Запорожка област. Украйна атакува в Олександривския сектор от началото на февруари, пише ISW. По непотвърдени данни на украинския наблюдател Костянтин Машовец, на когото ISW често се позовава, на 25 октомври са освободени Перебудова, Комар и Федоривка, въпреки че руски части все още държат североизточния край на Перебудова. През там и Комар минава национален път Н-15 Запорожие – Донецк, който според Молен е е спряно. Машовец обяви, че постоянните контраатаки са принудили руското командване да прехвърли сили от 120-а дивизия на морската пехота на Балтийския флот и 40-а отделна бригада на морската пехота на Тихоокеанския флот. Те трябва да се отбраняват тук, вместо да подкрепят настъплението към Гуляйполе. До преместването си през март тези части са воювали край Добропиля според ISW. В Олександривския сектор е изпратена и част от 90-а танкова дивизия, първоначално предвидена за удара към Дружкивка. Институтът оценява, че по-нататъшно украинско напредване би застрашило тила на войските, които настъпват от Гуляйполе на запад, за да обхванат Орихив. Прокремълски военен блогър вече признава, че темпото на настъплението към Орихив е намаляло.

По данни на Генералния щаб на Украйна расте и цената на всеки окупиран квадратен километър. Според Генщаба през януари Русия е загубила 31 710 души убити и ранени, а през септември – 46 230, най-много за годината. За първите 9 месеца загубите достигат около 326 900 души. Самият ISW съпоставя данните на Генщаба с площта: за 2025 г. те дават средно 78 души за всеки превзет квадратен километър в Украйна и Курска област. Изчислението по същия метод за първото полугодие на 2026 г. дава 314 души за всеки квадратен километър, който е превзет или в който е проникнато, или четири пъти повече. Числата идват от воюваща страна и няма как да бъдат потвърдени независимо. Тенденцията, която очертават, обаче съвпада с оценката на ISW от 8 октомври, че притокът на нови войници в руската армия не покрива загубите.

В средата на октомври украинските дронове частично загубиха връзка. Около 14 октомври SpaceX въведе ограничение във военната версия на сателитната си мрежа Starshield, при което дрон, летящ с над около 160 км/ч., губи сигнал, по думите на украински официални лица пред NBC News. Според тях ограничението е затруднило свалянето на дронове и ги е принудило да отменят операции. Дроновете-прехващачи, най-успешното украинско средство срещу реактивните ударни дронове на Москва, се нуждаят от Starshield за насочване към целите, отбелязва ISW. Между 14 и 24 октомври делът на свалените реактивни дронове е спаднал с около 3 процентни пункта, от 77% на около 74%. Същия ден Киев обяви, че връзката отново работи напълно. Илън Мъск заяви, че SpaceX само е приложила условията си за ползване, след като те са били заобиколени. Киев отрича да ги е нарушавал, а президентът Володимир Зеленски допусна, че в решението са замесени и Мъск, и Доналд Тръмп.

Молен обясни обрата на фронта с това, че неуспехите на Украйна през 2024 и 2025 г. са били предизвикани от лоша координация между подразделенията, липса на укрепления и руското числено превъзходство. По думите му повечето от тези проблеми вече са преодолени. Според него не се е сбъднала и прогнозата, че войната на изтощение ще доведе до постепенно ускоряване на руския напредък и в крайна сметка до украински срив. Другото обяснение е, че изтощението не е изчезнало, а се измества от фронта към тила. По оценка на Financial Times от 20 септември руските удари са унищожили около 2,1 млн. от общо 5 млн. кв. м модерни складови площи в Украйна. Те са извели от строя и 3-те останали големи металургични завода, които произвеждат 90% от стоманата в страната. На 25 октомври компанията за морска сигурност Ambrey отчете пред същото издание значително засилване на руските удари по кораби в пристанищата на Украйна. Ако мярката е икономиката, а не територията, руският натиск върху Украйна е безпрецедентен.

Териториалният баланс за годината обаче е почти предрешен. Дори ако от юли до декември руските сили бяха настъпвали със средното си темпо от 2025 г., годината щеше да завърши с около 3060 кв.км окупирана територия. Това отново е под онези 3604 кв.км. от 2024 г. Реалното темпо от лятото насам е многократно по-ниско, затова 2026 г. почти сигурно ще е годината с най-малко териториални придобивки за Москва от трите календарни години на битката.

Три години след Авдиивка руската армия напредва с малко над една четвърт от темпото си отпреди година, а украинските сили си връщат територии и на двата ѝ фланга. Дали това ще се окаже траен застой или само по-бавен път към същата цел, ще стане ясно в Добропиля. Ако до края на януари проникването в центъра на града прерасне в контрол, за около три месеца, както при Покровск, Москва ще се приближи до широкото обхождане на крепостния пояс, което ISW смята за нейна цел. Ако градът удържи и след това, тя ще започне пролетта с разгром и на двете рамена на обхождането ѝ: северното при Лиман и южното в Добропиля.

Запис от 2014 г.: руски бойци обстрелват село и ликуват при стрелбата

🇷🇺💥🇺🇦 Руски войски обстрелват село Придорожне в Донецка област с автоматичен гранатомет АГС-17 и посрещат откосите с възторжени викове. Това се вижда на видео, публикувано в YouTube на 31 юли 2014 г. от канала „Новостной Донбасс“, който описва стрелящите като „опълченци на ДНР“. Сцената е заснета от самата огнева позиция, а видеото е клипът е достъпен и днес, 12 години по-късно, с близо 130 000 гледания.

Придорожне е село в тогавашния Старобешевски район, днес част от Старобешевската селищна община в Калмиуски район, на около 12 км северно от Старобешеве. Координатите на точката, от която са заснети кадрите (47.855764, 37.968038) попадат в землището му.

Разчетът се намира на позиция, обградена с чували с пясък, зад гранатомета, който е с кръгъл барабанен магазин. Пред позицията се простира открито поле. Отвъд него има дълга селскостопанска постройка със светъл покрив, а около и зад нея се виждат покривите на къщи. Откосите са насочени към тази постройка. В последните кадри камерата приближава целта и гранатите вдигат дим от мястото на попадение край нея, на фона на дърветата и дворовете на селото.

Огънят е прицелен и се коригира след всеки откос. Един от бойците дава команда „малко по-ниско“, после спира стрелеца: „Стой, стой, 450.“ Следва ново число за разстоянието: „485 от моста, от края“, а след него и нов откос.

Възгласите идват след откосите. „О!“ – извиква някой, а малко по-късно, след следващата серия, се чува: „О, ето го!“ Радостните викове се чуват между командите за мерника и числата за разстоянието.

АГС-17 „Пламя“ е съветски 30-мм автоматичен гранатомет, постъпил на въоръжение през 1971 г. Стреля от тринога на откоси с осколъчни гранати. Обслужва се от двама или трима души, а прицелната му далечина е 1730 м. На записа се виждат отлично и триногата, и барабанният магазин, а огънят се води по командите на боеца, който го коригира.

12 години по-късно се появи и друг публичен разказ за огъня по населени места в Донбас през 2014 г. През юни 2026 г. руският генерал и депутат в Държавната дума Андрей Гурульов разказа в ефир, че още в зората на руската война срещу Донбас е разпоредил артилерийски огън по жилищни квартали на населено място в областта, включително по махала с християнски храм, където се укривали хора. Загинали са жена и дете. По собствените му думи по-късно той казал на свещеник, който му разказал за загиналите: „Слушай, това бях аз.“ За откъса напомни украинският журналист Денис Казански, който го публикува на 9 юни, а още на следващия ден признанието беше споделено от Censor.NET и United24 Media. Гурульов не назовава мястото, затова двата случая не могат да бъдат свързани. Общото между двата записа е, че публичният наратив за умишленият обстрел по населено място, нанесен съвсем съзнателно, знаейки за укрилите се там цивилни, идва от онези, които са го извършили, и не включва съжаление: генералът изрично казва, че не иска хората да му прощават, а бойците край Придорожне ликуват.

Месец по-късно войната в същия край на Донецка област взе стотици животи. На около 19 км по въздушна линия от Придорожне е Иловайск, където през август 2014 г. украински части попаднаха в обкръжение. На 29 август колоните, които излизаха по договорения „зелен коридор“, бяха обстреляни, а под огън попадна и автомобил със знака на Червения кръст. В операцията и при разстрела на колоните загинаха 366 украински военни, а 429 бяха ранени. Украинската прокуратура смята, че разстрелът е подготвен от Москва. „[…] по наше мнение вероломното убийство е било планирано от Руската федерация предварително“, категоричен бе през август 2021 г. Юрий Рудь от Кабинета на генералния прокурор на Украйна. По думите му, докато се водели преговорите за коридора, по договорените маршрути вече се подготвяли засади и позиции.

Видеото от Придорожне назовава оръжието и показва конкретната мишена и място, а виковете разкриват самото отношение на стрелящите към безразборния обстрел срещу цивилни райони. Каналът го публикува под заглавие „Опълченци на ДНР обстрелват плевня с АГС-17“ и включва молба за дарения в описанието. В кадрите на канал около тази „плевня“ се виждат покривите на селото.

Руски FPV дрон прогори бронирания евакуационен бус на „Пролиска“ в Краматорски район

🇺🇦🎯🇷🇺 Руски камикадзе дрон с кумулативен противотанков заряд улучи брониран евакуационен бус на хуманитарната мисия „Пролиска“ край село Очеретине в Краматорски район и го запали отвътре. Секунди по-рано екипажът изскочи навън, предупреден от минувачи на пътя. Всички в буса оцеляха. През юни бронираната капсула на друга кола на групата издържа попадение от FPV дрон, спасявайки екипажа ѝ. Този път кумулативният заряд прогори капсулата на бронирания бус, дарен през август, а хората оцеляха, защото вече не бяха вътре.

Ударът е нанесен в 14:50 ч. Ръководителят на „Пролиска“ Йевген Каплин публикува във Facebook изявление, записано на видео. Украинските медии, сред тях „Укринформ“ и ZMINA, цитираха неговия разказ. Сутринта екипажите са извозвали от Краматорск и Словянск хора с ограничена подвижност, лежащи болни и ранени до междинен пункт за евакуация в Олександривка, където са ги предавали на втори екипаж с небронирани медицински коли. До обед са изведени 18 души. Бусът се е връщал само с екипа по трасето Олександривка – Краматорск за следващата група, когато дронът го застига при Очеретине. Селото сее намира в селищна община Олександривка, на около 15 км източно по права линия от едноименния град, и не бива да се бърка с друго село със същото име северно от Авдиивка. Мястото е на участъка, който доброволците изминават с брониран автомобил, преди да предадат евакуираните на небронирания транспорт.

По думите на Каплин секунди преди попадението минувачите „започнаха да бягат встрани от автомобила и да дават знаци на екипажа в него, за да го предупредят, че дронът приближава“. Ръководителят на групата, координаторът на евакуацията в Донецка област Йевген Ткачов, е наредил бусът веднага да спре и всички да напуснат. „Тези секунди спасиха живота на онези, които бяха в колата. Ударът беше нанесен, когато в колата вече нямаше членове на екипажа“, каза Каплин във видеото.

Дронът е ударил покрива „право в двуметровия стикер“ с името на организацията и надписа за евакуация. Зарядът е кумулативен, т.е. бойна част, която концентрира взрива в тясна метална струя, предназначена да пробива броня. Според поста той „проби и прогори от край до край бронираната капсула“ на автомобила и предизвика пожар вътре. Кадрите, които „Пролиска“ сподели, показват пламък, избиващ от покрива на бял бус с логото и надпис „Евакуация“, а след това и гъст дим над буса, чиято шофьорска врата е отворена.

Организацията разполага с буса от два месеца. Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество (SDC) го предаде от името на правителството на Швейцария на 19 август, Световния ден на хуманитарната помощ, а евакуациите с него се финансираха от Хуманитарния фонд за Украйна, управляван от ООН. Каплин казва, че колата е работила по участъци, „които се контролират от дронове“, като за това време с нея са изведени над 500 жители на Донецка област. В края на август автомобилът превози хигиенни пакети и лекарства за останалите хора в прифронтовия град Святогирск и село Маяки в рамките на конвой от различни агенции на ООН. Тогава Каплин написа: „Ситуацията със сигурността в Донецка област става все по-тежка. Всеки ден руската армия използва авиобомби и артилерия, пътищата се контролират от безпилотни апарати от различен тип.“ Само няколко дни по-късно, на 1 септември, Путин обяви Святогирск за превзет. Областният управител Вадим Филашкин и командирът на 3-ти армейски корпус бригаден генерал Андрий Билецки опровергаха твърдението още на следващия ден, като Билецки дори записа видео от самия град.

7 месеца по-рано Ткачов беше зад волана на друг бус на мисията. На 20 март в Олексиево-Дружкивка дрон удари покрива на цивилен микробус, в който имаше 4 евакуирани, докато екипажът бавно минаваше през кръстовище и търсеше адреса на следващия човек. Попадението е било „точно до огромната хуманитарна емблема, която операторът на дрона не можеше да не забележи“. Двете жени, на 83 и 63 години, загинаха, а още двама евакуирани бяха ранени. Тогава Ткачов определи удара като внезапен: „Дронът падна отгоре, вероятно от голяма височина, преди това нищо не се чуваше.“ Каплин го нарече „стотният инцидент с атаки срещу екипа ни, но първият, довел до загинали хора“.

Отговорът тогава беше в две посоки. Ткачов обяви пред Kramatorsk Post, че евакуациите от Миколаивка и Дружкивка спират, „докато няма бронирани коли“, а тези от Краматорск и Словянск продължават. „На прифронтовите територии все още остават десетки хиляди хора и работата трябва да продължи“, каза той. Каплин поиска от международната общност да позволи на хуманитарните групи да използват средства за електронна война и да им помогне с бронирани коли: „Ако на колата имаше средства за електронна война, мисля, че последствията нямаше да са толкова тежки.“ Първата бронирана кола на мисията, закупена със средства на Хуманитарния фонд за Украйна, пристигна в Донбас на 24 май и курсовете от Дружкивка бяха подновени.

На 3 юни, след 10 дни работа, и тя беше ударена. FPV дрон улучи покрива над кабината на водача на улица в Дружкивка, докато екипажът отиваше за още 3 души, след като вече беше извел 7. Зад волана и този път беше Ткачов. Бронираната капсула пое удара. И Ткачов, и доброволецът с него бяха невредими. „Главното е, че тя издържа удара и спаси хората“, каза Каплин пред ZMINA и описа дрона като „обикновен FPV дрон, който не се управлява по оптично влакно“. Според него най-вероятно е можело дронът да бъде заглушен, ако хуманитарните екипи имаха право на тази защита. Бронираният бус, предаден през август, обслужваше евакуациите от Краматорск и Словянск, които доброволците не бяха спирали.

През март Каплин нарече удара в Олексиево-Дружкивка стотния инцидент с атаки срещу екипа, а сега вече отчита 120-ата атака срещу хората, транспорта, офисите и складовете на мисията. И двете числа са според преброяването на самата „Пролиска“. Сред по-тежките удари е ударът с авиобомба в Олександривка на 23 септември, където има пункт за предаване на евакуираните цивилни: той разруши жилищния блок, в който се намираше регионалният офис на „Пролиска“, а според областния управител Филашкин загинаха 5 души. Каплин нарича ударите по превозните средства с надписи „Евакуация“ целенасочени и ги определя като нарушение на международното хуманитарно право. Ткачов говори за своя случай още през март: „Те знаеха кой съм и с какво се занимавам. Това беше целенасочена атака.“

От поредицата атаки срещу колите на „Пролиска“ три удара позволяват да се сравни защитата, която дава бронята: тези през март, юни и октомври. И при трите случая дронът пристига отгоре. През март цивилният микробус не опази пътниците си. През юни бронираната капсула на първата собствена кола издържа. През октомври кумулативният противотанков заряд, създаден да пробива броня, прогори капсулата на дарения бус, а хората от екипажа бяха спасени не от бронята, а от няколко души на пътя, които видяха дрона преди тях и ги предупредиха. Видът на заряда обаче е известен само за удара през октомври: за юнския Каплин казва само, че дронът е „обикновен FPV, който не се управлява по оптично влакно“, а експерти трябваше да установят доколко е пострадала самата капсула. Затова съпоставката на трите случая не позволява да се уточни дали капсулата е пробита заради бойната част, различната кола или точката на попадение. Сигурно е друго: бронята веднъж опази доброволците, но веднъж изгоря, т.е. не дава гаранция.

Решаващо ще бъде с какъв автомобил „Пролиска“ ще продължи евакуациите по маршрута Краматорск – Олександривка. През юни мисията очакваше още 3 бронирани коли, а през март беше спряла курсовете само там, където няма бронирани автомобили. Ако на трасето излезе друга бронирана кола, организацията още залага на бронята; ако курсовете бъдат прекратени, докато има бронирани коли на разположение, това вероятно ще означава, че след удара с кумулативен заряд и тя вече не смята бронята за достатъчна защита за лежащо болните, които извежда от двата града.

Руски свързочник пет месеца е насочвал украинските удари по собствената си бригада

🇺🇦🕵️🇷🇺 Лейтенант Лев Ступников, 26-годишен началник на свързочната служба на батальон от руската 36-а мотострелкова бригада към 29-та гвардейска общовойскова армия на Източния военен окръг е предава координати, честоти и бойни планове от февруари до юли 2024 г. на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, с което е отговорен за ликвидирането на 300 руски военнослужещи. После преминава фронтовата линия пеша и сега служи в Руския доброволчески корпус (РДК), който се сражава на украинска страна. The Wall Street Journal публикува неговата история в разследване на Матю Лъксмор, основано на интервюта със Ступников и хората, ръководили работата му, видеокадри и кореспонденцията им, както и на официални руски документи.

Ключът към случая е самата длъжност, която заема. Ступников завършва Военната академия по свързочни войски „Будьони“ в Санкт Петербург и през април 2023 г. получава лейтенантско звание заедно с още 450 курсанти от випуска си, два месеца преди редовното дипломиране. Назначават го в батальон, натоварен с превземането на Вугледар, бастион на украинската отбрана в южната част на Донецка област, и от ноември той е на фронта. Задачата му е командирите да имат връзка с поделенията си и да получават изображения от разузнавателни дронове и камерите за наблюдение. Така през ръцете му преминава почти всичко, което батальонът знае за себе си: къде са хората, на какви честоти се свързват и комуникират и какво предстои. Според вестника той е подавал на украинците и честоти, и планове за придвижване, а камерите, насочени към украинска територия, е изключвал.

Контакт установява не той, а майка му. Татяна Янцен, 49-годишна служителка в офис, участвала в протести срещу Путин, пише през февруари 2024 г. на Дмитро Карпенко, програмист, който работи в тясна връзка с ГУР. Карпенко поддържа мрежа от информатори в Руската федерация с криптирани платформи и получава известност със своите интервютата с руски пленници в YouTube, а през октомври 2023 г. обявява награда от 250 000 рубли (2700 долара), за военнослужещи от другата страна, готови да предоставят сведения. Когато майката му казва какво е направила, Ступников изпраща на Карпенко съобщение в WhatsApp с име, звание, местоположение и номер на батальона и бригадата. Пари отказва.

Първият удар идва още същия месец. В мразовита февруарска утрин Ступников докарва камион до края на поле, където от няколко дни пехотинци, санитари и офицери се подготвят за настъплението към Вугледар, а след него пристига колона с висши офицери, дошли да наблюдават ученията. Координатите на полето вече са у украинския му контакт. Той снима строя, като държи телефона до гърдите си, и пише: „Тук трябва да има между 120 и 150 души“. Отговорът е „Отдалечи се“, а минута по-късно, с главни букви: „ТРЪГВАЙ“. Ступников се оплаква от стомашни болки, иска от шофьорите влажни кърпички и се скрива в близката гора. Взривната вълна от ракетния залп го събаря на земята. Вечерта той докладва за 68 убити и 60 ранени. Сред убитите са 10 офицери, включително командирът на бригадата полковник Гусейн Мусаев. На въпроса за снимка от мястото отговаря: „Има само месо“.

Описанието съвпада по месец, бригада и обстановка с удара от 20 февруари 2024 г. по полигона край село Трудивске, в близост до Волноваха, където 3 роти на 36-а бригада са строени в очакване на командващия 29-а армия генерал-майор Олег Моисеев. Тогава Би Би Си и „Медиазона“ преброиха поименно най-малко 60 загинали, а губернаторът на Забайкалски край Александър Осипов обяви 16 и описа по-високите цифри като преувеличени. Медиите в Москва свързаха името на Ступников с този удар още през септември 2025 г. след двучасовото му интервю при Карпенко. По това време RT цитира оценка на военни, според която са загинали над 200 души заради него. Руската и американската версия се разминават в броя на загиналите, но и според двете ударът е насочен отвътре.

Следват още удари. През май 2024 г. по негови сведения е поразена сграда, в която са разквартирувани две щурмови групи, и според вестника там загиват 20 души. След един от ударите контраразузнаването проверява телефоните на военните в частта и започва да търси информатор, но Ступников успя да скрие апарата, по който разговаря с украинците. По думите му пред изданието работата му е била „постоянно, безкрайно напрежение“.

През юли 2024 г. маршрутът за бягство е готов. Ступников, Карпенко и украински разузнавачи го уточняват с криптирани приложения. В нощта на преминаване оператори в подземен бункер го проследяват в реално време с дрон. За около 40 минути той минава през минирания терен на север и стига до горски пояс под контрола на украинската 72-ра бригада. Войниците насочват оръжията си към човека в руска униформа и искат паролата. Той отговаря с уговореното „магазин за фъстъци“ и е отведен. Със себе си носи смартфон с паролите за множество канали за връзка, чрез които украинците след това месеци наред наблюдават в реално време изображенията от около 10 дрона и камери за наблюдение на врага. С други думи руската армия не е променила данните за достъп дори след като офицерът, който е разполагал с тях, е изчезнал от позициите си.

Ступников стига и до извода, който вестникът поставя в центъра на разказа: най-сигурното място за руски военен, преминал на другата страна, е самата Украйна. Има един показателен пример. Максим Кузминов, руски пилот на вертолет, който през август 2023 г. дезертира с Ми-8, през февруари 2024 г. беше намерен застрелян в подземен гараж във Вилахойоса, Испания, където живееше под чуждо име. Ступников остава и приема предложението на Денис Капустин да стане свързочник на Руския доброволчески корпус. Корпусът е създаден през август 2022 г. от руски националисти и действа в структурата на ГУР. Той провежда военни операции в Брянска и Белгородска област, а WSJ го описва и като крайнодясна политическа организация, която иска свалянето на Путин.

През февруари 2025 г. майка му и 16-годишната му сестра тръгват с по една раница и куфар към Молдова, откъдето пеша пресичат границата с Украйна. Дотогава Янцен месеци наред приема обаждания от военни, които искат да убеди сина си да се предаде, ако е жив. Тя влиза в ролята на отчаяна майка и само повтаря, че властите са тези, които трябва да го открият. Съпругата му Лиза, с която е заедно от юношеските години, отказва да напусне Русия. Тя го обвинява, че е предал страната и брака им, поради което прекъсва връзка с него. През септември 2025 г. вече като бивша съпруга, тя разказва пред RT, че с майка му открито са били против войната, но за предателството тя не е знаела.

Стойността на Ступников за Украйна не се крие в смелостта му, а в длъжността, която е заемал. Пехотният офицер вижда своята рота, а свързочникът на батальона вижда всичко, което батальонът знае за себе си. Затова един човек е могъл да даде координатите на строя, честотите и плановете, а след бягството си да осигури на врага месеци наред достъп до дроновете на собствената си армия. Вестникът описва мащаба на дейността, от която този случай е част: украинските агенти поддържат криптирана връзка с хиляди руснаци – от домакини край военните заводи до войници на предната линия. Ако случаят наистина е вдъхновил и други, както пише вестникът, това ще проличи в руските съдилища: в нови задочни присъди за държавна измяна. Самият Ступников преценява постъпката си според думите на клетвата:

„Предал ли съм клетвата си? Заклех се да защитавам свободата, независимостта и конституционния ред. Но Путин унищожи и трите“.

Анализ: За Донбас до пролетта Русия трябва да настъпва 18 пъти по-бързо

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинската операция „Вивалди“ край Лиман е провалила руската кампания за завземане на Донецка област през 2026 г. Това заключение прави Институтът за изследване на войната (ISW) в свой специален доклад от 8 октомври. Руската армия се готвеше да обгради в дълбочина т. нар. „крепостен пояс“, веригата укрепени градове Славянск, Краматорск, Дружкивка и Константиновка, с два удара, от Лиман на север и от Добропиля на югозапад, които като рамена на клещи да се срещнат край Барвинкове в съседната Харковска област. Такова обкръжение до голяма степен би довършило превземането на целия регион.

„Вивалди“ е нанесла на северното рамо оперативно поражение, т.е. е провалила не отделен щурм, а цялата операция, и с това е разбила замисъла. Затова руското командване ще трябва да възстановява силите си и вероятно да преосмисли из основи подхода си. Според института във Вашингтон няма основание да се смята, че Русия ще превземе остатъка от областта скоро, както продължава да твърди руският президент Владимир Путин, нито дори да се прогнозира, че изобщо ще успее да го превземе някога със сила.

Замисъла пръв описа публично командирът на 3-ти армейски корпус Андрий Билецки. На 17 септември в телевизионния маратон „Единни новини“ той обясни, че южното рамо е трябвало да мине през района на Добропиля, а северното да тръгне от вклинения участък северно от Лиман към Святогирск, и двете да се срещнат при Барвинкове. Именно то, по думите му, е разгромено. Ако обкръжението се беше затворило, градовете от пояса щяха да бъдат откъснати от тила си, без да се налага всеки от тях да бъде щурмуван поотделно. В частта от региона, която Киев контролира, към средата на септември живеят 84 500 души, по данни на областната военна администрация.

Операцията е вървяла месеци в информационно мълчание, преди Билецки да я потвърди с обръщение на видео, записано на 15 септември. Той я раздели на четири „сезона“, по аналогия с „Годишните времена“ на Вивалди. През първия корпусът е прочистил 75 кв.км от руски групи, проникнали зад украинските позиции, и е освободил над 10 селища, сред които село Середне. На 20 септември корпусът обяви освобождаването на Шандриголове и Дерилове и пълния контрол върху Дробишеве. На 28 септември последваха Нове, Ридкодуб и Катеринивка, заедно с контрола над Карпивка и Новомихайливка; Нове Билецки определи като ключов логистичен възел на руската армия по този участък. В оценката на ISW ударите от север по линията Ридкодуб–Нове–Новомихайливка и от юг по линията Ярова–Дробишеве–Ставки са ликвидирали руското вклиняване северно и северозападно от Лиман. От него е трябвало да тръгне северното рамо, а с него е отпаднал и прекият щурм към Славянск от североизток. Удар са понесли 20-а и 25-а общовойскова армия, твърди Билецки.

Числата за върнатата земя се разминават. Корпусът отчита 176 кв. км за първите три етапа, Володимир Зеленски даде пред Reuters в началото на октомври 125 до 140, а анализаторите от ISW смятат, че реалните придобивки са по-големи от обявените. Дори по-ниската цифра е около една пета от площта, която Москва е завзела в цялата Донецка област за последните 12 месеца, макар част от сметката на корпуса да е терен, прочистен от проникнали групи, а не отвоюван от укрепени позиции.

По същата площ може да се провери и срокът. За годината до 1 октомври руските войски са завзели в областта 630 кв. км, средно по 1,7 кв. км на ден. До пълното ѝ завземане им остават още 5382 кв. км, по изчисленията на института. Сведенията за самия срок идват от Киев. Заместник-ръководителят на Офиса на украинския президент Павло Палиса заяви на 29 август и отново на 7 септември, че военните в Москва са поискали отлагане до 31 март 2027 г. Политическото ръководство, по думите му, още държи на края на 2026 г. ISW вече приема пролетта на 2027 г. за новия срок на Путин.

От 9 октомври до 31 март остават 173 дни. За да спази този срок, руската армия трябва да завзема около 31 кв. км на ден, приблизително 18 пъти повече от досегашното си темпо. На месец това прави около 930 кв. км, повече от завзетото за цялата изминала година. Ако Кремъл удържи края на 2026 г., ще трябват около 65 кв. км на ден, над 37 пъти повече от постигнатото. Ако напредването продължи както досега, остатъкът би бил зает след около осем години и половина, към средата на 30-те години.

Обкръжението беше ходът, който можеше да затвори такава разлика, защото щеше да откъсне наведнъж по-голямата част от остатъка, вместо градовете да се превземат един по един. Без удара от север остава челният щурм, а неговото темпо вече е измерено. За последните шест месеца армията на Москва е напредвала към Славянск средно с 0,06 км на ден, около 1,8 км на месец. Костянтинивка, най-южният град от пояса, е под атака от октомври 2025 г., а към 6 октомври руските части са навлезли в около 38% от нея. Покровск, най-близкият прецедент, падна в началото на февруари 2026 г., но оттогава Русия не е развила успех на запад от него.

Официалните заявления на Москва изпреварват терена. На 3 юли Путин обяви Костянтинивка за превзета при посещение в един от пунктовете за управление на войските. На пресконференцията си в Бишкек след срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в началото на септември добави към списъка и Святогирск, а министерството на отбраната повтори твърдението на 2 септември. На 7 септември Билецки записа видеообръщение от централния площад на града, който по думите му държи 60-а механизирана бригада, и призова руското ръководство да свали клоунските носове. По картата на DeepState сивата зона, ивицата между позициите на воюващите, тогава е започвала на около 9 км от покрайнините, а според ISW украинските части са изчистили проникналите в града групи още през август.

Същият модел се повтаря и при по-големите цели. На 27 август началникът на руския Генерален щаб Валерий Герасимов докладва за боеве на летището на 3 км от покрайнините на Краматорск, за контрол над половината от Олексиево-Дружкивка и за улични боеве в Куртивка. На 22 септември министерството съобщи, че групировка „Център“ е обкръжила в Добропиля 4-та и 15-а бригада на Националната гвардия и 425-и щурмов полк „Скеля“. ISW определя доклада на Герасимов като преувеличен, а обкръжението на Добропиля като безпочвено.

Цената на всеки квадратен километър расте. Украинският Генщаб отчита 219 130 руски убити и ранени между март и август 2026 г., средно около 628 на всеки квадратен километър, завзет или зает чрез проникване. За същите месеци на 2025 г. загубите са били 207 400, а цената около 88 на квадратен километър. При почти същите загуби Москва е получила около седем пъти по-малко земя. Данните са на воюващата страна и не са проверени независимо. ISW ги поставя до оценката си, че Русия за първи път набира по-малко хора, отколкото губи. Зеленски каза пред Reuters, че за последните два-три месеца месечните загуби на руската армия са се вдигнали от 30–32 хиляди до около 42 хиляди. По думите на Дмитрий Медведев за първото полугодие договор с армията са подписали около 200 хиляди души, около 33 хиляди на месец, и ако притокът се е задържал на това ниво, той вече не покрива загубите.

Натискът стига и до тила. Силите за безпилотни системи на Украйна отчитат 47 483 поразени руски цели през август срещу 35 688 през май. Ударите със среден обсег по логистиката, по оценка на ISW, са засегнали сериозно основните пътища за снабдяване на Крим, включително магистралата М-14. Украинските контраатаки при Купянск, Александровка и Гуляйполе и на западния участък на Запорожкия фронт са принудили Москва да изтегли от Донбас десантни части и морска пехота.

Киев се готви да продължи. На 30 септември Зеленски посети командния пункт на 3-ти корпус край Лиман и съобщи, че се подготвя четвъртият етап на операцията. За първите три етапа корпусът отчита над 5000 руски загуби и около 250 пленени. Един от уроците на настъплението според президента са наземните роботизирани системи, а заместването на войниците с тях навсякъде, където е възможно, той определи като много перспективна посока. Пред Reuters нарече операцията много успешна и още незавършена и добави, че военните са искали да я започнат преди година, но тогава не са били достатъчно подготвени. Билецки не потвърди дали целта е река Чорни Жеребец, за която пишат анализатори на открити източници. Пенсионираният австралийски генерал Мик Райън отбелязва, че четвъртият етап „вероятно ще изисква свежа пехота, както и повече роботи“.

Срещу извода за победена кампания стои южното направление, което ISW сам определя като голямо усилие на Москва. Командирът на 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия Денис Прокопенко съобщи в средата на септември, че Русия прехвърля бронирана техника и дронове към Добропиля за механизирани щурмове, а съотношението на силите там оценява на около едно към шест. В участъка Костянтинивка–Дружкивка настъплението върви с 0,43 км на ден, седем пъти по-бързо, отколкото към Славянск, а до Дружкивка остават 10 до 15 км. Институтът очаква Костянтинивка да падне и отчита рязко увеличение на ударните дронове над пояса. Едно рамо обаче не може да затвори обкръжение. То може да прекъсне линиите, по които поясът се снабдява, но не и да го откъсне, а покровският прецедент показва, че превзетият град не отваря сам пътя към следващия.

Аритметиката е по-категорична от самия ISW. Институтът пише, че остава „реална възможност руските сили изобщо да не успеят да превземат крепостния пояс“, и обвързва прогнозата си с едно условие: западната помощ за Украйна да продължи приблизително на сегашното равнище. Щом срокът изисква 18 пъти по-бързо настъпление, завземането на цялата Донецка област до 31 март 2027 г. е крайно малко вероятно. Порядъкът би се променил най-вече с много повече хора. Кремъл е подготвил условията за мащабна мобилизация, но Путин не я е наредил, а ISW се съмнява, че и тя би обърнала картината.

Три неща ще покажат дали оценката издържа. Ако месечният прираст на Москва в региона, около 53 кв. км средно за последните 12 месеца, не се умножи многократно през зимата, срокът ще се провали и без нови украински успехи. Ако Добропиля падне и южното рамо прекъсне линиите за снабдяване на пояса, кампанията ще се окаже отложена, а не победена. Ако четвъртият етап на „Вивалди“ изведе 3-ти корпус до Чорни Жеребец, северното направление ще остане затворено за Москва и през пролетта. При досегашното темпо към 31 март 2027 г. Москва би добавила около 300 кв. км и пак би останала на около 5100 кв. км от целта.

Руска планираща бомба уби 30 души в Краматорск, два автобуса изгоряха

🇷🇺💣🇺🇦 30 цивилни загинаха в Краматорск днес сутринта, след като изтребител на руската тактическа авиация атакува жилищен квартал на града с управляема авиобомба. Около 10:00 ч. тя падна върху пътното платно в улица близо до центъра на града, където в този момент се намираха два автобуса с пътници. И двата се запалиха, ранените са 20, а част от жертвите все още не са разпознати заради тежестта на травмите. По разпореждане на областния управител Вадим Филашкин общественият транспорт в Краматорск и съседния Славянск е спрян за неопределено време.

Броят на жертвите нараства през целия ден. В 11:10 ч. Филашкин съобщи за 12 загинали и 14 ранени. Към обед жертвите бяха вече 30, а до вечерта ранените нарастнаха до 20 по данни на управителя, полицията и Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС). Освен пътниците в автобусите под удара попаднаха и минувачи, поразени са и два жилищни блока. Някои от телата са толкова силно обгорели, че са събирани на части, съобщиха криминалистите, документирали местопрестъплението. Повече жертви при единичен удар в града е взимал само ударът по жп гарата на 8 април 2022 г. Тогава загинаха около 60 цивилни.

От единия автобус са останали само части от корпуса, а другият е напълно изпепелен, сподели Сергий Горбатенко, кореспондент на Радио Свобода, стигнал до мястото на ужасяващата атака. На кадрите на полицията мъж, който търси баща си, разказва, че двамата се срещнали на покрития пазар, после бащата се е качил на автобус по линия 10, а той е тръгнал пеша. Попитан дали е опитвал да му се обади, отговаря: „Да, много пъти“. Телефонът на баща му е недостъпен. Според ДСНС над мястото непрекъснато кръжаха руски дронове и спасителите многократно спираха работа, за да се изтеглят към укритие. Националната полиция съобщи, че дроновете дебнели и нейните парамедици, докато изнасят тежко ранените. На кадрите от първите минути след удара, публикувани от двете служби, могат да бъдат видяни горящите автобуси и телата на загиналите, разхвърляни по платното.

Донецката областна прокуратура определи боеприпаса по предварителни данни като УМПБ Д-30СН, руска планираща авиобомба, която след изстрелване планира с крила към предварително зададени координати. Полицията назова същия тип бомба категорично. Андрий Юстичин, ръководител на отдела в прокуратурата за престъпления, извършени при въоръжен конфликт, посочи, че бомбата лети на 90 до 100 км и носи бойна част от около 100 кг. Засега в епицентъра е установен един боеприпас. Носителят не е назован: по думите на Юстичин такава бомба може да бъде изстреляна не само от самолет, но и реактивни системи за залпов огън БМ-30 „Смерч“ и „Торнадо“. За последния месец това е първото използване на този вид боеприпас в удар срещу града, уточни той, макар че е имало многократни удари с други видове авиобомби.

Филашкин обвини руската армия, че избира своите цели по броя хора в тях. „Руснаците удрят приоритетно по цивилни. За тях автобусът с пътници е привлекателна цел именно защото с един удар може да се убият възможно най-много хора“, написа той. Прокуратурата не стига толкова далеч. „Не можем да твърдим, че руските военни са целели именно автобусите на градския транспорт, защото този вид оръжие се изстрелва по предварително зададени координати. При него няма наблюдение в реално време, за разлика от това при FPV дроновете с малък обсег“, каза Юстичин в ефира на националния телетон. В същия отговор той посочи, че ударът със сигурност е умишлено насочен срещу цивилни, защото на мястото не е имало военни обекти. Прокуратурата е започнала действия по досъдебно производство за военно престъпление по чл. 438, ал. 2 от Наказателния кодекс на Украйна за нарушаване на законите и обичаите на войната, катко и за умишлено убийство.

Президентът Володимир Зеленски заяви, че бомбата „на практика е ударила две маршрутки“ и че лекарите още се борят за живота на ранените, а броят на загиналите може да се увеличи. „Този удар няма да остане без нашия отговор. Русия се опитва да разруши целия живот в Донбас и светът трябва да реагира на това. Да реагира твърдо, точно както руснаците заслужават заради всички смърти, които донесоха“, добави той. В първото си съобщение за удара Филашкин заяви, че Русия „идва на украинска земя със смърт“ и „всеки ден трупа нови престъпления“. Към вечерта на 8 октомври Москва не беше коментирала удара.

Краматорск не беше единственото място с цивилни жертви в Донецка област днес. В село Биленке, част от Краматорската община, три руски авиобомби убиха трима души. Единия от тях спасителите извадиха изпод развалините на къща. Поразени са 22 частни имота и обект от критичната инфраструктура. В Золоти Пруди в Олександровска община FPV дрон, който операторът управлява в реално време през камерата му, порази лек автомобил на пътя и рани двама цивилни. Общо в последното денонощие в Донецка област сводката на Филашкин отчита 33 убити и 22 ранени: към жертвите в Краматорск се прибавят 3 жертви в Биленке, както и 2 ранени в Золоти Пруди.

Ударът идва след предното денонощие, в което удари по областта убиха 4 и раниха 6 цивилни, по данни на полицията и Филашкин. През същото денонощие в Славянск един FPV дрон се взриви до лек автомобил, а друг порази пътнически автобус; при тези атаки 1 човек загина, а 3 бяха ранени. На 2 октомври в 07:08 ч. сутринта FPV дрон удари автобус в Краматорск, който вече се движеше по своя маршрут с пътници, и рани 2 цивилни, съобщи градският съвет. За денонощието преди удара селищата в областта са обстреляни общо 31 пъти, а от фронтовата линия са евакуирани общо 256 цивилни, 32 от тях деца, отчете Филашкин. В нощта срещу 8 октомври Русия атакува Украйна със 142 дрона от различни видове – „Шахед“, „Гербера“ и дронове примамки „Пародия“, от които 82 с реактивен двигател. Според украинските ВВС 126 от тях са свалени или неутрализирани със средства за електронна война.

Филашкин обясни спирането на градския транспорт с рязкото влошаване на ситуацията в сигурността. „При такива обстоятелства нямаме право да рискуваме живота на пътниците и водачите“, написа той и определи това решение като „принудителна стъпка, продиктувана от поведението на врага, за когото общественият транспорт се превърна в поредния начин да убива украинци“. Областният управител призова всички, които още се намират в Донецка област, да се изнесат към по-безопасните райони на Украйна. 9 октомври беше обявен за ден на траур в Краматорска община. Спирането на градския транспорт засяга и двете общини, където по данни на областната администрация от средата на септември все още се намират близо 25 000 и над 33 000 души, или около две трети от 84 500-те жители, останали в контролираната от Украйна част от Донецка област.

Зеленски на лиманското направление: пикапи и дронове, а решенията отиват в Ставката

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски проведе днес координационна среща с командири на корпуси, бригади и батальони на лиманското направление, която посвети на снабдяването, конкретно на решенията за отбранителни поръчки на бригадно ниво, най-напред за пикапи, на повече средства за дронове и улеснени процедури за поръчки. Публикацията му в Telegram не съдържа подробности за срокове или суми. Всичко, което изисква решение на командно ниво, той насочи към заседание на Ставката на върховния главнокомандващ, висшето военно ръководство на страната, което оглавява.

Според Зеленски на срещата са докладвани решения за отбранителни поръчки на бригадно ниво, предимно за пикапи. Обсъдени са усилване на Силите за безпилотни системи (СБС) – род войски, където са повечето подразделения за дронове, повече финансиране за тях, опростяване на поръчките, разширяване на щата, попълване и обучение на личния състав. Отделна точка е нуждата от далекобойна артилерия: по думите му казусът е съгласуван с военните. Командирите ще подготвят предложения за парично възнаграждение на военнослужещите на предна линия.

Списъкът назовава конкретни дефицити, но засега нито един от тях не е превърнат в конкретно решение с изпълнител, сума и дата. Пикапът е автомобил, не оръжие, и това, че поръчките на бригадно ниво започват с него, е единственото в публикацията, което се доближава до конкретна покупка. Средствата за дронове също не са публично оповестени. За далекобойната артилерия не се уточняват количество, доставчик или система, а само че въпросът е съгласуван с военните. Паричните възнаграждения все още се намират на ранен етап: командирите тепърва ще подготвят предложения, решение няма и не е взето на тази среща.

Отделно Зеленски е говорил с командирите на корпусите за положението на фронта на изток и на юг, за развитието на дроновите и антидрон технологии и за нови начини за водене на война. В този разговор са влезли връщането на военнослужещи от самоволно напусналите, привличането на чуждестранни бойци и логистиката. Значителна част от темите в двата разговора са за хора: щат, попълване, обучение, връщане на напусналите, възнаграждение и чужденци. Това са въпроси, които не се решават само с една поръчка. Необходими са нормативни актове и срокове, каквито публикацията също не назовава.

Срещата е на участък, където Киев наскоро успя да си върне територия. По-рано същия ден на командния пункт на 66-а отделна механизирана бригада „Княз Мстислав Храбри“ Зеленски заяви, че бригадата заедно с други части на 3-ти армейски корпус е върнала в рамките на операция „Вивалди“ над 125 кв. км. Вечерта, на командния пункт на корпуса, той посочи 176 кв. км от началото на офанзивата и над 5000 убити и ранени руски военнослужещи, заедно с още 250 са пленени. Заявил е, че са обсъдени плановете за четвърти сезон на операцията. Според Еспресо на посещението е бил придружен от министъра на отбраната Евгени Хмара и главнокомандващият Михайло Драпатий.

На пункта на корпуса Зеленски определи замяната на военнослужещите с наземни роботизирани системи там, където е възможно, „като най-перспективна посока“, и добави, че именно това е изиграло решаваща роля за успеха на операция „Вивалди“, поради което ще бъде мащабиран. Това е единствената посока, за която днес беше обявено конкретно намерение за разширяване. Потребностите от артилерия и паричните възнаграждения бяха обсъдени и там, отново без публично назовани цифри.

Решенията бяха отнесени към Ставката. Зеленски каза, че всички казуси на нивото на военното командване трябва да бъдат обработени и обсъдени на заседание на Ставката и че се работи войниците да имат повече възможности да защитават позициите си.

Украински корпус съобщи за 30 км маршрути, разминирани с роботи при Шандриголове

🇺🇦 Трети армейски корпус на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че негови наземни роботи са разчистили от мини 30 км маршрути в района на село Шандриголове в Донецка област за две нощи – работа, която две сапьорни роти биха свършили за около седмица, посочват от корпуса. Резултатът беше обявен на 24 септември като част от операция „Вивалди“, настъплението, което корпусът води по Лиманския сектор от средата на месеца. На 26 септември в Telegram канала му беше публикувано видео с командира на взвода за наземни роботизирани комплекси от 96-и батальон за поддръжка, чиято позивна е Татарин. „Не човекът трябва да разминира, а роботът“, казва той.

Наземните роботизирани комплекси са дистанционно управлявани платформи на колела или вериги, които носят товар, оръжие или инженерно оборудване. По думите на Татарин НРК се използват за разминиране по време на настъплението. Целта е опасната работа да бъде извършена, без войници да влизат в опасния миниран участък. Съобщението от 24 септември посочва и причината: на открита местност и в участъци под постоянна заплаха от обстрел, където всяко движение може да бъде атакувано, разминирането само с хора „би било невъзможно“. Според него НРК вече отстраняват около 60% от всички противопехотни мини в зоната, за която отговаря корпусът. Моделите на машините и начинът, по който неутрализират мините, не са обявени.

В публикацията от 26 септември резултатът вече е описан като „над 30 км територии“ и беше приписан на всички подразделения с наземни роботи. Километрите измерват дължина, а не площ. Съобщението от 24 септември уточнява, че става дума за маршрути – пътища и пътеки за пехотата, техниката и снабдяването. Без по-подробна разбивка не може да се установи как двете числа се отнасят едно към друго. Корпусът заявява, че ще продължи да разширява разминираните маршрути.

Операция „Вивалди“ беше обявена на 15 септември от командира на формированието бригаден генерал Андрий Билецки и е разделена на четири етапа, наречени „сезони“. В първия етап, по думите на Билецки, частите му прочистиха от проникнали руски групи 75 кв. км и освободиха още 10 кв. км със село Середне. През втория етап, по данни на щаба, те освободиха Шандриголове и Дерилове в Лиманската община и установиха пълен контрол над Дробишеве. Украинският проект за картографиране на фронта DeepState, който при обявяването на операцията не отбелязваше промени в района, на 20 септември отбеляза Шандриголове и Дерилове като освободени заедно с 43,51 кв. км около тях. По данни на корпуса от самото начало на операцията са освободени общо 125 кв. км, но цитираните данни на DeepState не потвърждават целия заявен резултат. В обръщението си за началото на втория етап Билецки каза: „Често питат: а нашите загуби? Отговарям: свеждаме ги до минимум по всички възможни начини. При щурмовите действия пред пехотата винаги вървят дронове и НРК.“

Същите платформи работят и в обратна посока. На 23 септември корпусът съобщи, че с НРК са положили 400 метра минни заграждения за две нощи, задача, за която на хора биха трябвали около две седмици. При дистанционното миниране, което прилага и с дронове, мините се доставят и залагат от машина, без сапьор да влиза в минирания участък, а един екипаж покрива до 200 метра на денонощие. Целта са пътищата, по които противникът придвижва резерви и снабдяване. Според украинската страна минирането принуждава руските части да изоставят колесната техника и затруднява проникването на малки групи зад украинските позиции.

Разминирането и минирането са част от по-широкото прехвърляне на опасни задачи от хора към машини. По данни от 21 септември наземните роботи на корпуса са изпълнили над 15 700 мисии и са превозили около 3300 тона товари. В бригадите те вече покриват до 80% от нуждите от снабдяване на пехотата и 90% от евакуациите от предния край. Формированието твърди, че е изградило системата за използване на НРК от нулата, от ниво отделение до ниво корпус, и обяснява бързината си със свои разработки и преработката на техниката според това, което фронтът изисква в момента. На 24 септември показа и тактика, наречена от него „Грифон“: тежки бомбардировъчни дронове на 3-та щурмова бригада са спуснали НРК камикадзе, които се взривяват при целта, на повече от 10 км в руския тил. Публикацията от 26 септември свързва всичко това с посоката, която е задал Билецки: по-малко военнослужещи на най-опасните участъци и роботи на тяхно място.

96-и отделен батальон за поддръжка е сформиран през юли 2025 г. докато Трета отделна щурмова бригада се преобразуваше в армейски корпус. Справочникът за украинските военни части MilitaryLand отбелязва, че създаването му е обявено на 1 юли 2025 г. от Сергий Тищенко, дотогава командир на инженерното звено на бригадата, който оглавява и новия батальон. В състава му има и взвод наземни роботизирани комплекси, командван от Татарин.

Корпусът определя себе си като първото и единствено формирование, използващо роботи за разминиране в подкрепа на настъпателни действия. Руската армия има собствен робот от този клас, „Уран-6“: верижна машина от около 6 тона със сменяемо оборудване отпред, например ударен трал, който взривява мините по пътя си. Руски инженерни части са го използвали при прочистването на сирийската Палмира от мини, а след окупацията на Мариупол през 2022 г. и в града. През 2024 г. Денис Пушилин, поставеният от Москва ръководител на окупационната власт в т.нар. ДНР, го определи като ефективен. Американският анализатор Самюъл Бендет от изследователския център CNA оцени още през 2022 г., че руската армия пуска робота само в райони, които вече контролира и няма опасност от украински обстрел. През 2023 г. Специалното конструкторско бюро на руското министерство на отбраната обяви модернизация с по-добра бронезащита и връзка с по-голям обсег.

По-подробни сведения от следващите етапи на операция „Вивалди“ биха изяснили дали роботите разчистват подстъпи предварително, или действат непосредствено пред щурмовите групи. За оценка на резултата са нужни данни за маршрутите, условията на работа и загубите, подкрепени с проверими кадри. Липсата на ново число или видео сама по себе си няма да опровергае заявеното постижение. Засега сравнението със седмица работа на две сапьорни роти остава оценка на украинските военни.

Изведоха децата от Дружковка, роднините отказаха и загинаха седмица по-късно

🇺🇦🚸🇷🇺 Полицейски екип евакуира малки деца и майка им от квартал Яковлевка на град Дружковка в Донецка област, който на практика е фронтови град от месеци. Седмица по-късно руска авиобомба поразява дома им и убива останалите там баба, дядо и леля. Това разказва украинският доброволец Денис Христов във видео, публикувано на 19 септември, който споделя, че семейството умишлено е укривало децата от евакуационните екипи. Записът включва кадри на полицейското подразделение „Белите ангели“ и доброволеца Богдан Зуяков и проследява втора евакуация на същото семейство, след като майката връща децата обратно в града.

„Белите ангели“ са полицейски екипи за евакуация на цивилни в Донецка област, които посещават адреси по получени сигнали. Кадрите показват съпротивата на семейството срещу извеждането. Когато полицаите влизат в двора, бабата настоява, че живеят спокойно, имат вода и наскоро са им прокарали интернет. Полицаите отвръщат, че внуците имат нужда да учат и да общуват с връстници, „а не да ви пазят“.

„Това, че държите децата във фронтови град, съвсем не е нормално“, казва един от полицаите и добавя, че нито един съдия няма да отсъди в полза на семейството. Междувременно някой от възрастните се опитва да разбере кой е подал сигнала. „Някаква твар ни предаде“, гласи една от репликите, с които посрещат екипа. Христов описва отношението на роднините като открито враждебно.

Голяма част от кадрите показват събирането на багаж, докато полицаите умоляват семейството да побърза. Те подканят възрастните да приберат обувки, бельо, дрехи и документи, а на два пъти напомнят да вземат и играчки. Бабата първоначално смята, че подканата е отправена към нея, преди да ѝ обяснят, че става дума за внуците.

В разговора се споменава, че децата не са яли нищо от сутринта. Жената се засмива и отговаря, че нищо не работи в момента. По разказа в записа мъжът от домакинството е заминал предния ден. Чува се звук от дронове, докато екипът бърза да натовари семейството и багажа.

Майката се съгласява да тръгне, но при събирането на вещите получава пристъп, описан в материала като паническа атака. Кадрите показват как парамедици ѝ оказват помощ. Подканят я да диша дълбоко и я питат как се казва. Тя отговаря: Катя. Първият ѝ въпрос е дали децата са я видели в това състояние. Успокояват я, че не са излезли и не са я видели.

Христов казва, че пристъпът го е озадачил, и предлага свое обяснение: „Вероятно е била убедена, че ще откарат децата в Краматорск, а после ще ги дадат на едни там англосаксонци.“ Това е предположение на доброволеца за възможния ѝ мотив. В останалата част от близо 20-минутния запис разговорът се отнася предимно за условията в дома и отношенията в семейството.

Около една седмица след евакуацията руска планираща авиобомба поразява къщата. На кадрите на Зуяков, датирани 7 юли, пожарът още не е угаснал. „Трима загинали. Кучето загина, всичко наоколо е унищожено“, казва гласът зад камерата при обиколката на двора. Малко по-късно добавя: „Изгорели са.“ Загиналите са бабата, дядото и останала с тях роднина.

Описаният в материала тип планиращи авиобомби се получава с добавяне на криле и модул за коригиране на полета към свободнопадащи фугасни бомби. В разказа ударите по градската агломерация на Славянск и Краматорск са определяни като ежедневни. По думите на Христов руските бомби унищожават Дружковка, а квартал Яковлевка е „напълно заличен“.

Историята продължава и след първата евакуация. По разказа на Христов майката прекарва една седмица в Краматорск, след което се връща с децата в Дружковка. Те се настаняват при сестра ѝ, която доброволците също вече са евакуирали заедно с нейното дете. Завръщането става известно случайно: майката е забелязана в държавна институция в Краматорск, но без децата.

Там тя урежда смъртните актове на своите близки, като по това време децата ѝ са върнати обратно в града. Полицаите издирват семейството и го евакуират повторно. Христов споделя, че тримата вече са на сигурно място, а майката е глобена за връщането на децата в зоната на бойните действия.

Последните кадри във видеото показват тази втора евакуация. „Докарахме семейството, което се върна в Дружковка, откъдето вече го бяхме евакуирали. Там имаше удар, загинаха бабата и дядото“, разказва той. Доброволците помагат на пътниците да слязат от буса и придържат децата, за да не скачат.

В началото на видеото Христов обяснява защо публикува историята. „В зоната на бойни действия остават немалко цивилни. Това е избор на всеки и ние нямаме право да съдим“, казва той, но прави разграничение за родителите: „Съдим родителите, които съзнателно оставят своите деца в зоната на бойни действия под обстрел.“

Накрая той отправя призив към роднини, съседи и познати да подават сигнали, когато родители отказват да изведат децата си от опасната зона. Така разказът се връща към обвинението в началото: човекът, наречен от семейството предател, е подал сигнала, довел до извеждането на децата от дома преди смъртоносния удар и причината те да са живи.

Евакуацията в Дружковка продължава под непрекъснат руски обстрел с управляеми авиобомби и дронове, съобщава полицията на Донецка област. Екипите ѝ влизат в най-опасните квартали, за да извеждат ранени и трудноподвижни хора. Полицията описва тези мисии като често последна възможност за спасяването им.

Според данни, цитирани в материала, от началото на месеца населението на община Дружковка е спаднало със 740 души, а регистрираните жители са 1900. В контролираната от Киев част от Донецка област остават около 84 500 души, сред които над 4000 деца. От началото на септември областта са напуснали над 10 000 души. За денонощието на 20 срещу 21 септември Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отчита 24 щурма в близост до Дружковка.

Случаят показва конкретно ограничение пред усилията за евакуация: извеждането на децата не гарантира, че те ще останат извън опасната зона. Първата евакуация ги отвежда от къщата преди смъртоносния удар. Решението на майката да ги върн обратно в града налага ново издирване и повторна намеса на полицаи и доброволци, които ежедневно рискуват живота си.

Анализ: две обяснения за разчистеното небе северно от Лиман

🇺🇦⚔️🇷🇺 Необичайно слабата активност на руски FPV дронове при украинското настъпление северно от Лиман е в основата на хипотеза, изложена на 22 септември от военния коментатор: автоматизирани зенитни картечници и средства за радиоелектронна борба може да са осигурили подвижна защита на настъпващите части. Дали обаче това обяснява успеха на операция „Вивалди“, и може ли същият подход да даде сходен резултат другаде по фронта?

Операцията се води от 3-ти армейски корпус под командването на бригаден генерал Андрий Билецки. Тя започва в края на май, остава необявена близо четири месеца и е оповестена на 15 септември 2026 г. Към 20 септември Билецки съобщава за 125 кв. км отвоювана територия в два етапа, включително Дробишеве, Шандриголове и Дерилове. Други оценки са по-високи: френският анализатор Клеман Молен посочва над 200 кв. км, Конрад Музика от Rochan Consulting изчислява 240 кв. км територия, излязла от руски контрол, докато картографският канал AMK Mapping – 151 кв. км. Без уточнение на периода и критериите обаче тези числа не могат да се приемат за измерване на един и същ резултат.

Участъкът има значение за подстъпите към т.нар. „крепостен пояс“ Славянск–Краматорск, основна руска цел в северната част на Донецка област. Според Молен украинският успех затруднява бъдещия напредък на руските сили към Лиман, Изюм и Славянск. В операцията участват 60-а механизирана бригада, полкът „Kraken“, подразделение „Артан“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) и граничен отряд „Дозор“ на Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ). Корпусът съобщава за общо над 3000 убити, ранени и пленени руски военнослужещи през двата етапа – число, за което няма представена независима проверка.

Обяснението на наблюдателя, който поддържа картографския сайт uacontrolmap.com, поставя акцент върху анти-дрон защитата. Той е представян като бивш военнослужещ от зенитната артилерия на американската армия, служил по специалност 14R в екипаж на Bradley Linebacker – самоходна ПВО система с малък обсег – и като бивш анализатор в разузнаването.

Според него съвременните бронирани машини разполагат с достатъчно електрическо захранване и място за монтиране на автоматизирани системи, които да неутрализират вражеските дронове с огън. Средствата за ранно предупреждение насочват установките към приближаващата цел, а оптични и акустични датчици помагат за тяхното откриване и проследяване. Тук оптичното наблюдение е част от антидрон системата; то е различно от управлението на самия дрон по оптичен кабел.

В основата на предложената схема е пояс от зенитни картечници. Авторът приема около 1000 метра обсег срещу въздушна цел за 12,7-мм картечница – условно кръг с радиус 1 км. Това геометрична представа за обсега, а не гаранция за еднаква защита във всяка точка от него.

Установките могат да бъдат монтирани на машини, ремаркета или палети, които се разтоварват на позиция и се включват в общата система. В описаната схема 4, 6 или 12 установки действат съгласувано и се движат последователно, така че зоните на обстрел да се припокриват и всяка да остава под прикритието на друга. Според анализа съчетаването им със съпровождащи средства за електронна война е позволило на части да дишат спокойно и да напреднат на значителна площ при слабо присъствие на радиоуправляеми дронове и на дронове с управление по оптично влакно.

Оттук авторът извежда широка теза: ограничаването на заплахата от дронове може да даде повече свобода за действие на цевната артилерия. В неговото обяснение FPV дроновете остават опасни, но физическата им уязвимост позволява да бъдат сваляни, ако системите ги откриват и проследяват достатъчно надеждно. Той вижда в това следващ етап след изненадващата украинска операция срещу Курска област през август 2024 г., когато широкоспектърното заглушаване ограничи руското въздушно разузнаване, а появата на дронове с управление по оптично влакно впоследствие намали ефекта му.

Посочваните технически примери показват, че подобни решения се разработват и изпитват. За Sky Sentinel – автоматизирана картечна установка с радарно и оптикоелектронно целеуказване – се съобщават цена от 150 000 долара и 6 свалени дрона „Шахед“ при ранни изпитания. Contra Drone представя набор от над 20 системи, сред които малка автоматизирана платформа срещу FPV дронове, за която се заявява работа без пряко участие на оператор. Посочва се и използване на автоматизирани установки с M2 Browning от частни охранителни дружества на фронта.

Общата идея е автоматиката да следи целта, да изчислява нужното насочване и да управлява стрелбата без нужда от ръчно насочване на оръжието от оператор. Това е ключово при малък и бърз квадрокоптер, който е трудна цел за ръчно воден огън. Степента на автоматизация обаче трябва да бъде установена поотделно за всяка една система, а успех срещу „Шахед“ не доказва сам по себе си същата ефективност срещу малък FPV квадрокоптер. Като по-широк контекст се посочва и обявена украинска цел за прехващане на 95% от въздушните заплахи през 2026 г.

Между техническата възможност и доказаното ѝ приложение във „Вивалди“ остава значителна разлика. Защитата на десетки позиции по фронт с ширина 10 км би изисквала съгласувано разполагане, обслужване и снабдяване с боеприпаси. Точният брой установки обаче не може да бъде изведен единствено от техния заявен обсег: значение имат дълбочината на защитаваната зона, видимостта и нужното припокриване.

Особено важни са откриването на целта и времето за реакция. За акустичния датчик на Zvook, разработен срещу квадрокоптери по оптично влакно, се посочва обхват от 150 до 450 метра. Ако предупреждението идва единствено от такъв датчик, дронът вече е сравнително близо. Това ограничава времето за действие, но само по себе си не установява възможностите на система, която получава данни и от други средства за наблюдение.

Самият 3-ти корпус описва резултат, който е по-тесен от твърдението за защитен пояс срещу FPV дронове. В обръщението си от 20 септември Билецки заяви, че ПВО и РЕБ подразделения са ограничили действието на вражеските дронове. Той свързва това с конкретна последица: руските войски не са успели навреме да открият щурмовите групи и да разгадаят замисъла на операцията. Изявлението подкрепя твърдението за успешно прикриване на настъплението, но не установява нито използването на автоматизирани картечни установки, нито мащаба на тяхното евентуално участие.

Описанието на Kyiv Independent също поставя акцента върху малки щурмови групи и скрито придвижване. Изданието предава оценка, че пробиви от мащаба на този при Изюм от септември 2022 г. са практически невъзможни на бойното поле към днешна дата. Това не подкрепя представата за настъпление с масирана бронетехника, но не изключва използването на мобилна анти-дрон защита в подкрепа на пехотата.

В същото обръщение Билецки съобщава, че силите му за пръв път са доставили по въздуха ударни наземни роботизирани платформи. По думите му тежки бомбардировъчни дронове са пренесли машините на повече от 10 км зад руските позиции. Този епизод допълва картината на операция, използваща разпръснати групи и дистанционно управлявани средства, без сам по себе си да решава въпроса за анти-дрон прикритието.

Корпусът предлага и друго обяснение за намалената активност на руски дронове. Пред „Украинска правда“ на 18 септември той заявява, че по време на „Вивалди“ е нанесъл тежки загуби на центъра за перспективни безпилотни технологии „Рубикон“. Съобщава се за унищожени командни пунктове, складове с боеприпаси, логистика и площадки за изстрелване, както и за ликвидиране на опитни оператори. Според корпуса след тези удари руското командване е изтеглило подразделението от направлението Лиман–Борова.

Оценката на украинския щаб е, че руската страна не може да възстанови лесно и бързо загубените техника и подготвен личен състав. При подобен сценарий намалената активност на руските дронове произхожда от удари по оператори и инфраструктура, нужни за излитане и управление на дроновете. То може да допълва ефекта на ПВО и РЕБ.

Има и сведения извън украинските официални съобщения за затруднения на руските войски в района, но те не установяват конкретни причини. На 9 септември Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза, че руски военни канали описват влошаваща се обстановка по лиманското направление и изтегляне от предни позиции. В същото време ISW пише, че обхватът на украинския напредък остава неясен заради ограничени данни. Докладът се отнася до руски оценки на ситуация, а не независимо потвърждение за автоматизиран зенитен пояс или за разгрома на „Рубикон“. Твърдението за нанесените на центъра загуби и последвалото му изтегляне остава на украинската страна; сред цитираните сведения няма руско потвърждение за това.

Разграничаването на двата механизма е важно за възможността резултатът да бъде повторен. Ако ключов принос има съгласувана система от автоматизирани установки, опитът би могъл да се използва и от други армейски части в сходни условия. Самото придобиване на оборудване обаче не гарантира същата защита. Ако водещи са загубите сред операторите и инфраструктурата на конкретно руско подразделение, продължителността на ефекта ще зависи и от възстановяването или замяната му.

Наличните изявления не позволяват да се определи относителната тежест на тези фактори. Украинските твърдения, че противникът не е успявал да се разгърне заради действията на ПВО и РЕБ, показват тяхно участие, но не доказват кои системи са били използвани и дали ролята им е била основна или поддържаща.

Обстановката по останалия фронт също изисква внимателно тълкуване. Към 19 септември се съобщава за над 250 бойни сблъсъка за денонощие и продължаващ руски натиск в района на Покровск, Константиновка и Гуляйполе. Тази картина показва запазената руска настъпателна активност, но не доказва инициатива във всеки отделен участък. Липсата на приведени съобщения за сходно намаляване на дроновото присъствие там не опровергава хипотезата за местна анти-дрон защита: за сравнение е нужно да се знае дали същите средства са разгърнати и при какви условия.

Значението на „Рубикон“ е друг аргумент за възможен силен местен ефект. Центърът е описван като ядро на новосформираните войски за безпилотни системи. Ако украинските твърдения за загубите и изтеглянето му се потвърдят, това би било съществено обяснение за промяната в оперативната обстановка по даденото направление. Самият му институционален статут обаче не доказва нито размера на загубите, нито тяхното отражение върху операцията.

Курската операция показва колко бързо може да се промени съотношението между мерки и контрамерки. Украинската офанзива започна неочаквано на 6 август 2024 г. и три дни по-късно Forbes описва ефекта на заглушаването върху руското въздушно разузнаване. На 20 август постъпват първите сведения за „Княз Вандал Новгородски“ – дрон с управление оптично влакно на групата „Ушкуйник“. По-късно той затрудни сериозно украинското снабдяване към Суджа.

Между началото на операцията и съобщението за дрона има около две седмици. Тази последователност не установява кога системата е разработена и не доказва, че появата ѝ е непосредствен отговор на украинско заглушаване. Тя обаче предупреждава срещу очакването, че веднъж постигнато преимущество непременно ще се запази.

Възможните последици за артилерията заслужават отделно разглеждане. В дискусията използват оценки, според които дроновете причиняват 70–80% от загубите на бойното поле, както и приписвана на Кралския институт за обединените служби (RUSI) оценка, че артилерийският огън причинява до 70% от украинските жертви. Без уточнение на периода, страната, обхвата и начина на отчитане тези проценти не могат да се сравняват или да доказват коя система има общо първенство.

По-сигурният аналитичен извод е по-ограничен: намаляването на наблюдението с дронове и ударите по артилерийски позиции може да улесни разполагането и използването на оръдията. То не променя техния технически обсег и не премахва останалите заплахи. От наличните сведения не следва и че такъв траен ефект вече е постигнат при Лиман.